Р Е Ш Е Н И Е   № 306   София, 28.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 02.06.2010 две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 4246/2008  година   Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от С. В. С. против решение №280/30.05.2008г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №342/2008г. по описа на същия съд,в частта му ,с която е отменено решение №233/11.10.2007г. по гр.д. №191/2007г. по описа на Районен съд гр. П.,отнасящо се до осъждането на „К”О. Павликени да заплати на С. В. С. сумата от 1320 лева обезщетение по член 225 ал.1 от КТ и вместо него е постановено:отхвърля предявения от С. В. С. против „К”О. Павликени,иск да заплащане на сумата от 1320 лева,представляваща обезщетение по член 225 ал.1 от КТ за времето,през което е останала без работа,поради незаконното й уволнение със заповед №001/03.04.2007г- на дружеството,заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-23.05.2007г. до окончателното й изплащане,като неоснователен и недоказан. В останалата му част въззивното решение е влязло в законна сила. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна в тази му част. Ответникът по касационната жалба „К”О. гр. П.,понастоящем със седалище с. Ш.,община Велико Т. ,област Велико Т. ,в писмения си отговор,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Касационното обжалване е допуснато при наличието на предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по делото,по който съдът се е произнесъл,се отнася до тежестта на доказване както и до доказателствените средства относими по иск с правно основание член 344 ал.1 т.3 във връзка с член 225 ал.1 от КТ,който е решаван противоречиво от съдилищата. С мотивите си, въззивният съд,за да отхвърли предявения иск е приел,че исковата претенция е останала недоказана,тъй като ищецът е представил само копие от трудова книжка,от която не може да се приеме,че напълно е отразено датата на трудовия договор,трудовия стаж,както и не е ясно от същата датата на прекратяване на договора. Касаторът се е позовал на съдебна практика-решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,а именно-решение №109/21.03.2001г. по гр.д. №1085/2000г. по описа на ВКС,ІІІго и решение №764/1998г. постановено по гр.д. №1738/1997г. по описа на ВКС,според която практика за основателността на иска по член 225 ал.1 от КТ е достатъчно доказателство-констатация по трудовата книжка извършена от съда,а относно размера,с оглед представените писмени доказателства-служебна бележка за полученото последно трудово възнаграждение. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение приема за правилна практиката по горепосочените съдебни решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Ищццата С. В. С. е поискала ответното дружество-работодател да бъде осъдено да й заплати сумата от 1920 лева,представляващи обезщетение по член 225 ал.1 от КТ за времето,което е останала без работа в максималния шестмесечен срок,ведно със законната лихва от предявяването на иск с правно основание член 344 ал.1 т.3 във връзка с член 225 ал.1 от КТ до окончателното й изплащане. Решението в частта му,с която е признато уволнението на С. С. за незаконно,отменена е заповед №001/03.04.2007.,с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание член 328 ал.1 т.5 от КТ и е възстановена С. В. С. на заеманата преди уволнението длъжност „старши инкубаторист” в „К”О. гр. П. е влязло в законна сила. Искът по член 225 ал.1 от КТ зависи от уважаването на главния иск за незаконност на уволнението,който е бил уважен и в тази част решението е влязло в законна сила. Фактическият състав на разпоредбата обаче изисква и други кумулативни елементи,свързани с доказване наличието на вреда,която е в причинно-следствена връзка с незаконното уволнение,а именно в шестмесечния срок след уволнението ищецът да е останал без работа,респективно пропуснал е ползи,които подлежат на обезщетение по реда на КТ. Неправилно въззивният съд е приел,че не са налице доказателства установяващи наличието на трудово правоотношение на ищцата с ответното дружество,свързано с момента на възникването и неговото прекратяване,за което се е позовал на неясни данни по приложеното копие от трудовата книжка на ищцата,приложено на лист 27 от делото пред първоинстанционния съд. По делото са налице доказателства за наличието на трудово правоотношение на ищцата,съгласно приложеното копие от трудовия й договор,сключен на 01.02.2005г. с работодателя й-ответното дружество,за неопределено време,а съгласно приложената на лист 4 от делото заповед №001/03.04.2007г. на прокуриста на „К”О. Павликени,трудовият договор е прекратен на основание член 328 ал.1 т.5 от КТ,с дата на връчване -03.04.2007г.,която заповед е била отменена с влязлата в сила част от обжалваното решение с настоящата касационна жалба. Видно от представената трудова книжка,чийто оригинал е бил представен пред първоинстанционния съд -по гр.д. №191/2007г. по описа на Районен съд гр. П.,в съдебно заседание от 20.09.2007г. по делото,с портоколно определение е прието копие от трудовата книжка и е извършена констатация от съда по представения оригинал за неговата достоверност,по което се установява ,че след прекратяването на трудовото й правоотношение ищцата не е постъпила на работа при друг работодател и е останала без работа в претендирания с иска шестмесечен период. При това положение са налице материалноправните предпоставки за основателността на заявената от ищцата претенция. По отношение на нейния размер,съгласно данните по депозираното пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-икономическата експертиза на вещо лице В. А. /лист 24 от делото/което е възприето като обективно и компетентно,обезщетението по член 225 ал.1 от КТ,считано от прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата до пълния шестмесечен размер е 1320 лева,в който размер претендираното обезщетение се явява основателно. С оглед изложеното атакуваната част от въззивното решение следва да бъде отменена и вместо него на основание член 293 ал.2 от ГПК,да се постанови друго,с което се уважи заявената ищцова претенция по член 225 ал.1 от КТ в размер на 1320 лева. При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените разноски пред касационна инстанция,представляващи внесена от нея държавна такса по допускане на касационно обжалване в размер на 30 лева,на основание член 78 ал.1 от ГПК,а ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата държавна такса по сметка на ВКС в размер на 41,40 лева,на основание член 78 ал.6 от ГПК.   Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №280 от 30.05.2008г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №342/2008г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отхвърлен иска предявен от С. В. С. против „К”О. гр. П. за заплащане на сумата 1320 лева,представляваща обезщетение по член 225 ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа поради незаконното й уволнение със заповед №001/03.04.2007г. на дружеството,заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-23.05.2007г. до окончателното й изплащане и вместо него постановява: ОСЪЖДА „К”О. със седалище с. Ш.,Община Велико Т. ,Бивше телеугоително стопанство,представлявано от управителя на дружеството А. И. Д. ,да заплати на С. В. С. сумата от 1320 лева /хиляда триста и двадесет лева/,представляваща обезщетение по член 225 ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа,поради незаконното й уволнение със заповед №001/03.04.2007г. на дружеството,заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 23.05.2007г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „К”О. със седалище и адрес на управление-с. Шишково,община Велико Т. ,Бивше телеугоително стопанство,представлявано от управителя на дружеството А. И. Д. ,да заплати дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 41,40 лева по сметка на ВКС,на основание член 78 ал.6 от ГПК,а на С. В. С. да заплати сумата 30 лева разноски за настоящата инстанция,представляващи внесена държавна такса по сметка на ВКС за допускане на касационно обжалване,на основание член 78 ал.1 от ГПК.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: