Ключови фрази
право на възстановяване * гори * писмени доказателства * обстоятелствена проверка * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд

1076 от 2005

                  Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      №  556

 

                         София, 22.10.2009 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети октомзври през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 112 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. К., чрез пълномощника му а. Б против решение № 500 от 29.10.2008 г., постановено по гр.д. № 556 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение № 132 от 23.06.2008 г. по гр.д. № 220 от 2007 г. на Районен съд Ч. за отхвърляне на предявените от И. И. К. против О. с. земеделие-гр. Чепеларе, Д. г. с.-Чепеларе и Р. д. по горите-гр. Смолян искове по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на К. А. К. , починал на 13.05.1915 г. на възстановяване собствеността на описаните имоти като идеална част от ревира „Ч”, землище гр. Ч..

Касаторът е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон и иска да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго за уважаване на иска.

Ответниците по касационната жалба О. с. „З” Ч. и участващите на основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ Р. д. по горите-гр. Смолян и Д. г. с.-Чепеларе не изразяват становище по същата.

С определение № 247 от 1.04.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос относно правото на възстановяване на собствеността на наследниците на собственик, който е бил починал към момента на одържавяване на имотите и относно възможността правото на собственост да бъде доказано с писмен документ по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, дори и същия да е съставен към момент значително предхождащ одържавяването и да липсва деклариране на имотите през 1949 г.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното:

Окръжен съд С. е установил, че ищецът е един от наследниците по закон на К. А. К. , починал на 13.05.1915 г. Правото на собственост на наследодателя К е удостоверено с нотариален акт от 22.03.1923 г., издаден въз основа на протокол за обстоятелствена проверка, съставен от мирови съдия на 27.08.1914 г. и копие от декларация на наследниците на К. А. от 1934 г. При горните данни е прието, че искането за признаване правото на възстановяване на собствеността е неоснователно, тъй като наследодателят К е починал през 1915 г. и съответно към 1950 г., когато е извършено отнемането на г. спорните имоти, ако са останали в имуществото на наследниците, са били отнети именно от тях и за това на тяхно име е възникнало правото на възстановяване на собствеността, съгласно чл.2 от ЗВСГЗГФ, а и липсват данни след 1934 г., а именно към най-близкия до отнемането момент – 1949 г., когато става задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти по силата на У. № 573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949 г. – те са притежавани от наследниците му.

С приложените от касатора влезли в сила решения – решение № 193 от 10.04.2008 г. по гр.д. № 141 от 2008 г., решение № 194 от 10.04.2008 г. по гр.д. № 126/2008 г. на Смолянски окръжен съд, решение от 11.03.2008 г. по гр.д. № 213/2007 г. на Районен съд Ч. и решение № 491 от 24.09.2007 г. по гр.д. № 727/2007 г. на Районен съд С. – е приемано, че обстоятелството, че собственика е починал преди одържавяването на имотите не е пречка за възстановяване на правото на собственост на неговите наследници, както и че следва да се зачете доказателственото значение на представен нотариален акт, дори и при липса на деклариране през 1949 г., тъй като чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ не поставя доказателствената сила на документите за собственост в зависимост от годината на издаването им.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема за правилна практиката по решения 193 от 10.04.2008 г. по гр.д. № 141 от 2008 г., решение № 194 от 10.04.2008 г. по гр.д. № 126/2008 г. на Смолянски окръжен съд, решение от 11.03.2008 г. по гр.д. № 213/2007 г. на Районен съд Ч. и решение № 491 от 24.09.2007 г. по гр.д. № 727/2007 г. на Районен съд С.

Релевантно за възникване правото на възстановяване на собствеността, а съответно и по исковете по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е установяване придобиването на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944 г. по някои от актовете по чл.2 от закона. Без правно значение е дали собственикът на имотите е бил жив към момента на одържавяването им, което следва от разпоредбата на чл.13а, ал.3 от ЗВСГЗГФ, предвиждаща, че когато с решението се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Нормата намира приложение независимо дали собственикът е починал преди или след одържавяването на имотите.

Без правно значение е и към кой момент е установено с допустимите съгласно чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ писмени документи притежанието на собствеността, тъй като след като веднъж е придобито, правото на собственост не се губи поради неупражняването му, а само ако се придобие от другиго, в която насока следва да има изрични доказателства по делото, поради което неотносим е факта дали имотът е деклариран през 1949 г. въз основа на У. № 573 от Президиума на ВНС от 28.05.1949 г.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

За установяване притежаваното от наследодателя право на ползване, ищецът е представил констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, извършена през 1914 г., както и декларация на наследниците от 1934 г., в която процесните имоти са отразени като наследствени. Горните документи удостоверят придобитото право на собственост и не се спори, че същите са отнети по силата на Закона за стопанисване и ползуване на г. с изменението на същия от 16.11.1950 г., т.е. одържавени са по силата на акт, включен в приложното поле на ЗВСГЗГФ съгласно чл.2, ал.1 от последния. Допустимостта на производството по иска е установена от удостоверение на О. с. по земеделие Ч. , от което е видно, че на наследници на К. А. К. не е постъпило заявление за възстановяване на гори и земи от горския фонд. Лесотехническата експертиза установява местонахождението на имотите в ревир „Ч” и ревир „К”

В обобщение обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо, на основание чл.293, ал.2 от ГПК, да се постанови друго за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на К. А. К. върху процесните имоти, като идеална част от ревирите.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 500 от 29.10.2008 г., постановено по гр.д. № 556 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. „З”- Ч. , че наследниците на К. А. К. , починал на 13.05.1915 г., б.ж. на с. М., община С. имат право на възстановяване на собствеността гори и земи от горския фонд в землището на гр. Ч. като идеални части от ревира, както следва: нива с ½ ид.ч. от гора с площ от 4 дка в местността „К”, нива с колиба и гора с площ от 6 дка в местността „Б”, нива с гора с площ от 4 дка в местността „Б”, нива с гора от 4 дка в местността „Ч”, гора с площ от 11 дка в местността „Ч”, нива с ливада и гора с площ от 11 дка в местноста „М”, нива с гора с площ от 2 дка в местността „Х”, паша с гора с площ от 6 дка в местността „Х”, гора с площ 50 дка в местността „Ч” и гора от 4 дка в местността „Ч”, попадащи в ревир „Ч”, определен за предмет на г. с. с площ от 4337.5 дка към 1947 г., съответстващи понастоящем на 101.816 ид.ч. от площта на ревира определена за предмет на г. с. през 2000 г. в размер на 4426.728 дка и на ½ ид.ч. от гора с площ от 3 дка в местността „К”, ½ ид.ч. от гора с площ от 3 дка в местността "Каракуз” и ½ ид.ч. от гора с площ от 3 дка в местността”К”, попадащи в ревир „К”, определен за предмет на г. с. с площ от 3280 дка към 1948 г., съответстващи на 4.688 ид.дка от площта на ревира, определена за предмет на г. с. през 2000 г. в размер на 3348.274 дка.

Решението е постановено при участие на основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ на Р. д. по горите-гр. Смолян и Д. г. с.-Чепеларе.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: