Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * договор за управление * представителна власт * срокове при трудови спорове

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

гр. София, 23.02.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1561 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение от 17.06.2011 г. по гр. д. № 2913/2011 г. на Софийския градски съд, ІІ – „Г” състав, с което, след отмяна на решение от 06.12.2010 г. по гр. д. № 22909/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 54 състав, са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за обезщетение поради незаконно уволнение, на основание чл.344, ал. 1, т. т. 1 и 3 КТ.
Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос дали спрямо работниците и служителите на предприятието - работодател започване на изпълнението по договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал.2 от КТ е възможно да предхожда календарно вписването на изпълнителя (управителя, изп. директор) по партидата на търговеца в Търговския регистър (ТР).
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието следва да бъде упражнено в 9 – месечен срок от започване на изпълнението по договора за управление. Договорът е предпоставка за изпълнение на възложените функции от страна на новия изпълнителен директор (управител) на дружеството. Напълно възможно е това изпълнение фактически да започне преди датата на вписване на подлежащото на вписване обстоятелство в ТР (относно новоизбрания представляващ дружеството). Дейността на стопанския субект, чийто законен представител е променен, продължава да се осъществява и не се прекъсва поради факта, че липсва вписване на промяната в това обстоятелство по надлежния ред в регистъра. Процесът на извършване на предмета на дейност от търговеца не е обусловен от вписванията по партидата му в ТР. Той изисква вземането постоянно на управленски решения в оперативен порядък и налага реално осъществяване на функции по ръководство на дружеството непрекъснато във времето. Затова няма пречка изпълнителят по договора да встъпи в длъжност като започне да извършва управление преди вписването на промяната в представителството в ТР.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна поради следните съображения.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вписването на подлежащото на вписване обстоятелство досежно промяната в представителната власт на дружеството - работодател в ТР, в лицето на новоизбрания изпълнителен директор, се свързва с началото на изпълнение на договора по управление. Това е най-ранния момент, от който може да започне осъществяването на възложените управленски функции от страна на изпълнителя по съглашението. След като вписването на промяната е извършено на 19.06.2009 г., то проведеното на 16.03.2010 г. уволнение на ищеца по чл. 328, ал. 2 КТ е в рамките на законоустановения 9 – месечен срок и е законно.
По делото е безспорно, че длъжността, която е заемал ищеца попада сред ръководните длъжности в предприятието, както и че е сключен договор за неговото управление.
Решението на едноличния собственик на капитала на ответното дружество за освобождаване на Ж. М. като член на Съвета на директорите (СД) и за избор на О. Й. Й. за нов член на СД и изпълнителен директор е уговорено да влезе в сила след одобряването на лицето като член на управителното тяло и представляващ дружеството от заместник - председателя на К. за ф. н., ръководещ Управление „застрахователен надзор”. Нарочен акт за това е постановен на 02.06.2009 г.
Вписването на извършената промяна в представителството на дружеството и в органите на управление е извършена на 19.06.2009 г. по партидата му в ТР.
Видно от приложената справка – данни за осигуряването на Й. за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г., работодателят е извършил осигурителни плащания за м. май 2009 г. върху максималния осигурителен доход. Основанието на задължението за осигурителни вноски е договор за възлагане на управлението на търговско дружество.
За времето след уволнението до 01.08.2010 г., когато е започнал работа при друг работодател, ищецът е останал без работа. Брутното му трудово възнаграждение получено за последния отработен пълен месец (февруари 2010 г.), възлиза на 2 750 лв.
Според показанията на разпитания свидетел новият изпълнителен директор на ответното дружество бил официално представен като такъв в края на м. април, началото на м. май 2009 г. През м. май 2009 г. като служител на дружеството твърди да се е срещал с Й. и обсъждали проблеми на работата му. По същото време били организирани срещи на лицето с мениджмънта на търговското дружество, като го посещавали и други лица от ръководството.
Предвид дадения по – горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, следва да се приеме, че в разглеждания случай правото на работодателя на уволнение по чл. 328, ал.2 КТ е упражнено извън установения 9 – месечен срок от започване изпълнението по договор за възлагане на управление.
Анализът на съвкупния доказателствен материал налага, че още през м. май 2009 г. новият изпълнителен директор на ответното дружество, е встъпил в длъжност. Този извод се подкрепя и от факта, че за въпросния месец са извършени осигурителни плащания от ответника за лицето на основание договор за управление на търговско дружество.
Ето защо, от 01.05.2009 г. е започнал да тече законоустановения 9 – месечен срок, в който встъпилият в длъжност представляващ дружеството – работодател, е имал възможност при условията на чл. 328, ал. 2 КТ да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието. Същият е изтекъл на 01.02.2010 г. и уволнението на ищеца на 16.03.2010 г. е незаконосъобразно на това основание.
В обобщение, искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, е основателен и подлежи на уважаване. Изходът на спора по него предпоставя и основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - за обезщетение, доколкото се установява, че ищецът е търпял имуществени вреди поради оставането си без работа в резултат на уволнението, за периода от 16.03.2010 г. до 01.08.2010 г. Неговият размер, предвид данните за брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. февруари 2010 г., от 2 750 лв. (меродавно па правилото на чл. 228, ал. 1 КТ за определяне на обезщетението), възлиза на 12 375 лв. Искът е предявен в този размер (вж. допуснатото изменение чрез намалението му в о. с. з. от 29.09.2010 г. пред първата инстанция), поради което следва да бъде уважен изцяло.
Като е достигнал до друг решаващ извод по спора, въззивният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия (арг. чл. 293, ал. 3 ГПК) вместо него се постанови друго по същество, с уважаване на предявените искове.
При този изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 5 140 лв. – разноски като адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно направеното в този смисъл искане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 17.06.2011 г. по гр. д. № 2913/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ – „Г” състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на П. Д. К. със заповед № 68-ЧР от 16.03.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма] със седалище [населено място], на основание чл. 328, ал. 2 КТ и го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Е.[ЕИК] да заплати на П. Д. К. от с. гр. сумата 12 375 (дванадесет хиляди триста седемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение поради незаконно уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл.225, ал. 1 КТ, за времето от 16.03.2010 г. до 01.08.2010 г. и сумата 5 140 (пет хиляди сто и четиридесет) лева – разноски като адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.