3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 464 Гр.С., 11,07,2012 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 387 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 8112/10.05.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 1973/2012г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба против разпореждане от 20.12.2011г. по ч.гр.д.№ 46300/2011г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу [фирма]. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е нередовно съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не е посочена застрахователната полица, не е описано застрахователното събитие, видовете и количествата на липсващите стоки, чиято стойност заявителят е заплатил със застрахователното обезщетение и не уточнено каква точно е заплатената аварийна такса. Частният жалбоподател поставя въпроса за индивидуализиране на регресното вземане по чл.213 КЗ вр. чл.215 КЗ. Представя издадени заповеди за изпълнение по заявления с аналогично съдържание. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне за произнасяне по поставения процесуален въпрос съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решение № 17/24.03.2011г. по т.д.№ 382/2010г. на ВКС, І т.о. е прието, че в заповедното производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземания по главницата и тези за лихвата, но в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното производство. Това решение е постановено след допуснато касационно обжалване за служебна проверка на допустимостта на въззивния акт и не представлява практика на ВКС при смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но в същото е посочен принципът за проверка на индивидуализацията на вземанията в заповедното производство. В практиката на ВКС, напр. Опр.№264/07.05.09г. по ч.т.д.№ 210/09г. на І т.о. и Опр.№ 118/24.02.09г. по ч.т.д.№ 25/09г. на ІІ т.о., са зададени критерии за индивидуализация на вземания, претендирани по извлечения от сметки, както и за вземанията на обществените доставчици на електро и топлинна енергия. Съображенията относно спазването на изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК за заявлението по чл.410 ГПК и необходимата степен на индивидуализация на вземането произтичат от следното: Заповедното производство предоставя на кредитора облекчен ред за защита, като развитието на производството е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При липса на оспорване на вземането кредиторът би могъл да се снабди с изпълнителен титул, без да доказва основателността на претенцията си, докато оспорването на задължението изисква предявяването на иск по общия ред. Гарантирането на правата на длъжника, чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 ГПК, изисква индивидуализация на вземането на кредитора. Изложението на обстоятелствата, на които са основава претенцията, следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да се направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не го оспорва. Във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл.410 ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити. В т.12 от заявлението по чл.410 ГПК основанието би могло да се отрази чрез посочване на договора, от който произтича, но и чрез описание на обстоятелствата, от които същото произтича. При изплатено застрахователно обезщетение основанието на вземането може да се индивидуализира чрез посочване на полицата и на вида на застраховката и приложимите общи условия на застрахователя, но от значение е и настъпилото застрахователно събитие. При “Карго” застраховка платеното застрахователно обезщетение е за липсващите стоки, но след като е описано събитието с дата на настъпване, липси на стоките по видове от конкретни товари, то посочване на количеството и вида на липсите подлежи на доказване в исковото производство, като не е необходимо изброяването им в заявлението, тъй като регресната претенция е в достатъчна степен отграничена от евентуално други възникнали вземания. Настоящият съдебен състав намира, че подадено заявление за вземане, произтичащо от заплатено застрахователно обезщетение, е редовно по смисъла на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК, ако в същото са посочени застрахователното правоотношение, застрахователното събитие и размера на обезщетението. По същество на частната жалба. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е редовно съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В т.12 на същото е заявителят е посочил застраховката, на основание на която е заплатил обезщетението, вида и момента на настъпване на застрахователното събитие, констатираните липси на стоки по вид и общият размер на платеното обезщетение, което претендира с искането за издаване на заповед за изпълнение. По тези съображения настоящият състав на І отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед на изпълнение, поради което обжалваното въззивно определение и разпореждането за отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК следва да се отменят и да се постанови издаването на заповед на изпълнение. По разноските. На основание чл.81 от ГПК ответникът следва да заплати разноски на частния жалбоподател. Не е представен списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК, поради което съдът ги определя на сумата от 373.95 лв. за трите съдебни инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 8112/10.05.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 1973/2012г. от Софийския градски съд и разпореждане от 20.12.2011г. по ч.гр.д.№ 46300/2011г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за заплащане от [фирма], [населено място], [улица], на [фирма], [населено място], пл.”П.” № 5, на сумата от 10643.31 лв. за платено застрахователно обезщетение, сумата от 1333.70 лв. – лихви и 373.95 лв. – разноски за производството. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.