Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр. София, 12.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 819 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура, както и касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Б. П. Б., против въззивна присъда № 28/20.12.2017 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановена по ВНОХД № 449/2017 г. Както в касационния протест, така и в касационната жалба, са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, доразвити в представени писмени допълнения. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Тяхното конкретно съдържание ВКС намира за необходимо да изложи поотделно във връзка с престъпленията, за които се отнасят. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Частният обвинител Б. лично и чрез повереника си – адв. М., поддържа направените в жалбата доводи и искания. Подсъдимият, редовно призован, не сея явява, като защитниците му – адв. Л. и Т. изразяват позиция за неоснователност на доводите, изложени в протеста и жалбата на частния обвинител Б.. Представено е и писмено възражение от адв. Л.. Необжалвалият присъдата частен обвинител А. С., редовно призован, не се явява и не излага позиция по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда № 20/24.01.2017 г. по НОХД № 1026/2016 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия М. Е. С. за виновен в извършването на четири престъпления, както следва: - по чл. 354в, ал. 1, пр. 2, алт. 3 от НК за това, че на 12.02.2015 г., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] отглеждал растения от рода на конопа в 3 саксии и 1 пластмасова чаша, като общото тегло след изсушаване е 115, 93 гр. и на стойност 695, 58 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода и 5000 лв. глоба; - по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК за това, че на съшия ден и място, около 16.50 ч., държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: 2, 51 гр. марихуана, амфетамин – 0, 14 гр. и МДМА – 0, 26 гр., всичко на обща стойност 25, 76 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода и 5000 лв. глоба; - по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК - по отношение на Б. Б. и А. С. за това, че на същия ден и място, около 13.40 ч., причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му (поотделно на Б. Б. и на А. С.), като за всяко едно от тези престъпления му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил подсъдимия да изтърпи общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от 4 години, както и глоба в размер на 5000 лв. Осъдил е подсъдимия С. да заплати на гражданския ищец Б. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв., като е отхвърлил гражданския иск за разликата до предявения размер от 5000 лв. Присъдил е в тежест на подсъдимия заплати направените по делото разноски, както и се е разпоредил с веществените доказателства. Въз основа на депозирана жалба от защитниците на подсъдимия, Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда в наказателно и гражданско-осъдителните й части, като е постановил нова въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, с която е оправдал подсъдимия С. по горепосочените обвинения и е отхвърлил предявения граждански иск от Б. Б.. Потвърдил е същата в останалата й част. Касационният протест и касационната жалба на частния обвинител Б. са неоснователни. Относно престъпленията по чл. 354а и чл. 354в от НК В протеста се заявява оплакване за неправилно изключване на протокола за претърсване и изземване и приобщените чрез него веществени доказателства, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения по чл. 354а и чл. 354в от НК. Счита се, че съдебните изводи и изложени аргументи за това са били базирани на некоректна фрагментарна интерпретация на доказателствените материали, като казаното се отнася до обстоятелствата за причината за проверка на жилището на подсъдимия и натъкването на ясни признаци за наличие на наркотични вещества, довело до провеждане на неотложно претърсване и изземване, извършено от разследващ екип. Според прокурора не е имало основание за съмнение, че заснетото във фотоалбума е отговаряло на записаното в протокола и видяното от поемните лица, вкл. за присъствието на подсъдимия по това време, както и че иззетите вещи, поставени в пликове, са били идентични на изследваните. Макар и формулирани като процесуални нарушения, в по-голямата им част посочените възражения касаят обосноваността на въззивния съдебен акт, което не е касационно основание. От друга страна, разгледани на плоскостта относно начина на формиране на съдебното убеждение, което следва да се основава на спазване на правилата по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК, ВКС намери същите за неоснователни. Вярно е, че мотивите на въззивния съд са твърде схематични, а на места и достатъчно непрецизни, като например коментарите за неустановена собственост на апартамента, обитаван от подсъдимия или за дописвания пасаж в протокола на мястото за бележки и възражения. Подобни обстоятелства са били проверими с оглед правомощията на САС, ако те биха имали значение за крайните изводи, какъвто не е случаят. По делото е било безспорно установено, че св. Л. е бил наемодател на подсъдимия и с оглед възникналите проблеми в тази договорна връзка са се развивали и събитията, предмет на делото. Освен това, неизвестността кой е написал текста на възражения в протокола и как това е оформено, не е от характер и степен да повлияе преценка за неговата невалидност на това основание. Всъщност, от мотивите ясно се разбира, че главните причини, поради която посоченият документ е бил възприет за негоден да удостовери извършването на неотложно претърсване и изземване, респ. и да обуслови възможност описаните вещи да бъдат инкорпорирани като веществени доказателства, е незаконното проникване в жилището на подсъдимия и съмнението, че т. нар. местопроизшествие е било запазено до момента на пристигане на разследващ екип, изготвил въпросния протокол. В тази посока фактите са били правилно установени и надлежно интерпретирани, а направените правни изводи за липса на законен повод за интервенция върху неприкосновеността на жилището при условията на неотложност са законосъобразни. Неспазването на редица процесуални изисквания за неговото оформяне само допълва картината за липсата на законно основание за провеждане на посоченото следствено действие и произтичащата от това невъзможност описаните като иззети предмети да послужат за целите на наказателния процес, която не е могла да бъде компенсирана чрез други алтернативни способи, преодоляващи бариерата по чл. 303 от НПК. Изцяло неоснователни са твърденията в протеста за порочна интерпретация на доказателствените материали, касаеща причините за предприемане на полицейска проверка в жилището на подсъдимия - възложени задачи съобразно план-разстановка и проверка на оперативна информация. Макар и доста накратко въззивният съд е обсъдил тези въпроси, позовавайки се на събраните в хода на процеса материали, от които не личи подсъдимият да е имал нагласи или да са съществували обективни проверими данни да се е занимавал с отглеждане и/или разпространение на наркотици. Версията на тримата свидетели С., О. и Б. за подобна оперативна информация е останала неподкрепена, като е отделен въпросът допустимо ли е проверката й да се извършва по начина, по който те са действали - чрез разбиване на вратата на жилището и проникване със сила във вътрешността му, придружено с побой върху обитателя му, а също и доколко при такава хипотеза би могло да става въпрос за някакъв неотложен случай. Освен всичко това и базирайки се на данните от представения план-разстановка и справка от 07 РУ-СДВР, въззивният съд с основание е констатирал, че тримата полицейски служители не са имали възложени задачи да се занимават с жилището на подсъдимия. Съответно, за появата им пред него, заедно с наемодателя – св. Л., последващото разбиване на входната врата и упражненото насилие с цел задържане, не е имало никакво законно оправдание. Този начален, но важен етап от развитието на случая, удобно пропускан от обвинението, очевидно е имал определящо значение за формиране на последващите съдебни изводи, а именно за съмнения относно “натъкването” на признаци за престъпления по чл. 354а и 354в от НК, стриктното запазване на местопроизшествието до момента на пристигане на разследващата група и съставянето на протокола за претърсване и изземване. С оглед приетите по делото факти, което не се дължи на неправилна оценка на доказателствата, е било установено, че след 13.39 ч. (когато подсъдимият се е обадил за помощ на тел. 112) и до 15.41 ч. (вписаният начален час на започване на претърсването от пристигналия разследващ екип) жилището е било под контрола на тримата свидетели и в него са били допускани лица само по техен избор. Те не са допуснали полицейските служители, отзовали се на сигнала от спешния телефон, но същевременно са позволили на св. Л. да оглежда, влиза и излиза, вкл. да реже кабели на техниката на подсъдимия. Поемните лица, вписани в протокола (се. П. и К.) също са били въведени, за да им се покажат предмети, вкл. растения и лампа в гардероба в една от стаите, като те добросъвестно са заявили възприятията си, вкл. за това кои други са присъствали там. Единствените споменати са тримата плюс наемодателят, като тогава те са възприели и подсъдимия. Имайки пред вид тези обстоятелства, въззивният съд подробно е аргументирал позицията си, че това трябва да се е случило преди пристигането на разследващите, доколкото по това време С. вече е бил отведен за преглед (като е без особено значение точно с какъв транспорт, както се възразява в протеста). В този аспект неприемливо е оплакването за натрапване в мотивите, че претърсването всъщност е било предварително извършено от тримата полицаи. Обратно, съдът е мотивирал това свое заключение не само на база съпоставката с показанията на поемните лица и присъствието на подсъдимия, но и с оглед казаното от св. О. (вж. л. 19 от мотивите). При наличните данни за насилствено проникване в жилището, обитавано от С. и задържането му с упражняване на сила от тримата полицаи, без за всичко това и към този момент да е имало законно основание, фактическото претърсване и “натъкване” на забранени вещества, показвани впоследствие на лица по техен избор, основателно са пораждали съмнение за запазване на действителната обстановка, отразена в протокола по-късно, което не е могло да бъде преодоляно по друг доказателствен начин. Опитът това да бъде сторено чрез ползване на снимките от фотоалбума е останал неуспешен, като решаващият фактор е не само прилагането му на един твърде късен етап от ДП, но обстоятелството, че всъщност в протокола изобщо не фигурира участие на технически помощник, който да е снимал по време на следственото действие. Въззивният съд е констатирал, че снимки не са ползвани и при изготвяне на физико-химичните експертизи, за да е възможно да се прави сравнение доколко е налице сходство между иззети и изследвани предмети/вещества, техния обем и специфики, за които показанията на вписаните като поемни лица явно са били крайно недостатъчни. Същественото за тях е, а то няма как да бъде променено евентуално чрез допълнително изследване, че възприятията им касаят обстановка, която не е сигурно да е била запазена, предвид извършената от тримата полицаи недопустима интервенция с участието на св. Л.. Прави още впечатление, че обвързаността на същите трима полицейски служители с казуса не личи да е била предвидливо ограничена и на по-късен етап, доколкото на тях им е била предоставена възможност да получават експертните справки за първоначалното изследване на веществата описани в изключения протокол (вж. л. 26 и 27 от ДП). Отбелязаното от въззивния съд за интегритета на св. С. и О. (за повдигнати обвинения за организирана група за разпространение на наркотици и подкуп през 2017 г., за което са били и задържани), макар да не е от съществено значение, доколкото те се ползват от презумпцията за невинност, също се вмества във веригата от съмнения досежно достоверната картина на събитията по настоящото дело. Затова, като е изключил протокола за претърсване и изземване от годните за съдебна оценка доказателствени източници, като не е намерил други убедителни такива, които да заместят направените в него констатации за валидно приобщаването на намерени и иззети вещества при спазване на изискването по чл. 303 от НПК, въззивната инстанция законосъобразно е оправдала подсъдимия по обвиненията за престъпления по чл. 354а и чл. 354в от НК. Относно престъпленията по чл. 131, ал. 2 от НК Оправдателната част на въззивната присъда за тези престъпления е оспорвана както в протеста, така и в жалбата на частния обвинител Б., като са изложени сходни възражения, които изискват съвместното им разглеждане. Според прокурора въззивният съд е основал изводите си за недоказана субективна страна на деянията върху предположението за житейска нелогичност подсъдимият да звъни на тел. 112, ако знае, че отвън има трима полицаи и стресовото му състояние, което оправдавало и отбранителни действия. В жалбата на частния обвинител е отстоявана позиция за знание на подсъдимия, че нанася удари върху полицейски органи, доколкото те надлежно са се легитимирали преди това. ВКС не намери основание да сподели посочените възражения. За да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения по чл. 131, ал. 2 от НК, САС е откроил двете групи противоречиви източници на информация, обсъдил ги е коректно и в пълнота, като надлежно ги е съпоставил със съдържанието на записа от тел. 112. На тази база, отчитайки данните за предходното поведение на св. Л. (който няколко дни по-рано е разбил патрона на желязната врата в присъствието на негови бивши колеги от С.), появата му същия ден пред жилището (без да обяви за придружаващите го полицейски служители), последвалите действия по взломяване и на втората врата, (която е била изкъртена от пантите, за което не е имало никакво законно основание), междувременно подадените от подсъдимия паническите сигнали за помощ, че наемодателят разбива вратата, записани от телефонния оператор 112 и изобщо цялото съдържание на този запис, въззивният съд логично е заключил, че подсъдимият не е имал представа за служебното качество на тримата полицаи при проникването им в жилището и докато е траел сблъсъка помежду им, при който двама от тях (Б. и С.) са понесли леки телесни увреждания. Отбранителните му действия при липса на знание за полицейското качество на частните обвинители не оправдават субективна съставомерност на деянията, както и ангажиране на гражданска отговорност за нанесените вреди. Мотивите по този въпрос са ясни и изчерпателни, отразяват действителното съдържание на анализираните доказателствени материали, поради което и липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е било опорочено. В тази връзка, като е оправдал подсъдимия по тези две обвинения, както и е отхвърлил като неоснователен предявения от св. Б. граждански иск, въззивният съд не е допуснат нарушения на процесуалния и материален закон. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 28/20.12.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, пети състав, постановено по ВНОХД № 449/2017 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.