Р Е Ш Е Н И Е № 281 Гр.С., 10.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3219 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ц. С. Г. и ЗАД [фирма] срещу решение №.868/18.12.13 по г.д.№.858/2013г. на Русенски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.713/16.04.13г. по г.д.№.6347/12г. на Русенски районен съд – с което ЧСИ Ц. С. Г. е осъдена да плати на основание чл.441 ГПК вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.74 ал.1 ЗЧСИ на [фирма] 10225лв. обезщетение за имуществени вреди по изпълнително дело №.20127600400308 по описа ЧСИ Ц. Г. и 1178,39лв. разноски по компенсация, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 11303,93лв. Излагат се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново гледане на въззивната инстанция, ведно с пресъждане на разноски. Ответната страна [фирма] не взема становище. С определение №.980/29.09.14г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за предпоставките за отговорността на частния съдебен изпълнител за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, вкл. относно причинната връзка между действията на ЧСИ и настъпилите вреди и елементите на професионалната отговорност на ЧСИ по чл.441 ГПК вр. с чл.74 ЗЧСИ. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице незаконно бездействие на ответницата Ц. С. Г., действала като частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ по повод издадена срещу ответника обезпечителна заповед за обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху банковите му сметки в 19 банки до размер на 91696,97лв. Посочил е, че запорът е бил допуснат при условие, че съдебният изпълнител пристъпва към налагане на запор на следваща банкова сметка само ако наличната сума по предходна банкова сметка не е достатъчна за обезпечаване на вземането на молителя; че частният съдебен изпълнител е бил уведомен на 11.05.12г., че сумите по сметките на длъжника са били достатъчни, за да обезпечат съответното вземане; че на 12.07.12г. последният е платил 10225лв. – сума по спогодба в рамките на образувано срещу него изпълнително производство по заповед за изпълнение на парично задължение /неустойка за неизпълнение на парично задължение по сключен след налагане на запора договор/; че при това положение до подаване на молба от ищеца на 26.07.12г. за вдигане на запорите по сметките извън тази, по която вече е била блокирана цялата сума, предмет на запора, съдебният изпълнител е бездействал, а длъжникът не е имал задължение да го сезира за вдигане на запорите /след като се е сбъднало условието, съдържащо се в обезпечителната заповед/; че предвид изложеното правилно е прието от районния съд, че е осъществен състава на чл.45 ЗЗД – тъй като е налице вреда за длъжника с оглед запорираната в повече сума в резултат на извършените неправомерни действия на жалбоподателя. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По реда на Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС - решения по чл.290 ГПК №.264/8.04.10г. по г.д.№.474/09 на ВКС, ІV ГО, и №.120/8.07.11г. по т.д.№.1123/10 на ВКС, ТК, ІІ ТО, която настоящият състав изцяло споделя. По основателността на касационната жалба: В. съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника - ЧСИ, за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Посочил е, че от една страна основният спорен въпрос по делото е налице ли е незаконосъобразно бездействие, като отговорът е положителен - доколкото запорът е бил допуснат при условие, че съдебният изпълнител пристъпва към налагане на запор на следваща банкова сметка само ако наличната сума по предходната не е достатъчна за обезпечаване на вземането на молителя, ЧСИ е бил уведомен на 11.05.12г., че сумите по сметките на длъжника са били достатъчни, за да обезпечат съответното вземане, и до подаване на молба от последния на 26.07.12г. за вдигане на запорите по сметките извън тази, по която вече е била блокирана цялата сума, предмет на запора, е бездействал. Същевременно е изложил само общо заключение, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД /доколкото е налице вреда за длъжника с оглед запорираната в повече сума, в резултат на извършените неправомерни действия на ЧСИ/, без да засегне втория спорен въпрос – относно наличието или липсата на пряка причинна връзка. По този начин въззивната инстанция е формирала извод за основателност на претенцията без да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с начина и времето на възникване на задължението за неустойка - по сключен от ищеца договор след налагане на запора, респективно параметрите на така поетото неустоечно задължение, както и без да обсъди надлежно заявените възражения на ответника и на третото лице помагач във връзка с тези доказателства - че твърдяните вреди не са пряка и непосредствена последица от бездействието на ЧСИ и са настъпили изключително по вина на ищеца с оглед предприети от него рискови действия и уговорки за прекомерна по размер неустойка в горедитирания договор. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК. От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от ответника и третото лице помагач доводи и възражения – относно липсата на пряка причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и претърпените вреди и настъпването им изключително по вина на ищеца, и представените във връзка с тези възражения писмени доказателства. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №.868/18.12.13 по г.д.№.858/2013г. на Русенски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: