Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 19.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 510 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия П. Н. П. против въззивно решение № 38/24.03.2017 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 20/2017 г., с което е била потвърдена присъда № 31/30.11.2016 г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 543/2016 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б“ от НК за това, че на отделни дати през м. май и август 2015 г., в жилище в [населено място] и в землището на това село, при условията на опасен рецидив, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две малолетни лица – ненавършилите 14-годишна възраст С. П. и Д. Р., поради което и във вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданските ищци –законни представители на малолетните П. и Р., по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от датите на увреждането. В негова тежест е било присъдено заплащане на разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на наказанието е мотивирана с неоснователно пренебрегване на налични по делото смекчаващи обстоятелства, които са налагали намаляване му, като се иска това да бъде сторено от ВКС. Същото искане се заявява от подсъдимия и в последната му дума. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци намира наказанието за справедливо, акцентирайки върху предходната съдимост на подсъдимия и това, че деянието касае блудство с две малолетни деца. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Неприемливи са твърденията за игнорирането на обстоятелства със смекчаващо значение. Идентични по съдържание възражения са били направени и пред апелативния съд и те са намерили убедителен отговор в атакуваното решение. С оглед процедурата, по която се е развило първоинстанционното производство, правилно са приложени изискванията за индивидуализация съгласно нормата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Индивидуалната тежест и степен на обществена опасност на деянието, подчертана от неговата специфика – извършването на блудствени действия спрямо две малолетни деца, едното на 4 години и 6 месеца, а другото на 6 години и 9 месеца, респ. техния конкретен характер, е била добре съпоставена с доказаните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Въззивният съд ясно е мотивирал причините, поради които не е отчел възрастта на подсъдимия (27 години) като обстоятелство със смекчаващо значение, очертавайки в тази връзка обремененото му криминално минало (извън осъжданията, обхванати от квалификацията за опасен рецидив) и липсата на промяна в поведението вследствие на приложената до настоящия момент наказателна репресия. ВКС споделя и изложените аргументи за липса на основание материалното положение или социалния статус на подсъдимия да бъдат включени в категорията на смекчаващите обстоятелства. Това не може да бъде сторено и по отношение на здравословното му състояние, доколкото единственото установено заболяване е било венерическото - сифилис, с което той е заразил малолетната Р.. ВКС напълно се солидаризира и с извода на контролираната инстанция, че формалните изявления за призната вина в края на ДП не повлияват необходимост от намаляване на наказанието, доколкото това не съставлява елемент от цялостното му процесуално поведение, обективно проявено при досъдебното разследване, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител (виж. ТР № 1/2009 г.). Обобщено, ВКС намира, че обема, тежестта и съотношението между установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, разгледани самостоятелно и в тяхната съвкупност, съпоставени с индивидуалната тежест на самото деяние не оправдават по-голямо смекчаване на наложеното наказание. В потвърдения размер санкцията съответства на извършеното и е достатъчна за постигането на целите по чл. 36 от НК. Липсва основание за ревизия на присъдените обезщетения, които са справедливи, а и в тази посока в жалбата не са изложени никакви конкретни възражения, на които ВКС да предложи отговор. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 38/24.03.2017 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 20/2017 г., Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: