Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр. София, 16 октомври 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1292/2012г. Производството е образувано по искане на осъдения Н. С. за отмяна на присъда от 22.03.2012г., обявена по нохд №204/2012г. на Разградски районен съд /РС/ и потвърдена с решение №53/08.06.2012г., по внохд 133/2012г. на Окръжен съд /ОС/- Разград, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.2, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т. 2 от НПК. В депозираното искане се релевират фрагментарни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довело до постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения. В подкрепа на очертаната позиция се излагат неясни и декларативни доводи за формирано вътрешно убеждение на контролираните съдебни инстанции въз основа на съдържимите се фактически данни в свидетелските показания на разпитан по настоящото наказателно дело полицейски служител, за направено от Н. С. признание за управление на процесното моторно превозно средство в пияно състояние, като се предлага собствена трактовка от осъденото лице за случилото се на инкриминираната дата. В съдебно заседание на 11.10.2012г. Н. С. се явява лично и с упълномощен адвокат, който пледира за оправдаване на осъденото лице. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 22.03.2012г., обявена по нохд 204/2012г., Разградският РС е признал Н. Е. С. за виновен в това, че на 04.03.2012 година, в с. Дянково управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /1,55 промила/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343Б, ал.1, вр.чл.54 от НК ангажирал неговата наказателна отговорност, като му определил санкции - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ЕДНА ГОДИНА лишаване от правоуправление. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимото лице, финализирала с решение №53 от 08.06.2012г., по внохд №133/2012г. на ОС-Разград, с което е потвърден. Искането на осъдения С. е допустимо за разглеждане в рамките на установения от Глава тридесет и трета /чл.419-426 от НПК/ нормативен регламент, но преценено в аспекта на визираните възражения за възобновяване на наказателното дело, сочи на неоснователност. При упражняване на предоставените в рамките на извънредния способ за контрол правомощия, ВКС не констатира акцентираните от осъденото лице процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство. В обсега на възложената от закона компетентност, съдебните инстанции са реализирали изисуемите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина в разглеждания казус, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорирания доказателствен материал, са формирали и обективирали изводите си по фактите и приложимото право. Задълбочената интерпретация на доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на Х. Х., Д. А., С. А., М. Р., Ю. С., С. А. и чрез приложената по делото писмена документация /акт за административно нарушение №283526/04.03.2012г., лист за преглед на пациент №2781/04.03.2012г., протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол и за химическа експертиза №19/05.03.2012г. за определяне на концентрацията на алкохолното съдържание в кръвта/, с изискуемия се интензитет обезпечават повдигнатото срещу Н. С. обвинение за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК. Необосновани са доводите, че първостепенният и въззивен съд са основали фактическите положения за осъществено от осъдения управление на лек автомобил „Мазда 626” с рег.№РР 3750 АС в пияно състояние, единствено на очертаното в свидетелските показания на полицейския служител Д. А. обстоятелство за депозирани от осъдения С. самопризнания. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм визираните фактически данни са анализирани от съдебните инстанции, и доказателствената им тежест ценена с оглед конкретиката на тяхното съдържание и съответствието им с останалата доказателствена маса. Безпристрастен и непредубеден, посоченият свидетел описва обективно и убедително хронологията на събитията в инкриминираната нощ; предлага достоверни факти досежно получения сигнал за скандал на ул.”Козлодуй” №8, в с.Дянково; пресъздава правдиво последващите си възприятия за спряло пред дома на С. А., /напречно на пътното платно/ моторно превозно средство, с включен двигател и светещи фарове, и за стоящия до него Н. С., ”видимо пиян”, предпоставили проверка на осъденото лице за употреба на алкохол; и маркира предприетите спрямо водача на лек автомобил „Мазда 626” действия по отчитане на концентрацията на алкохол с техническо средство и отвеждане в спешно отделение на МБАЛ ”Св. И. Р.”- Разград за кръвна проба. Същият е категоричен и по отношение на разказа на С. А. за причината за инцидента, сочеща на възникнал в ресторанта на селото спор с повлияния от консумираните спиртни напитки С., който след прибирането му вкъщи, пристигнал с процесното превозно средство, като започнал да блъска по вратата, да крещи и да го предизвиква; възпроизвежда споделеното в тази насока и от пияния нарушител, поставяйки акцент на факта, че той е бил сам на мястото на произшествие. Очертаната от свидетеля Д. А. фактология, относима към авторството на инкриминираното престъпно деяние се подкрепя изцяло и в кореспондираща връзка с дадените от полицая Х. Х. и от жертвата на разгърналия се конфликт - С. А. показания пред съда. Установеното по несъмнен начин от коментираните гласни доказателствени източници за времето, през което органите на реда реагирали на получената информация за прояви на агресия в с.Дянково; за местонахождението и разположението на притежавания от С. л.а. „Мазда 626”, намерен от полицейските служители с работещи двигател и светлини вблизост до ползвателя му, на инкриминираната дата; и за отсъствието на други лица, забелязани на шосето и пред дома на А. през нощта на 04.03.2012г., предпоставя заключение, че осъденото лице е действителният извършител на престъпното посегателство по чл.343Б от НК. В контекста на изложеното, безспорната доказаност на обвинителната теза не се разколебава от схематично поднесените в искането за възобновяване на делото волеизявления на Н. С., който съгласявайки се с употребата на лимитираното от представителя на прокуратурата количество алкохол, отрича да е управлявал моторно превозно средство в нетрезво състояние, през инкриминираната вечер. Тези голословни твърдения са лишени от доказателствена опора в хода на проведеното в наказателния процес досъдебно и съдебно разследване. В корелация с възприетата от контролираните инстанции фактическа обстановка, са изградените правни изводи в постановената и влязла в сила присъда по приложимия материален закон, с произтичащите от това санкции. Правилно първостепенният и въззивен съд са аргументирали, че инкриминираното поведение на Н. С. се субсумира от очертания в нормата на чл.343Б, ал.1 от НК престъпен обективен и субективен състав, като при стриктно съблюдаване на данните по делото за тежестта на престъплението, личната опасност на дееца, и в съответствие с принципите за справедливост при индивидуализация на отговорността, са отмерили послежащите на изтърпяване от осъденото лице наказания. Предложените съображения мотивират неоснователност на искането на осъдения С. за възобновяване на нохд №204/2012г. на РС-Разград и на внохд №133/2012г. на Разградски ОС, отмяна на обявения по тях и придобил юридически стабилитет съдебен акт с оправдаване на лицето, при условията на чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. С. за отмяна на присъда от 22.03.2012г., постановена по нохд №204/2012г. на Разградски РС и потвърдена с въззивно решение №53 от 08.06.2012г. по внохд №133/2012г. на ОС - Разград, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.