Р Е Ш Е Н И Е № 972 София, 06.01. 2010г. В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова,  изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. дело № 4* по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното: Производството е по чл.290 от ГПК по касационната жалба на адв. Г като процесуален представител на Т. П. А. от гр. Д. срещу въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 01.VІІ.2008г. по гр.д. № 2/2008г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение от 26.ІІІ.2009г. по гр.д. № 4266/2008г. относно въпросите за неподлагането на преценка на хронологичното записване в нотариалния регистър на нотариалните актове, обективиращи дарението и продажбата между ответниците, на правното значение на вписването, както и на неприемането на декларация като доказателство. Ответниците по касационната жалба Г. И. Й., С. П. Й. и Д. Ж. Р., и тримата от гр. Д., не са заявили становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. При произнасянето по същество касационният съд взе предвид следното: С атакуваното решение Д. окръжен съд е отменил решението на ДРС и вместо него е постановил друго, с което е допуснал съдебна делба на апартамент № 10, вх. Е, ет.5, находящ се в гр. Д., ул.”Д” № 11, между Т квота 1/6 ид.част, С. Й. и квота 1/6 ид.част и съпрузите С. Й. и Г. Й. и квота общо 4/6 ид.части. Искът за делба е отхвърлен по отношение на Д. Р. Прието е от въззивния съд въз основа на представените писмени доказателства, че след смъртта на съпруга й и баща на Т. А. и С. Й. с договор от 02. Х.1992г., предмет на нот.акт № 5/1992г., Д. Р. прехвърлила частите си /4/6, в т.ч. ½ - нейна част от прекратената СИО и 1/6 по наследство от съпруга й/ от процесния апартамент на дъщеря си С. Й. по време на брака й с Г. Й. срещу задължение за издръжка и гледане. Впоследствие на една и съща дата – 21. ХІІ.2001г. - Г. и С. Й. дарили на Д. Ж. 4/6 ид.части от апартамента, предмет на нот.акт № 24, вписан с вх. № 14540/21. ХІІ.2001г. в Службата по вписвания /СВ/, а Д. Р. продала на Г. и С. Й. тези 4/6 ид.части, предмет на нот.акт № 22, вписан в СВ с вх. № 14543/21. ХІІ.2001г. Прието е, че при съблюдаване реда на вписване на сделките в СВ, на доказателствата, описани в нотариалните актове, и житейската логика, поредността на сделките не е посочената в исковата молба - че първа е продажбата от Д. на Г. и С. , която е нижощна поради липса на правно основание като повторно извършена предвид продажбата от 1992г., а второ е дарението от Г. и С. на Д. С оглед на това договорът по нот.акт № 22/2001г. е сключен на законно основание и не е нищожен, Д. е ликвидирала участието си в съсобствеността, Г. и С. общо притежават 4/6 ид.части в режим на СИО, а Т. и С. притежават по 1/6 ид.част по наследство, при каквито квоти и между които лица делба следва да бъде допусната. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е приел представената в с.з. на 10.ІV.2008г. данъчна декларация на отв. Й. , установяваща, че правото на собственост върху процесния апартамент е придобито въз основа на нот.акт № 28/1979г., а с него то е придобито от родителите на Т. и С. , както и че са правени промени в идеалните части, и, респективно, установява заобикалянето на закона и прикритостта на сделките. Не е подложен на преценка договорът за продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 1992г., както и че вместо той да бъде развален по установения в чл.87 от ЗЗД ред, кредиторът по него е заобиколил закона и е извършил следващите го сделки. Не е подложено на преценка с оглед разпоредбите на чл.6 и чл.7 от Наредба № 32/1997г. за служебните архиви на нотариусите значението за валидността на сделките на обстоятелството, че с оглед подреждането на актовете в съответната книга, хронологично първата извършена сделка през 2001г. е продажбата, а втората – дарението, което не е било възможно. Съдът е следвало да приложи закона, а не да разсъждава върху житейската логика, сбъркал е понятията “сключване на сделка” и “вписване на сделка”. Иска се отмяна на решението и решаването на спора по същество или връщането му за ново разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че решението е неправилно. В противоречие с разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./ при произнасянето си въззивният съд не е подложил на преценка основното твърдение на ищцата, сега касатор, за нищожност на продажбата по нот.акт № 22/2001г., тъй като тя има за предмет имот, който продавачката вече е била прехвърлила на същите купувачи с договора от 1992г., с оглед хронологичната последователност на записването в нотариалния регистър на двете извършени в един и същи ден сделки – дарение и продажба. Съдът е посочил само, че поредността на двете сделки не е твърдяната в исковата молба предвид реда на вписването им в службата по вписвания и житейската логика. Не е взел предвид в тази връзка, че по силата на чл.477 от ГПК /отм./ и чл.6 и чл.7 от Наредба № 32/1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотаприалните кантори нотариалните актове се подреждат в специални книги и се записват в общия нотариален регистър в хронологичен ред на извършването им. Не е съобразено, че това е различно от вписването в службата по вписванията действие, като не са изложени никакви съображения за правните последици на тези действия. По този начин не е даден отговор на твърдението за значението за валидността на продажбата по нот.акт № 22/2001г. на поредността на записването в общия нотариален регистър и на подреждането в нотариалните книги на този и на нотариалния акт за дарението № 24/2001г. По този начин въззивният съд е нарушил процесуалния закон, което налага касирането на постановеното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Касационното оплакване по приложението в случая на чл.87 от ЗЗД не следва да бъде подлагано на проверка, тъй като във връзка с него не е предявено основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че е без значение за изхода на спора изявлението на отв. Й. в данъчната й декларация, че правото й на собственост върху процесния апартамент е придобито въз основа на нот.акт № 28/1979г., че тя установявала промени в идеалните части и че в нея не било отразено запазено от Д. Р. право на ползване. Това е така, тъй като декларацията не е предвиден в закона способ за придобиване и за доказване на право на собственост върху недвижим имот. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Д. окръжен съд, ГК, от 01.VІІ.2008г. по гр.д. № 2/2008г., и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: