Ключови фрази
Договор за изработка * частен диспозитивен документ * оспорване на частен документ * изключване на представения препис от доказателствата по делото


Р Е Ш Е Н И Е

№53

София,12.09.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 74/2011 година
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 1 от 30.03.2010 г. по гр.д.№ 877/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на отхвърлителното решение № 259 от 19.06.2009 г. по т.д.№ 212/2009 г.на Пловдивския окръжен съд, постановено по предявените от [фирма] обективно съединени искове по чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД постановил вместо него друго, с което осъдил касатора да заплати на ищеца сумата 29 290.80 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени услуги по поддръжката и стопанисването на общата инфраструктура на ТК „Слънчев бряг” през 2007 г., дължими по споразумение от 16.06.2006 г., както и сумата 4 071 лв., представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа довод за постановяване на въззивното решение при съществени процесуални нарушения, обоснован с отказа на съда да изключи от доказателствения материал оспореното от него писмено споразумение от 16.06.2006 г., поради непредставянето му в оригинал. Въведено е и оплакване, че съдът се позовал на непредставени по делото данъчни фактури, за които не е установено основанието за издаването им.
Ответната по касация страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното:
Претенциите на ищеца са основани на писмено споразумение от 16.06.2006 г., подписано от ответника и настоящ касатор в качеството му на собственик на хотели „Актиния”, „М.” и „Н.” в к.к.”Слънчев бряг”, според което последният се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 29 290.80 лв. за предоставените му по договора услуги във връзка с поддържане на инфраструктурата на к.к. Слънчев бряг”, изчерпателно посочени в т.3 от същото.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че макар подписът върху споразумението да не е положен от управителя на ответното дружество А. П., чрез който е подаден отговора по чл.131 ГПК, от съдържанието му се констатирало, че при неговото подписване ответникът е бил представляван от втория управител Д. В., който е и собственикът на посочените в него хотели. Посочено е, че с отговора по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил факта, че положилото подписа си върху споразумението лице е негов управител, от което е направен извод, че при липса на надлежно оспорване първоинстанционният съд не е имал основание да открива производство по чл.193 ГПК и че въобще не е била налице необходимост ищецът да заявява ще се ползва ли от писменото споразумение от 16.06.2006 г. В заключение е прието, че същото неправилно е било изключено като доказателство по делото и че това процесуално нарушение е довело до погрешно направения с решението му извод за липса на договорни отношения между страните. Освен това решаващият състав посочил, че при служебна справка е било установено, че по спор между същите страни, но за предходен период състав на същия съд е постановил решение по гр.д.№ 245/2009 г., като и двете инстанции по същество са приели, че между тях е възникнало договорно правоотношение по силата на писменото споразумение от 16.06.2006 г. Като се позовал на представените по делото данъчни фактури, издадени от ищеца и надлежно осчетоводени в редовно водените от ответника счетоводни книги, въззивният съд приел, че страните продължават да бъдат обвързани от споразумението и през 2007 г. поради липса на писменото им съгласие за неговото прекратяване, ответникът не е възразил, че услугите не са му били предоставени, което според съда единствено може да доведе до неоснователност на главната претенция на ищеца, поради което уважил същата в пълен размер, както и акцесорната такава.
С определение № 634 от 20.08.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.183 ГПК в хипотезата, в която оспореният частен диспозитивен документ, представен в заверен препис, не може да бъде представен в оригинал по делото поради прилагането му като доказателство по друг висящ спор между същите страни.
По сходен на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, по реда на чл.290 ГПК са постановени Решение № 335 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 4764/2008 г., ІІ г.о. и Решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 91/2009 г., ІІ г.о., ГК, с които е прието, че изключването на неофициални копия от документи на основание чл.101, изр.2 ГПК (отм.) не е безусловно и е преодолимо в хипотезите, в които страната не може да представи искания документ по причина, че оригиналът му е приложен като доказателство по висящ наказателен или граждански процес и са налице доказателства, че насрещната страна знае за това. Като е квалифицирано като злоупотреба с право искането за представяне на оригинала, е застъпено становището, че документът не следва да се изключва от събрания по делото доказателствен материал, а обективните причини за непредставянето му следва да се преодолеят, като съществуването на правата, които произтичат от този документ следва да бъдат установени с други доказателствени средства.
При това разрешение на поставения в определението по чл.288 ГПК процесуалноправен въпрос, към който настоящият състав изцяло се присъединява, жалбата на касатора се преценява като неоснователна.
Изводът на въззивния съд за валидно възникнало между страните облигационно правоотношение е обоснован както на изключения в нарушение на процесуалните правила документ, на който ищецът е основал притезанието си, така и на събраните по делото доказателства, сочещи, че за изпълнените по силата на споразумението услуги, издадените от ищеца фактури са осчетоводени в редовно водените счетоводни книги на ответника, сега касатор. Съобразен със закона и практиката на ВКС е и направения с решението извод, че фактурите не съставляват основание за възникване на вземането на ищеца за посочените в тях услуги, но осчетоводяването им съставлява признание от страна на ответн По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното, на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1 от 30.03.2010 г. по гр.д.№ 877/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: