Ключови фрази
Частна касационна жалба * очевидна неправилност * противоречие със закона

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр. София, 01.08.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 119 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ” ООД, представлявано от М. Добрев и от „ДиМ Добрев Консултинг Хауз”, представлявано от М. Добрев, срещу определение № 3192 от 18.10.2018г. по ч.гр.д. № 4841/2018г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено определение № 17608 от 16.08.2018г. по гр.д № 1086/2014г. на СГС, І ГО, 20 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната исковата молба, подадена от частните жалбоподатели, и е прекратено производството по делото.
Частните жалбоподатели излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържат, че членовете на съдебния състав З. Х. и В. Б. е следвало да се отведат от разглеждане на делото, тъй като многократно са си правили отводи по заведени от тях дела. Твърдят още, че мотивите на въззивното определение за неизпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания не съответстват на фактите по делото, тъй като с нарочна молба са потвърдили, че са предявили претенция в рамките на административната процедура чрез Инспектората към ВСС за обезщетение за вреди по реда на трета глава от ЗСВ, по която няма произнасяне и постигнато споразумение, поради което молят да бъде изискано направеното от тях искане. Излагат съображения за основателност на предявените искове. Твърдят, че по отношение на председателя на първоинстанционния състав съдия А. Б. също е било налице основание за отвод поради заведени от тях дела срещу нея. Излагат и твърдения, които нямат връзка с иска по настоящото дело. Правят искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на СГС с указания за изпращането му на СРС по подсъдност с оглед цената на исковете. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК повтарят твърденията и доводите, изложени в частната касационна жалба. Правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като определението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а обжалваемият му интерес касае освобождаване от заплащане на държавна такса. Твърдят, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с Решения на СЕС. Позовават се и на основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, тъй като съдиите Х. и Б. е следвало да си направят отвод по делото с оглед многобройните отводи по заведени от жалбоподателите предходни дела.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, е приел, че с разпореждане от 20.04.2018г. първоинстанционният съд е указал на ищците в едноседмичен срок от получаването му да заявят дали е предявена претенция в рамките на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от ЗСВ за нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на делото, образувано през 2007г., по която да няма постигнато споразумение, и в случай, че такава претенция е била заявена, да представят доказателства за това. Посочил е, че съдът е разяснил, че при неизпълнение в срок и в цялост на дадените указания исковата молба ще бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. В отговор на дадените указания с молба от 10.05.2018г. ищците са потвърдили, че е предявена претенция в рамките на административната процедура чрез Инспектората при ВСС за обезщетение по реда на Глава ІІІ „а” ЗСВ, по която още нямало произнасяне, нито било постигнато споразумение. С оглед непредставянето на доказателства за предявяване на твърдяната претенция, с разпореждане от 23.05.2018г. първоинстанционният съд е предоставил на ищците последна възможност в едноседмичен срок от получаването да представят такива доказателства и съобщение с указанията на съда е било връчено на ищците на 04.06.2018г. По искане на ищците определеният срок за изпълнение на указанията е бил продължен с разпореждане от 18.06.2018г. с още 1 месец, считано от изтичане на първоначалния срок и с оглед неизпълнение на указанията в продължение на повече от месец след изтичане на продължения срок първоинстанционният съд е върнал исковата молба. Въззивният съд е приел, че възможността да се претендира обезщетение за вреди чрез иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е обусловена от наличието на абсолютните процесуални предпоставки, установени в разпоредбата на чл.8, ал.2 от закона – да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Глава трета „а” от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Поради това е споделил извода на първоинстанционния съд, че макар в конкретния случай претендираната сума да е по-голяма от посочената в чл.60а, ал.3 ЗСВ, това обстоятелство не дерогира императивното правило на чл.8, ал.2 ЗОДОВ. По тези съображения въззивният съд е счел обжалваното първоинстанционно определение за правилно и е оставил без уважение подадената срещу него частна жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Частните жалбоподатели не са формулирали правни въпроси, по отношение на които твърдят наличие на допълните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Налице е обаче посоченото основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В настоящия случай е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като в състава, който го е постановил, са участвали съдия З. Х. и съдия В. Б., които вече са се били отвели от разглеждане на спора по време на висящността му в първата инстанция /с определение от 28.02.2015г. се е отвел съдия Б., а с определение от 14.03.2016г. се е отвела съдия Х./. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Участието в съдебния състав на съдия в нарушение на чл.22 ГПК – поради наличие на основание за отвод, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното определение такова е допуснато. Независимо от това, обжалваното определение като краен резултат е правилно.
Предмет на предявените искове е ангажиране отговорността на ответниците за нарушаване на правото на ищците на разглеждане и решаване на заведено от тях дело в разумен срок. Редът за ангажиране на тази отговорност е с иск по чл.2б ЗОДОВ, подлежащ на разглеждане по предвидения в този закон ред. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. С оглед посочените разпоредби дадените от първоинстанционния съд подробни и ясни указания са законосъобразни, като ищците са предупредени и за последиците от неизпълнението им. Указанията са редовно съобщени на ищците, но не са изпълнени в определения от съда срок, продължен по тяхно искане, поради което постановеното от първоинстанционния съд определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството е правилно.
Неоснователен е изложеният в частната касационна жалба довод, че дадените от първоинстанционния съд указания са били изпълнени, тъй като ищците, макар да са изложили твърдение за завеждане на искане по по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт и за липса на постигнато споразумение, не са ангажирали доказателства за това твърдение, въпреки дадените им изрични указания в тази насока. Неоснователно е направеното в частната касационна жалба искане за изискване от Инспектората при ВСС на подадената от тях претенция /каквото искане е направено и в частната въззивна жалба/, тъй като не е направено в определения от съда срок за представяне на доказателства за наличие на посочената в закона процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно като краен извод и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3192 от 18.10.2018г. по ч.гр.д. № 4841/2018г. на САС, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: