Ключови фрази
Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * задължителна сила на присъда /споразумение/

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

N 175

 

София, 22.10.2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА

                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА

 

при секретар  Лилия Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов

дело N 312-2009 година

 

Производството е по чл.290 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Г. от г. София срещу въззивното решение от 12.06.08г. по г.д. №1220/07г. на АС-г. София, ГК, 4-ти с-в, с което е оставено в сила решението от 26.02.07г. по г.д. №1362/05г. на СГС, І-во г.отд., 1 с-в. С последното е отхвърлен предявеният от Н. С. Г. от г. София със съгласието на неговия баща и законен представител С. А. Г. от г. София срещу “Д”АД-г. София иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ/отм./ за заплащане на неимуществени вреди в размер на 12000 лв., произтекли от ПТП, станало на 12.04.02г., ведно със законната лихва, считано от 12.04.02г. като недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от касатора в условията на евентуалност деликтен иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Л. И. Х. за заплащане на неимуществени вреди в размер на 12000 лв., произтекли от ПТП, станало на 12.04.02г., ведно със законната лихва, считано от 12.04.02г.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че ответникът Х. не е извършил виновно увреждащо деяние. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай е доказан фактическия състав на деликта, състоящ се в установено по делото противоправно деяние/ПТП/, причинило вредоносния резултат, обстоятелство обусловило правния интерес на ищеца да претендира неимуществени вреди.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.

За да отхвърли иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че са налице елементите на граждански деликт, както и наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение, но е оборена презумптивната вина на делинквента, предвидена в чл.45 ал.2 ЗЗД с влязлото в сила решение, постановено по реда и условията на чл.78а НК.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното:

Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е доколко постановеното и влязло в сила решение при условията на чл.78а НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на дееца.

Според чл.222 ГПК/отм./ и сега действащия аналогичен текст на чл.300 ГПК единствено присъдата като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд относно вината на дееца, както и относно неговата противоправност. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС изразена в решение № 1086/4.01.06г. по н.д. №581/05г., ІІІ-то н.отд. Като е приел противното, а именно че такова обвързващо действие има и решението, постановено при условията на чл.78а НК въззивният съд е постановил своето решение в противоречие на закона и практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо наличие на отменително основание по чл.281 т.3 ГПК.

В конкретния случай въпроса за вината на ответника Л. И. Х. е следвало да бъде решен единствено въз основа на събраните по делото доказателства. Вината на делинквента е презумптивна и в негова тежест е да я опровергае независимо от решението, постановено при условията на чл.78а НК в административно-наказателния процес. От данните по делото се установява, че ответника по иска Л. И. Х. като водач на МПС преди настъпване на ПТП е видял други две деца да пресичат пътното платно в посока от автобусната спирка към спирката на трамвая. При така установената от доказателствата по делото пътна обстановка се налага извода, че Х. е съзнавал, че е вероятно и напълно възможно пешеходци да пресичат пътното платно бързайки да се качат на идващия трамвай. В подкрепа на този извод е и т.5 от приетата по делото авто-техническата експертиза на инж. А, според която в района на автобусна спирка водача на МПС трябва да очаква излизане на пешеходци отзад и пред автобуса, поради което водачът не трябва да увеличава скоростта на движение когато излиза от района на спирката. При конкретната пътна обстановка водачът на МПС Х. е могъл и е бил длъжен да предвиди възможността и друг пешеходец да излезе на пътното платно, обстоятелство което изключва екскулпиране на делинквента поради наличието на “случайно деяние” по смисъла на чл.15 НК и обосновава виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС, изразяващо се в нарушаване изискванията на чл.20 ЗДвП.

Изложеното налага извода, че искът предявен на основание чл.407 ал.1 ТЗ/отм./ следва да бъде уважен изцяло по отношение на застрахователя с оглед настъпилите вследствие на ПТП увреждания на ищеца. Предвид уважаването на главния иск не се дължи произнасяне по предявения в евентуалност иск срещу Л. И. Х..

Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което “Д”АД-г. София следва да бъде осъдено да заплати на Н. С. Г. от г. София сумата 12000 лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законните последици.

Водим от горното ВКС-ТК

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 12.06.08г. по г.д. №1220/07г. на АС-г. София, ГК, 4-ти с-в, с което е оставено в сила решението от 26.02.07г. по г.д. №1362/05г. на СГС, І-во г.отд., 1 с-в. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА “Д”АД-г. София да заплати на Н. С. Г. от г. София сумата 12000 лв./дванадесет хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.04.02г. до окончателното й изплащане, както и 2890 лв. съдебни разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: