Р Е Ш Е Н И Е № 510 гр.София, 04 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дeветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП А.Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2066/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба, депозирана от защитника на подсъдимия С. И. Б. срещу въззивна присъда №34 от 16.09.2013 г., постановена по внохд 507/2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 3 състав в частта й, в която Б. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и по чл.255 ал.1 т.1 и 2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, се претендира ,че подсъдимият с действията си не е осъществил престъпленията по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 от НК и по чл.255 ал.1 т.1 и 2 от НК от субективна страна, като в тази насока се твърди ,че САС не се е съобразил с разпределението на функциите между съдружниците /Б. и неговия съпроцесник В./ във фирма „Евростил ЕООД, разпределение, обективирано в Протоколи от Общото събрание на дружеството от 11.05.2005 г. и 20.05.2005 г. и съгласно което, единствено подсъдимият В. е имал задължението за водене на счетоводство и подаване на данъчни декларации. Претенцията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с неустановяването от страна на въззивния съд на действителния размер на корпоративния данък, подлежащ на деклариране, което е последица от не събирането на доказателства в тази насока, а именно- назначаването на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза. По-нататък в касационната жалба се твърди ,че наложените на подсъдимия Б. наказания са явно несправедливи, тъй като САС не е преценил правилно обществената опасност на дееца, с оглед възрастта му, чистото му съдебно минало и семейно положение. Прави се искане за отмяна на присъдата на САС и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, алтернативно- за изменение на атакуваната присъда, като бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и намален размера на наложените на Б. наказания. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия Б. поддържа касационната жалба, по съображенията изложени в нея. Заявява , че по делото са налице два протокола на Общото събрание на процесното дружество, чието съдържание е разгледано от Апелативния съд, но е отчетено неправилно ,както и ,че въззивната инстанция не е събрала всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото. Посочва и, че не са били съобразени и всички смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК. Прави искане за връщане на делото за ново разглеждане. Жалбоподателят и подсъдим С. Б., редовно призован не се явява пред касационната инстанция ,поради което не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена в сила присъдата на АС-София. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното : С присъда №4 от 20.02.2013 г., постановена по нохд 58/2011 г. Пернишкият окръжен съд е признал подсъдимия С. И. Б. за невиновен в това, че за периода от 01.09.2005 г. до 31.03.2010 г. в [населено място], като управляващ и представляващ „Евростил”ООД Перник, в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 162 024,36 лв., от които 47 252,09 лв. корпоративен данък и 114 772,27 лв. ДДС, като не подал годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за финансовите 2006 и 2007 г. и справки –декларации по чл.100 ал.3 от ЗДДС/отм./ и по чл.125 от ЗДДС и затаил истина в по дадена декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№1400002265/31.03.2010 г.за финансовата 2009 г. пред ТД на НАП София и като не съхранил в законоустановените срокове счетоводни документи, съгласно изискванията на чл.42 от ЗСч, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1,2 и 4 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият С. Г. В. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК ,за което му е било наложено наказание три години лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила и е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.4 от НК,както и за периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2010 г. и за сумата над 159 024,36 лв. В тежест на подсъдимия С. В. са били възложени и направените по делото разноски. По протест, депозиран от Окръжна прокуратура- Перник е било образувано въззивно производство- внохд 507/2013 г. по описа на САС, НК, 3 състав, който с присъда №34 от 16.09.2013 г. е отменил първоинстанционната присъда, в частта, в която С. Б. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1, т.2 и т.4 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, в частта, с която подсъдимият С. Г. В. е признат за невиновен по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1,т.2 и т.4 във вр.с чл.26 ал.1 от НК за периода от 01.04.2008 г.до 30.06.2009 г., както и в частта за разноските и вместо това е признал подсъдимия С. И. Б. за виновен в това ,че за периода от 01.09.2005 г. до 31.03.2008 г. в [населено място], като управляващ и представляващ „Евростил”ООД Перник, в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 154 024,36 лв., от които 44 252,09 лв. корпоративен данък и 109 772,27 лв. ДДС, като не подал годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за финансовите 2006 и 2007 г. и справки –декларации по чл.100 ал.3 от ЗДДС/отм./ и по чл.125 от ЗДДС , поради което и на основание чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 и 4 от НК,както и за периода от 01.04.2008 г.до 30.06.2009 г. и за сумата над 154024,36 лв. С новата присъда подсъдимият С. Б. е признат за виновен и в това, че за времето от 01.07.2009 г. до 31.03.2010 г., като представляващ и управляващ „Евростил”ООД Перник ,при условията на продължавано престъпление, като не подал справка- декларация по чл.100 ал.3 от ЗДДС/отм./ и по чл.125 от ЗДДС и затаил истината в подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009 г. с № 1400002265/31.03.2010 г. пред ТД на НАП София, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери- 8000 лв., поради което и на основание чл.255 ал.1 т.1 и т.2 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.2 ал.2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода,като го е оправдал по чл.255 ал.1 т.4 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено на С. Б. едно общо и най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от пет години. С присъдата на САС ,подсъдимият С. Г. В. също е бил признат за виновен в това ,че за времето от 01.07.2009 г. до 31.03.2010 г., като представляващ и управляващ „Евростил”ООД Перник ,при условията на продължавано престъпление, не подал справка- декларация по чл.100 ал.3 от ЗДДС/отм./ и по чл.125 от ЗДДС и годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009 г. и избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери- 8000 лв., поради което и на основание чл.255 ал.1 т.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.2 ал.2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като го е оправдал по чл.255 ал.1 т.4 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено на С. Г. В. едно общо и най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от пет години. На подсъдимите е възложено да заплатят направените по делото разноски. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. 1. По отношение твърдяното в нея нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия Б. правилно са били подведени под нормите на престъпленията по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и по чл.255 ал.1 т.1 и т.2 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.2 ал.2 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъпленията , ангажирали наказателната отговорност на подсъдимия Б.. Всъщност, доводите към касационното основание-нарушение на материалния закон, са насочени главно към дейността на въззивния съд по оценка на съдържанието на писмени доказателства- два броя протоколи от Общото събрание на дружеството „Евростил”ООД Перник. Така поддържани, тези възражения не могат да бъдат отнесени към касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, но по-важното е ,че те са неоснователни и при обсъждането им с оглед другото касационно основание-чл.348 ал.1 т.2 от НПК, доколкото не се набелязва тяхното подценяване в съвкупността от доказателства, нито пък преценка не според действителното им съдържание. На практика касаторът оспорва субективната страна на деянията, в извършването на които е приет за виновен и в тази насока следва да се отбележи, че САС в пълнота е изпълнил задължението си да аргументира въз основа на какво приема субективна съставомерност. На страница 92 и 93 от съдебното дело, въззивният съдебен състав подробно и с необходимата задълбоченост е изследвал обстоятелства, позволили му да направи горният извод. Посочил е , че още на 20.05.2005 г. е било взето решение за продажба на девет броя апартаменти , собственост на дружеството „Евростил”ООД, която да бъде извършена от Б., за което той е знаел, предвид обстоятелството ,че е присъствал на Общото събрание на съдружниците ; че през месец ноември 2006 г. Б. в качеството си на управляващ и представляващ „Евростил”ООД Перник е осъществил първата си продажба на такъв апартамент, като до края на инкриминирания период всички продажби са били извършени от него, което сочи на това ,че положителният финансов резултат на дружеството е постигнат не от някой друг ,а именно от Б.; че в подадената от него на 31.03.2010 г. годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО невярно е документирал и то от името на съдружника си ,че през 2009 г. дружеството не е извършвало дейност и не дължи корпоративен данък, при положение , че касаторът е бил наясно, че „Евростил”ООД е реализирал печалба от продажба на апартамент за посочената година ,тъй като самият той е участвал при нотариалното изповядване на сделката. Въззивният съд , съобразявайки се с обстоятелството, че съгласно решение по ф.д. за регистрация на „Евростил” ООД , дружеството се е представлявало от съдружниците С. В. и С. Б. заедно и поотделно, а управлението се осъществявало от двамата само поотделно, задълбочено е изследвал съдържанието на протоколи на Общото събрание на съдружниците от 11.05.2005 г. и 20.05.2005 г., приемайки , че се касае за „вътрешно разпределение на функциите и задълженията на двамата съдружници, което няма отношение към техните задължения, свързани с представителството на дружеството пред съответните данъчни служби и органи”. Съвкупната оценка на посочените по –горе доказателствени източници, обективиращи поведението на С. Б., е довела въззивната съдебна инстанция до законосъобразния извод, че касаторът е осъществил не само от обективна, но и от субективна страна престъпленията, за които е признат за виновен. В допълнение към горното, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че освен от съдържанието на двата протокола /протокол от 11.05.2005 г. и протокол от 20.05.2005 г./, заключение за това ,че се касае за разпределение между двамата съдружници само на дейността по управление на дружеството , но не и на представителните функции, е и изрично записаното в протокола от 20.05.2005 г., че доколкото „Б. и В. са вписани да управляват дружеството по отделно, се налага да се разпределят отговорностите помежду им относно сферите на дейност на дружеството и всеки един от тях да поеме задължения по управление на конкретни дейности”. Търговският закон в чл.141 ал.1 и 2 дефинира понятията „управление и представителство” на дружество. Управлението на дружеството винаги е свързано с осъществяваната от него конкретна дейност, съобразно предмет му на дейност и няма връзка с представителните му функции, включително и с тези, упражнявани по отношение на данъчните органи. Именно поради тази причина е напълно възможно управителите /когато са повече от един/ да разпределят задълженията си по управление на дружеството ,какъвто е и настоящият случай. Те обаче не мога да разпределят представителната си власт, а дори и да го сторят, това няма да има действие по отношение на трети лица /чл.141 ал.2 изр.2 от ТЗ/. Това означава, че дори и да се приеме, че е било налице разпределение на представителната власт между двамата съдружника /нещо ,което ВКС на възприема/, то това не е освобождавало Б. от задължението за подаване на данъчни декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО. Ето защо, крайният извод на апелативния съд ,че след като не е била вписана промяна по изискуемия съдебен ред в представителната власт на дружеството, то и двамата съдружници са го представлявали и са имали задължение за деклариране пред данъчните служби. 2. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения По същество, това твърдение, посочено в жалбата, се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на едно от релевантните обстоятелства от предмета на доказване по делото, а именно действителния размер на корпоративния данък, подлежащ на деклариране. В тази насока въззивният съд е упрекнат ,че не е назначил комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, която да изясни какви са били разходите на дружеството, тъй като при формиране на годишния финансов резултат на дружеството, освен печалбата , следва да се вземат предвид и разходите. Съгласно чл.92 ал.1 от ЗКПО ,данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък. Данъчният финансов резултат е счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на този закон, като положителния данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателния данъчен резултат е данъчна загуба /чл.18 ал.1 от ЗКПО/. От своя страна, счетоводният финансов резултат е печалбата /загубата/ по отчета за приходите и разходите за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. За установяване на размера на корпоративния данък, по начина по който изисква законът, по делото са били назначени и изслушани две съдебно- икономически експертизи: от досъдебното и от първоинстанционното съдебно производство, чиито заключения са били интерпретирани от въззивната инстанция. Установено е било, че процесното дружество не е осъществявало счетоводно записване на стопанските операции, че не е съхранявало счетоводна документация, че не са били представени за нуждите на експертизата разходо-оправдателни документи, като такива не са били представени и на вещото лице , изготвило допълнителната съдебно- икономическа експертиза във фазата на първоинстанционното съдебно производство. С оглед на това е прието от вещото лице /л.101 т.1 от ДП/, че след анализ на документите, удостоверяващи получените от дружеството приходи и липсата на разходо-оправдателни документи за целия период, финансовият резултат по години е положителен и равен на размера на получените приходи. При това положение е напълно неоснователен упрекът към апелативния съд за това, че не е установил действителния размер на корпоративния данък,чрез назначаването на нова експертиза, която не е била и необходима , доколкото предходните две вече са се произнесли по коментирания въпрос, още повече, че липсата на счетоводни документи , удостоверяващи разходи на дружеството, не може да бъде преодоляна. Всъщност подсъдимите сами са се поставили в невъзможност да бъдат установени разходите на дружеството за инкриминирания период /ако такива са били направени/, тъй като В. не е водил счетоводна отчетност и не е съхранил каквито и да е било разходо-оправдателни документи, а след като същият в края на 2006 г. е преустановил всякаква дейност, свързана с дружеството ,подсъдимият Б. също не е сторил това. Ето защо , искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с цел назначаване на експертиза е неоснователно, доколкото изясняването на обективната истина по делото към настоящият момент е достигната, чрез законосъобразното използване на способите на НПК. 3. По отношение твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание: Не се констатира наличие и на третото касационно основание,което се поддържа с касационната жалба. При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Б. ,въззивната инстанция напълно правилно е съобразила, че от момента на извършване на деянието по чл.255 ал.1 от НК до момента на постановяване на присъдата са последвали различни закони, поради което на основание чл.2 ал.2 от НК е приложила най-благоприятния за дееца.Наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година за престъплението по чл.255 ал.1 от НК и три години лишаване от свобода за това по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 от НК не са явно несправедливи, тъй като в пълна степен отговарят на обществената опасност на деянието и дееца. В пълнота са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и изразеното съжаление за извършеното. Претенцията на защитника на подсъдимия , че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде преценена възрастта на Б. и семейното му положение, не може да бъде удовлетворена. Подсъдимият е на 45 години - една зряла възраст, в която моралните императиви би следвало да бъдат максимално устойчиви и да водят до сериозна преценка на последиците от едно евентуално неправомерно поведение. Ето защо подобна възраст не може да бъде оценена като смекчаващо отговорността обстоятелство ,за разлика от младата възраст /близка до непълнолетието/, при която поради недостатъчната зрялост и липсата на житейски опит, осмислянето на поведението и последиците от него не винаги е достатъчно качествено. Семейното положение на подсъдимия-разведен, по никакъв начин не може да се причисли към кръга на смекчаващите вината обстоятелства, доколкото не разкрива някакво сериозно затруднение било във връзка с отглеждане на деца или пък заболяване на член от семейството.При това положение не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,когато и най-лекото ,предвидено в закона за съответното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, поради което разпоредбата на чл.55 от НК не следва да намери приложение.Настоящият касационен състав констатира пропуск на въззивния съд в преценката за това, дали са налице отегчаващи отговорността обстоятелства досежно престъплението по чл.253 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. В тази насока следва да се отбележи, че големият брой деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление , както и фактът, че укритите данъци многократно надхвърлят сумата, обуславяща квалифициращото обстоятелство „данъци в особено големи размери”, представляват обстоятелства с характер , отегчаващ вината. Тяхното наличие показва и , че допълнително смекчаване на наказанието, чрез приложението на чл.55 от НК /освен ,че не са налице и предпоставките за това/, би било абсолютно незаконосъобразно. Наказанието за престъплението по чл.253 ал.3 във вр.с ал.1 от НК е в минималния размер, предвиден за това престъпление ,а наказанието за престъплението по чл.255 ал.1 от НК е в размер ,близък до минималния ,като същите са напълно справедливи ,съобразно и целите по чл.36 от НК.Напълно законосъобразно въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК,като е определила едно общо и най-тежко наказание на подсъдимия Б. ,а именно три години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложила за срок от пет години. По изложените съображения ВКС не констатира да е налице нито едно от касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, съдържащи се в касационната жалба на С. Б.. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №34 от 16.09.2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 3 състав, постановена по внохд 507/2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/