РЕШЕНИЕ № 60162 София, 08.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 22.11.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1324 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Вемас 7“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД главен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Насрещната страна оспорва жалбата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса „Коя редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима към прихващанията, извършени преди изменението със ЗИДЗДЗБРБ2014, ДВ, бр. 98 от 21.11.2014 г., и във връзка с § 8 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.?“. Върховният касационен съд, съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе, съобрази следното. С обжалваното решение въззивният съд по същество е уважил предявените от синдиците на „КТБ“ АД (н) главен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН - за прогласяване относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, на извършено от ЕТ „С. Д.“, праводател на ответника по договор за прехвърляне на търговско предприятие, изявление за прихващане от 13.11.2014 г. Крайния извод за основателност на иска въззивният съд е мотивирал със съображенията, че следва да бъде съобразен § 8 от ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/2018 г.) с придаденото обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, обосноваващо приложимост на последната в актуалната ѝ редакция, а не в редакцията, действала към момента на извършване на прихващанията. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да бъде съобразено постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, както и вече формираната последователна практика на ВКС (т. д. № 1512/20 г., І т. о., т. д. № 2317/20 г., І т. о., т. д. № 1757/20 г., II т. о., т. д. 1534/20 г., І т. о. и др.). Прието е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за преценка на относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението с § 9 ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 98/14 г.) и предвид изменението с § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.), с което е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН (обявен за противоконституционен с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г.), е първоначалната редакция (ДВ, бр. 92/02 г.). Предвид материалноправния характер на нормата по чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвиждаща възможност при точно определени предпоставки да се иска обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособност на банката, същата има действие занапред спрямо юридическите факти и породените от тях правоотношения, които възникват след влизането ѝ в сила. При изменение на нормата, именно с оглед материалноправното ѝ естество, новата регулация е приложима за юридическите факти, осъществени след влизане на това изменение в сила. Изключение от това императивно правило е налице само в случая, когато законодателят изрично е придал обратно действие на материалноправната норма. Именно това изрично придадено от законодателя обратно действие е отпаднало в разглеждания случай с обявяване за противоконституционен на текста на § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.). Следователно, за да бъдат относително недействителни прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. (при липсата на обратно действие) приложима е уредбата, действаща в редакцията към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Този извод се налага и поради действията на законодателя, намерил за необходимо изрично с § 8 ЗИДЗБН да придаде такова обратно действие на изменената редакция на чл. 59, ал. 5 ГПК. По същество касационната жалба е основателна. Предявеният главен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е насочен срещу прихващане, извършено на 13.11.2014 г. С оглед изложеното по-горе, приложима към това изявление е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в действалата към момента на извършване на прихващането редакция, съгласно която недействително е всяко прихващане, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, т. е. преди изменението на разпоредбата (ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г.), тъй като компенсаторното изявление по атакуваното прихващане е достигнало до банката преди влизане в сила на това изменение. Разликата в двете редакции е не само въведеното ново основание с т. 2 на текста, но и в кръга лица, които могат да упражнят право на прихващане, което може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Така в обоснованата като приложима към настоящия случай редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради датата, на която са осъществени процесните прихващания, се индивидуализира само едната страна в правоотношението, а именно банката-длъжник, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, т. е. до изменението на разпоредбата през 2014 г. относителната недействителност може да засегне само прихващания, извършени с волеизявления на банката, тъй като само тя има качеството „длъжник“ в производството по несъстоятелност. В този смисъл правно необосновано е разбирането на ищеца, че думата „длъжник“ в обсъжданата приложима редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да включва и кредитора по активното вземане, направил волеизявления за прихващане. По изложените съображения предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е неоснователен, поради което въззивното решение следва да се отмени изцяло, като същият бъде отхвърлен. На основание чл. 293, ал. 3 вр. чл. 271, ал. 2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове по чл. 59, ал. 3 и по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН, като при новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за касационното производство. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 970/05.05.2020 г. по т. д. № 74/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, вместо което постановява: Отхвърля като неоснователен предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Граф Игнатиев“ № 10, срещу „Вемас 7“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], обл. Смолян, ул. „Малина“ № 7, иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) на извършеното от ЕТ „С. Д.“ прихващане с изявление вх. № 11748/13.11.2014 г. Връща делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по предявените евентуални искове по чл. 59, ал. 3 и по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: