Ключови фрази
Делба * съсобственост * право на ползване * обезщетение за ползване * откриване на наследство * уравнение на дялове * възлагане на неподеляем имот * наследяване


Р Е Ш Е Н И Е

№103

С., 14.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Е. Претрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1804 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Б. от[населено място], [община], срещу решение от 16.04.09г. по гр.д.№106/09г. на К. окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и на разясненията, дадени с ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС. Освен това счита, че неправилно е осъдена да заплати суми по чл.31, ал.2 от ЗС, след като никога не е създавала пречки на другите съделители да ползват имота, от който те имат ключове.
Ответниците И. Л. Костова и А. Й. Б. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е законосъобразно.
Ответницата Й. Г. Б. не взема становище по жалбата.
С определение №635 от 07.07.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ намира приложение в случаите, при които съсобствеността е възникнала в резултат на две последователно открити наследства. Прието е, че по този въпрос въззивното решение противоречи на т.9 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС.
За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на К. окръжен съд е оставил в сила решение №54 от 17.01.07г. по гр.д.№1705/04г. на Д. районен съд, с което допуснатият до делба жилищен имот е изнесен на публична продан и ищцата В. Д. Б. е осъдена да заплати на останалите съделители суми по чл.31, ал.2 от ЗС.
Въззивният съд е приел, че допуснатият до делба жилищен имот е придобит през 1970г. по давност от общия наследодател на страните Л. Б., по време на първия му брак[населено място]. След смъртта на Т. Б. през 1975г., съпружеската имуществена общност върху имота е прекратена, като негови съсобственици са останали преживелият съпруг Л. Б. и децата И. Б. и Й. Б.. Съсобствеността между тях е при квоти ½ за преживелия съпруг и по ¼ за всяко от децата. През 1979г. Л. Б. е сключил втори брак[населено място], а след смъртта му през 2003г. неговата ½ ид.част от имота е наследена от втората съпруга В., дъщерята И., снахата Й. и внукът А., наследници на починалия преди Л. Б. негов син Й.. При тези данни е прието, че делбата не може да приключи чрез възлагане на имота на В. Б. по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, тъй като съсобствеността е възникнала от повече от един юридически факт – прекратяване на съпружеската имуществена общност от първия брак, вследствие смъртта на Т. Б. и наследяване след смъртта на Л. Б..
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Неподеляемо наследствено жилище може да бъде възложено от съда на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ на един от съделителите, ако той е живял в него при откриване на наследството и не притежава друго жилище. В т.8 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ не намира приложение при комбинирана съсобственост, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – например прекратена съпружеска имуществена общност /развод/ и наследяване; сделка и наследяване и др. Не сме изправени пред комбинирана съсобственост обаче в случаите, при които съсобствеността е възникнала в резултат на две или повече наследства. Тази хипотеза е разгледана в т.9 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че всеки от наследниците, който е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството на наследодателя си, може да предяви възлагателна претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./.
Настоящият случай е точно такъв. Съсобствеността между съделителите е възникнала в резултат на последователното откриване на наследствата на Т. Б. и на Л. Б.. Ищцата В. Б. е наследник само на Л. Б., но тъй като е живяла в делбения имот към момента на откриване на наследството му и няма друг жилищен имот, тя има право да претендира възлагане на процесното жилище по реда на чл.288, ал.3 от ГПК. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и възлагателната претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ - уважена. Тъй като оценката, по която следва да се извърши уравнение на дяловете, е изготвена през 2006г. и не е актуална, следва да се назначи нова експертиза, която да даде заключение за средната пазарна цена на недвижимия имот към настоящия момент. Доколкото делото е за втори път във ВКС, налице е хипотезата на чл.295, ал.2 от ГПК - експертизата следва да бъде приета от ВКС.
В частта по претенцията с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС въззивното решение е правилно. С молба от 12.03.07г. въззивната жалба на В. Б. срещу първоинстанционното решение е уточнена в смисъл, че се обжалва само размерът на присъдената сума по чл.31, ал.2 от ЗС, който жалбоподателката счита завишен. Ето защо касационните оплаквания, които са насочени срещу основателността на претенцията, не следва да бъдат разглеждани. В районния съд е допусната експертиза, която е определила дължимата сума. Експертното заключение не е оспорено, не са ангажирани други доказателства в подкрепа на твърдението, че реалната наемна цена на имота е по-ниска, поради което в тази част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 16.04.09г. по гр.д.№106/09г. на К. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №54 от 17.01.07г. по гр.д.№1705/04г. на Д. районен съд, с което допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан и съделителите са осъдени да заплатят държани такси върху стойността на дяловете си.
ДАВА ХОД на делото пред Върховния касационен съд.
ДОПУСКА експертиза с вещо лице инж.Й. Г. А., която да даде заключение за актуалната средна пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 120лв., вносими от съделителите съобразно квотите им на съсобственост – 20лв. от В. Б.; 50 лв. от И. Костова; 35 лв. от А. Б. и 15лв. от Й. Б..
ДЕЛЕГИРА изпълнението на поръчката на Д. районен съд, който да приеме експертизата.
След изпълнение на съдебната поръчка, делото да се докладва за насрочване пред Върховния касационен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.04.09г. по гр.д.№106/09г. на К. окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №54 от 17.01.07г. по гр.д.№1705/04г. на Д. районен съд, с което В. Д. Б. е осъдена да заплати на останалите съделители следните суми по чл.31, ал.2 от ЗС – на И. Костова – 1301,74лв.; на А. Б. - 911,53лв. и на Й. Б. – 390,21лв., заедно със законната лихва върху сумите за времето от 27.04.04г. до 14.06.06г., както и законната лихва от 14.06.06г. до окончателното изплащане на главниците.
ОСЪЖДА В. Д. Б. от[населено място], [улица], [община], да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху присъдените суми по чл.31, л.2 от ЗС в размер на 52,07лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: