РЕШЕНИЕ N 551 София,13.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети юни , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря В. П. като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 669 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. По подадената от Е. П. К. касационна жалба срещу решение от 25.07.2008 г. по гр.д. № 2028 от 2005 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, втори”в” състав , с което е оставено в сила решение от 20.07.2004 г. по гр.д. № 8077 от 1997 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав е постановено определение № 11076/09 от 5.10.2009 г. , с което е допуснато касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280, ал1, т.1 ГПК. Ответника О. Г. К. не ангажира становище и в съдебно заседание. Третите лица помагачи П. Й. Т., М. Т. Т., П. Д. В., И. С. В. не се явяват и не ангажират становище по касационната жалба. Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е основателна и постановеното решение е неправилно поради следното : В предявеният иск за ревандикация ищецът О. Г. К. следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик , осъществяваната фактическа власт от ответницата върху спорната вещ и липсата на правно основание за това. По предявеният в обективно съединение обусловен иск по чл.59 ЗЗД също е от съществено значение установяването на юридическият факт за собственост на ищеца , който обуславя и правото му да претендира обезщетение в размер на обогатяването на ответника до размера на неговото обедняване. В конкретния случай спорният момент по делото е именно активната материално правна легитимация на О. К., тъй като останалите два факта – осъществяваното владение на вещта от страна на касаторката Е. П. К. и правното основание за владението , предадено по сключен предварителен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД със строителя К. Т. М. . Настоящия състав намира, че О. К. не се легитимира като собственик защото по н.а. № 162, т.51, н.д. № 9946 от 1997 г. който представя не е получил вещното право на собственост, тъй като неговите праводатели на са го притежавали. Добросъвестността на К. би имала значение в хипотезата на чл.79, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за собствеността , какъвто не е настоящия случай. Иска е предявен в годината когато е сключил договора за покупко-продажба. Изграждането на жилището е станало от фирма “КТМ-90”, представлявана от К. Т. М. по договор за строителство, сключен от фирмата въз основа на учредено в нейна полза право на строеж . На 26.04.1995 г. между търговското дружество, представлявано от М. и К. се сключва предварителния договор по чл.19, ал.3 ЗЗД и на 27.04.1995 г. въз основа на който й е предадено владението . След построяването на сградата и спорния апартамент К. Т. М. , действащ чрез пълномощника си К. М. Н. го продава на П. Д. В. с н.а. № 145, т. 25, н.д. № 4789 от 1997 г. Правилно въззивният съд е приел, че тази сделка е симулативна и с извършената продажба се прикрива уреждането на финансовите взаимоотношения между К. М. и К. Н.. Купувача по сделката П. Д. В. е посочен от Н. и той е негов кум. Тази сделка е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и с нея не е прехвърлено вещното право на собственост. Към датата на придобиване на имота П. Д. В. е бил в брак[населено място] В.. П. и И. В. продават имота на П. Й. Т. с н.а. № 34, т.67, н.д. № 9020 от 1997 г. Тази сделка е действителна, но няма транслативен вещно правен ефект. П. Й. Т. и съпругата му М. Т. Т. продават имота на ищеца по делото О. Г. К. с н.а. № 162, т.51, н.д. № 9946 от 1997 г. Той не става собственик защото неговите праводатели продавачи също не са собственици. При извършеното прехвърляне от несобственик сделката е валидна , но с нея се прехвърля обема от права, които притежава праводателя, а правото на собственост не е след тях. Следователно ищеца не е установил своята активна материално правна легитимация, което обуславя неоснователността и на двата обективно съединени иска- по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД. Решението , с което иска е уважен е неправилно , то противоречи на трайната практика по двата материално правни въпроса, касаещи значението на добросъвестността при покупка от несобственик и липсата на вещно - транслативен ефект на валидната сделка , сключена с продавач несобственик. При отмяна на решението съдът следва да се произнесе по съществото на спора,тъй като не се налага да се извършат допълнителни процесуални действия. Исковете следва да се отхвърлят и ищеца да заплати разноските в размер на 250 лева. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 25.07.2008 г. по гр.д. № 2028 от 2005 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, втори”в” състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от О. Г. К. с Е. [ЕГН] против Е. П. К. с Е. [ЕГН] иск за ревандикация на апартамент № 3, ет.3, [улица],[населено място] ведно с мазе № 5, ведно с прилежащите общи части на сградата и от дворното място , съставляващо парцел V-13 , кв.129а по плана на[населено място], местност “З. – Б-4”, както и иск за присъждане на обезщетение в размер на 200 лв. за период от 6.05.1997 г. до 16.10.1997 г. до като НЕОСНОВАТЕЛНИ . ОСЪЖДА О. Г. К. с Е. [ЕГН] да заплати на Е. П. К. с Е. [ЕГН] разноски в размер на 250/двеста и петдесет /лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: