Р Е Ш Е Н И Е № 445 София, 19 ноември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1731/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Я. Н. от САК, в качеството му на повереник на частния тъжител М. Н. П., срещу присъда от 28.06.2012 година постановена от състав на Софийски градски съд по в н ч х д № 2450/2012 година, по описа на същия съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение към жалбата са посочени доводи в подкрепа на касационните основания, като възраженията могат да се обобщят като такива за пороци при формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 от НПК, довели до неправилно приложение на материалния закон. В постъпило писмено възражение от подсъдимите В. А. и Й. М., изготвено от упълномощените им защитници адвокатите Н. К. и М. М. и двамата от САК, се оспорва касационната жалба с конкретни аргументи. Основната теза за несъставомерност на обвинението е с позоваване на практиката на ВКС – решение № 111/2000 г. на ІІ н.о., където е прието, че когато е налице професионална добросъвестност се изключва наказателната и гражданска отговорност на журналиста, ако е извършил необходимата проверка, относно истинността на информацията. С възражението е направено искане за присъждане на разноските по делото като възнаграждение за един адвокат, в размер на 1 000 лева. Пред касационната инстанция жалбоподателят и частен обвинител М. П. се явява лично и с повереника си адвокат Я. Н. от САК. Последният поддържа жалбата, като акцентира на това, че П. е бил уличен в престъпление в пресата, което не е извършил, а в мотивите на решаващия съд с неубедителни доводи е прието обратното. Подсъдимите А. и М. се явяват лично и с упълномощените си защитници адвокатите М. и К. от САК. Те поддържат изложеното в писменото възражение, а във връзка с тежестта на доказване, която тежи върху жалбоподателя, твърдят, че не е доказана тезата му за липса на негово знание, относно кражбата на електричество в заведението. Тъкмо обратното, доказано е, че той е присъствал, когато чисто технически друго лице е извършило свързването на електрическото захранване от уличното осветление. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на въззивния акт в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С нова присъда № 200/28.06.2012 година по в н ч х д № 2450/2012 година, състав на Софийски градски съд е отменил присъда на Софийски районен съд от 14.12.2011 година по н о х д № 8547/2010 година и вместо нея постановил: 1. признава подсъдимата В. Ц. А. за невиновна в това, че в периода 9.01.2010 - 14.05.2010 г., в условията на продължавано престъпление е осъществила две деяния, които осъществяват поотделно признаците на един състав на едно и също престъпление, както следва: - на 9.01.2010 година в гр.София, като длъжностно лице-кореспондент на в. „Труд” в гр.Велико Търново, при изпълнение на функциите си, чрез печатно произведение, е разгласила позорно обстоятелство за частния тъжител М. П. и - на 14.05.2010 година в същия град в качеството си на длъжностно лице – кореспондент в същия вестник в град Велико Търново при изпълнение на функциите си, чрез печатно произведение е разгласила позорно обстоятелство за частния тъжител М. П.. На основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението в престъпление по чл. 148 ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 147 ал. 1, пр. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК. 2. признава Й. С. М. за невиновен в това, че на 14.05.2010 година, чрез печатно произведение, в интервю разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител М. П., с думите: „Кражбата на ток беше разкрита от техници на фирма „Хит”, която поддържа уличното осветление. Има много свидетели, че работниците са опънали кабелите в присъствието на депутата. Горнооряховци и до сега чакат и питат защо не е потърсена отговорност на собственика на частния обект. Вината пое работник от фирмата на П..” На основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 147 ал. 1, пр. 1 от НК. В останалата част, с която двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани от първостепения съд по обвинението „чрез деянието е приписал престъпление”, въззивният съд потвърдил присъдата на СРС. Касационната жалба е неоснователна. Не е основателна тезата на частния обвинител, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението на въззивния съд, че инкриминираните с тъжбата действия на подсъдимата А. и тези на подсъдимия М. са изцяло несъставомерни и ненаказуеми по реда и със способите на наказателната репресия, е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на повереника на частния тъжител пред втората инстанция са се свеждали до това, че неправилно първостепенният съд е признал за невиновни двамата подсъдими по обвинението им в това, че с деянията си двамата поотделно са му приписали престъпление. На тези доводи въззивният съд е дал убедителен отговор в мотивите на обжалваната присъда. От една страна правилен е изводът, че въпреки наличието на израза „кражба на ток” в интервюто взето от подсъдимата А. и дадено от подсъдимия М., структурното изграждане на въпроса и отговора не съдържат твърдение и не разгласяват информация за определени обстоятелства, свързани с личността на тъжителя, поради което обективно с тях не би могло да му се припише престъпление или да се разгласи позорно обстоятелство. Нещо повече, в отговора на интервюирания не личи той да свързва кражбата с личността на П., тъй като знаел, че вината за случилото се е поета от работник във фирмата. От друга, и с оглед пълнотата на отговора на възраженията на въззивника, съдът обсъдил и хипотезата при която, дори и да се приеме, че процесната част от интервюто пряко обвързва депутата от партия ГЕРБ със споменатата кражба на ток, възражението в жалбата му е неоснователно, тъй като по делото обективно е установено, че лампите монтирани пред обекта на фирмата, на която тъжителят е бил собственик, действително са били незаконно свързани с електрическата инсталация на общината. Това е станало без знанието и разрешението на последната, в нарушение на правни и технически изисквания и е довело до прекъсване на уличното осветление, а монтажът е извършен от нает техник в присъствието на частния тъжител М. П. /вж показанията на св. Д. А./. Извън изпълнението на задължението си по чл. 339 ал. 2 от НПК, да даде отговор на доводите във въззивната жалба, проверяваният съд е изпълнил и процесуалните изисквания на разпоредбите по чл. 313 и чл. 314 от НПК свързани с предмета и пределите на въззивната проверка, за цялостна и пълна проверка на правилността на присъдата, независимо от основанията посочени от страните. В този порядък е установено, че подсъдимият М. е разполагал служебно с информацията изнесена в интервюто, а последното е плод на големия обществен интерес в града за отговорността на публичната личност П., тъй като е било известно, че той е депутат от управляващата партия. В тази връзка, правилно въззивният съд се е позовал на практика на Европейския съд по правата на човека /вж решението Horgeir Thorgeirson v. Iceland/ относно това, че широките граници на допустима критика при водене на политическа дискусия се отнасят в същата степен за обсъждането на други въпроси от обществен интерес, каквито безспорно са повдигнатите в интервюто публикувано във в. „Труд” на 14.05.2010 година. Ето защо, решението на проверявания съд, с което е отхвърлена тезата на частното обвинение, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 148 ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 147 ал. 1, пр. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК /за А./ и по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 147 ал. 1, пр. 1 от НК /за М./, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивната присъда. По искането на защитата на подсъдимите за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция: ВКС намира искането за основателно. Видно от приложените пълномощни към договорите за правна помощ, от 1 и 8 септември 2012 година, представени в съдебното заседание на осемнадесети октомври т.г., защитниците М. и К. са получили от двамата подсъдими по 1 000 лева, така както са се договорили с двамата подсъдими. Претенцията в искането е ограничена до възнаграждението за един адвокат, което означава, че претендираните разноски са за реално платената сума от двамата подсъдими, общо в размер на 2 000 лева. Съгласно чл. 190 ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен, разноските по делата от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по делата образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. Налице е изрично волеизявление на защитата на подсъдимите в писменото възражение срещу касационната жалба за присъждане на сумата и тъй като настоящият състав намира, че касационната жалба следва да се остави без уважение, в тежест на частния тъжител и жалбоподател М. Н. П. е да заплати посочената сума от 2 000 лева, а именно по 1 000 лева на всеки от двамата подсъдими. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 190 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 200 от 28.06.2012 година, постановена от състав на Софийски градски съд по в н ч х д № 2450/2012 година, по описа на същия съд. ОСЪЖДА частния тъжител М. Н. П. с ЕГН 6212281448 да заплати по 1 000 /хиляда/ лева разноски за адвокатско възнаграждение направени пред ВКС на подсъдимите В. Ц. А. и Й. С. М.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: