Р Е Ш Е Н И Е № 50147 гр. София, 24 ноември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВКП П. Маринова, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 611/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано по реда на глава 33 от НПК, на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на РБ за възобновяване на внохд № 484/20 г. по описа на Окръжен съд –Ловеч. В искането се претендират допуснати съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство. Съдът не е извършил подробен анализ на събрания доказателствен материал, дал е незаслужен приоритет на показанията на св. И. и св. А., игнорирал е информацията съобщена от свидетелите К., О., Т. и Б. и тази съдържаща се в писмените доказателствени средства- протокол за оглед от местопроизшествието и протокол за претърсване и изземване от т. а. /марка/. Отказал е да цени резултатите от назначената трасологична експертиза, поради изключване от доказателствената съвкупност на протокола за оглед, с който са иззети контролни шайби от натоварената в превозното средство дървесина. Твърди се също така, че в съдебния акт липсват убедителни съображения за оправдаването на подсъдимите, което от своя страна е предопределило и неправилно приложение на материалния закон. За това се настоява, ВКС да отмени присъдата, да възобнови производство и да върне делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него подробни съображения. Оправданите М. С. М., М. О. М., М. М. М. и Щ. М. М. се явяват лично пред ВКС и с упълномощения от тях защитник адв. С. П., който пледира за неоснователност на искането за възобновяване. Твърди, че въззивният съд не е допуснал пороци в аналитичната си дейност и постановената оправдателна присъда почива на събрания доказателствен материал по делото. Оправданите М. С. М., М. О. М., М. М. М. и Щ. М. М. молят искането да не се уважава. ВКС след като обсъди доводите на страните, направеното искане от главния прокурор и събраните по делото материали, намери следното : Искането на главния прокурор на РБ за възобновяване на внохд № 484/20 г. по описа на ОС- Ловеч е основателно. С присъда № 11 от 15.06.2017 г. по нохд № 234/16 г. РС- Луковит признал подсъдимите М. С. М., М. О. М., М. М. М. и Щ. М. М. за невиновни по предявеното им по чл. 235,ал.1 пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК обвинение. По протест на прокурор от РП- Луковит в ОС- Ловеч е образувано внохд № 579/17 г., по което с решение №12 от 22.01.2018 г. ОС отменил оправдателната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при РС- Луковит, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото с присъда №23 от 20.11.2020 г. по нохд № 25/2018 г. РС- Луковит признал подсъдимите за виновни в това, че на 2.02.2016 г. в землището на [населено място], от имот с /№/, собственост на наследниците на П. Д. В., в съучастие като съизвършители, извозили с товарен камион /марка/, /модел/, без регистрационни табели товар 7,460 пр. м. куб. дърва от горския фонд на стойност 373 лева, без да притежават редовно писмено позволително, поради което и на основание чл. 235, ал.1 пр. 5 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК им е наложил по една година лишаване от свобода и глоба в размер на по 1000 лв. за всеки от тях, платима в полза на държавата. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието на подсъдимите за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението и веществените доказателства, като на основание чл. 53, ал. 1, б А от НК отнел средствата на престъплението - товарен автомобил /марка/ и моторен бензинов трион. По жалба на подсъдимите М. С. М., М. О. М., М. М. М. и Щ. М. М. в ОС-Ловеч е образувано внохд № 242/20 г., по което с решение № 13 от 5.08.2020 г. ОС оправдал подсъдимите по повдигнатото срещу тях обвинение. След подаден протест от ОП пред ВКС, 3-то НО е образувано н. д. № 708/20 г. , по което с решение №181 от 22.12.2020 г., присъдата на ОС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при въззивния съд. При новото разглеждане на делото с присъда №7/27.07.21 г. постановена по внохд № 484/20 г., ОС – Ловеч отменил присъда № 23 от 20.11.2019 г. на РС- Луковит по нохд № 25/18 г. и вместо нея постановил нова присъда, с която оправдал подсъдимите в извършване на престъпление по чл. 235, ал.1 пр. 5 , вр. чл. 20 , ал. 2 от НК. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски. Срещу оправдателната присъда и срещу определение, постановено по реда на чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК са подадени касационен протест и касационна жалба на подс. М. С. М., по които пред ВКС 1-во НО е образувано н. д. № 382/22 г. На 19.01.2022 г., касационният протест е оттеглен от прокурор от ОП - Ловеч, след което в съдебно заседание от 24.06.2022 г. ВКС прекратил касационното производство. Искането на главния прокурор за възобновяване на производството е процесуално допустимо, тъй като е депозирано в ОС –Ловеч на 15.07.2022 г., в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на присъда №7/27.07.2021 г. постановена по внохд № 484/21 г. Разгледано по същество е основателно. Развитите в искането на главния прокурор доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, проявили се в пороци в аналитичната дейност на въззивната инстанция, намират основание в материалите по делото. При постановяване на въззивната присъда, съдът се е отклонил от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, тъй като не е положил нужните усилия за установяване на обективната истина по делото, не е обсъдил всестранно и пълно всички събрани доказателствени материали и не се е съобразил с указания дадени от ВКС в решение по н. д. № 708/20 г. на ВКС , 3-то то НО. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е допуснал нови съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал.1 , т. 1 от НПК и да отмени присъдата, като възобнови производството по делото пред ОС-Ловеч. Съображенията на ВКС за това са следните : Извода за липсата на доказателства за съпричастност на подсъдимите в осъществяване на инкриминираната дейност се дължи на едностранчив и тенденциозен прочит на събраните по делото гласни доказателства и доказателствени средства и на превратно тълкуване на закона по отношение изискванията за валидност на съставените писмени доказателствени средства, установяващи връзката на четиримата подсъдими с предмета на престъплението, неговата индивидуализация и идентичността на иззетите контролни шайби от натоварените в камиона дървета с шайбите от отсечените дървесни видове, иззети при огледа в имот № 638060 в землището на [населено място]. Освен това съдебният акт страда от вътрешни противоречия, които правят неясна волята на съда. Съдът е заявил, че ползва с доверие показанията на св. Б., св. О., св. К. и св. Т.,тъй като те „обективно и компетентно биха могли да преценят „дали в имот с кад. /№/ е налице сеч, броя и вида на отсечените дървета, техническото средство, използвано за нея, както и вероятния период от време на извършване на сечта“ и е кредитирал информацията : -че дърветата в камиона са прясно отсечени и са немаркирани, -че съответстват като дървесни видове с пъновете на отсечените в имот с кадастрален /№/ дървета, -че техния брой е 14 и че той съвпада с отсечените дървета в 638060, за който подсъдимите са представили позволително за сеч, -че извършената сеч в имота /№/, за който имат позволително за сеч е с давност от седмица. От друга страна отказал да ползва с доверие показанията им относно дата, на която е извършена незаконната сеч и мястото, от което са отсечени дървета. Аргументите, с които съдът е защитил позицията си за недоказаност на тези два факта не се основава на събраните по делото доказателства, а на заключението на назначената в хода на съдебното следствие по нохд № 25/2018 г. съдебно лесотехническа експертиза, която не е доказателство по делото. Съгласно чл. 146 от НПК експертизата е способ за доказване, като изводите й не са фактически данни от обективната действителност и въз основа на тях не могат да обосновават фактически констатации на съда. Освен това становището на вещото лице е неотносимо към предмета на доказване относно датата на деянието 2.02.2016 г. , тъй като то е извършило оглед на двата имота, две години след деянието. Проява на тенденциозния и едностранчив прочит на събраните доказателства по делото е придадената доказателствена достоверност на показанията на св. Д. С., Я. И., Ц. А. и П. Д., конфронтираща се от приложените по делото писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопрестъплението, протокол за претърсване и изземване на т. а. /марка/ и с писмените документи по делото- констативен протокол и сортиментна ведомост. Последните се допълват от последователните и непротиворечиви показания на свидетелите Б., О., К. и Т. за това : че на 2.02.2016 г. извършвали проверка по Закона за горите в землището на [населено място] и [населено място]. Чули звук от бензинов трион и тръгнали по посоката и след това спрели натоварения с дърва за огрев камион, в който се намирали четиримата подсъдими. След разговор с тях решили да проследят следите от кал на камиона и те ги отвели до имот с кадастрален № 638060, където установили 14 броя прясно изсечени дървета от благун и цер. Иззети били контролни шайби от отсечените дървета 4а, 5а. Проверяващите посетили имот /№/, за който подсъдимите заявили, че имат позволително и от който е извършена сечта, където направили констатация, че тя е с давност от една седмица, а не е прясна. Показанията в тази част е следвало да бъдат съпоставени със съдържанието на приложения по делото констативния протокол /№/ от същата дата, в който са описани обстоятелствата от извършената проверка за произход на натоварената дървесина в камиона и съпоставката с изсечените в имот /№/ дървета, за който е представено позволение за сеч /№/. И в него ясно е отразено, че сечта в имота е от преди седмица, а проследяването на следите оставени от товарния камион отвежда в землището на [населено място] в имот /№/, където са били отсечени 14 броя дървета цер и благун. За да оправдае подсъдимите по повдигнатото обвинение съдебният състав е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед на имот /№/, от който са иззети веществени доказателства : обект 4а, контролна шайба от благун с диаметър 30 см. и обект 5а –контролна шайба от цер с диаметър 28 см. Аргументите на съда за изключване от доказателствената маса на протокола за оглед на имот /№/ в землището на [населено място] противоречат на доктрината и закона. Те се основават на констатацията, че протоколът е „незадълбочен и непълен“, и на факта, че не е бил предоставен за одобрение от съдия при съответния съд. Съдът е приел, че освен джи пи ес координатите на имота и описанието на иззетите шайби „не било направено нищо друго“, „не били фиксирани състоянието на имота“, „следите от товарния автомобил, броят на отсечените дървета, размерите на пъновете им“ и др. Изискванията към съдържанието на протокол за извършените следствени действия са ясно разписани в чл. 129- чл. 131 и чл. 155 от НПК. Тяхната проверка, не установява процесуален порок при съставянето на писмено доказателствено средство, което позволява описаните в него обстоятелства да се считат установени посредством него. Отсъствието на детайлно описание или установяването на факти, които не са били включени в обстоятелствената му част, не могат да компрометират неговата удостоверителната същност или да дадат повод за изключването му от доказателствената съвкупност. Следва да се припомни, че релевантните за предмета на доказване факти в наказателния процес се установяват чрез всички възможни доказателства и способи, предвидени в закона. За това отказът на съда да цени информацията съдържаща се в показанията на присъствалите на огледа свидетели, които твърдят, че при извършването му са правени наслагвания върху пъновете на отсечените в имота дървета с контролните шайби, взети от натоварената в камиона дървесина и че при това наслагване е имало пълно съвпадение с част от шайбите, основателно е критикувано в искането за възобновяване. Необективирането им в писмените доказателствени средства по делото не дава основание за изключването му от доказателствената съвкупност, както твърди въззивния съд. На следващо място, за валидността на протокола за оглед не е необходимо последващо одобрение от съдия. В конкретния случай, огледът е извършен на общодостъпно място, което е част от общия горски фонд на територията на землището на [населено място], с него не са били засегнати имуществени или лични права на собственика му, поради което не е било необходимо одобрение от съдия - нито изцяло, нито в частта, в която са иззети контролните шайби./ в този смисъл Р. № 516810 г. по н.д. №486/10 г. 1-во НО на ВКС, Р№ 661/11 г. по н. д. 650/10 г. на 3-то НО на ВКС и др./. В тази връзка не може да намери касационна подкрепа отказа на съда да ползва резултатите от назначената трасологична експертиза, установила съвпадение между иззетите с протокола за оглед на местопроизшествието контролни шайби 4а и 5а с шайбите № 4,5 иззети при огледа на товарния автомобил, поради изключване на цитирания процесуален документ от доказателствата по делото с доводи за неговата нередовност. В заключение, избирателният подход в оценката на доказателствата, извършен в нарушение на чл. 14 и 107, ал. 5 от НПК и тяхната превратна интерпретация е опорочила процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо основание за отмяна на постановения съдебен акт на основание 422, ал.1, т. 1 във вр. чл. 352, ал. 3, т. 1 от НПК и налагащо възобновяване на съдебното производство по внохд № 484/20 г. С оглед изложените до тук съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1, във вр. чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПРИСЪДА №7 от 27.07.2021 г. по внохд № 484/20 г. по описа на Окръжен съд- Ловеч. ВЪЗОБНОВЯВА съдебното производство по внохд № 484/20 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА внохд № 484/20 г. по описа на ОС – Ловеч за ново разглеждане от друг състав при въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.