Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. София, 22 януари 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд
на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно
заседание на деветнадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР
ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 644/ 2009 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. И. И., обективираща недоволство от постановената от Благоевградски окръжен съд присъда №48/25.02.2009 година, по НОХД №603/08 година, изменена с въззивно решение от 13.07.2009 година на Апелативен съд-София. В саморъчно написаното изложение се декларират допуснати „грешки” и прекомерна завишеност на наложеното наказание-ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, без да се предлагат фактически и юридически съображения, обосноваващи изискуемата се конкретика и форми на проявление на визираните в процесуалния закон, касационни основания. Релевираните оплаквания са съпроводени с алтернативни искания за отмяна на атакувания съдебен акт в неговата цялост и връщане на делото за ново разглеждане, съответно за ревизия в санкционната му част.
В съдебно заседание на 19.01.2010 година, Ж. И. се явява лично и с назначен служебен адвокат. В хода на съдебните прения процесуалният представител на подсъдимото лице излага фрагментарни аргументи за явна несправедливост на определената наказателна санкция и пледира за упражняване на очертаните в чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1НПК касационни правомощия, с което се солидаризира подсъдимият И в предоставената му последна дума.
В настоящото производство участва и гражданският ищец В. К. , която изразява мнение за необходимост от компетентно произнасяне на касационната инстанция.
Прокурор от ВКП убедително мотивира неоснователност на жалбата на Ж. И.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционния контрол по чл.347НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №48/25.02.2009 година, по НОХД №603/2008г., след проведено съкратено съдебно следствие, Окръжен съд-Благоевград е признал Ж. И. И. за виновен в това, че на 27.05.2008 година, при опасен рецидив, отнел чужда движима вещ /27 грама златен синджир/, на стойност 891,00лева от владението на В. Терасимова К. , с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, и чл.55, ал.1, т.1 НК, го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим .
Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №276/13.07.2009 година на Софийски апелативен съд, с което първоинстанционната присъда е ревизирана в частта относно мястото за изпълнение на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като в съответствие с изискванията на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е определено то да бъде изтърпяно в затвор.
Установеният нормативен регламент на касационното съдебно производство обуславя заключение, че депозираната жалба на подсъдимия И в частта относно визираните бланкетни оплаквания за допуснати „грешки” по наказателното дело, индициращи на формално упражнени процесуални права е недопустима, и следва да бъде оставено без разглеждане. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в чл.346-355 НПК процесуални разпоредби обосновават очертани предели на касационния инстанционен контрол, лимитирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакуваната част на съдебния акт, основанията и данните, които ги подкрепят. Дерогирането на визираните правни предписания мотивира обективна невъзможност за касационния съд да изпълни възложените му задължения и да упражни правомощията, с които е оторизиран от чл.354НПК
В конкретния казус Ж. И. и неговият процесуален представител, са пренебрегнали законовите изисквания да посочат ангажираните касационни основания по чл.348, ал.1,т.т.1 и 2НПК и аргументи, обезпечаващи претенцията за наличие на същите,и да ги материализират по предвидения ред в депозираната жалба или с последващи писмени допълнения и уточнения в съдебно заседание. Това препятствува осъществяване на процесуални действия при съблюдаване на нормите на Глава двадесет и трета от НПК и предопределя служебна проверка от касационната инстанция, недопустима по действуващото законодателство.
По изложените съображения, в пределите на предоставената от закона компетентност и при очертаните от съдържанието на подадената жалба ограничения на инстанционния контрол,ВКС разгледа предявените фрагментари възражения за прекомерна завишеност на определената наказателна санкция на подсъдимото лице и формира вътрешно убеждение за тяхната неоснователност.
Правилно контролираните съдебни инстанции, на базата на признатите и възприети, при условията на чл.373, ал.4, вр.чл.371,т.2НПК фактически данни, с оглед степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, и предвид смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, са диференцирали наказателната отговорност на Ж. И.
При определяне на наказанието въззивният съд е отчел конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното престъпно деяние обективни признаци /време, място, механизъм на реализираните неправомерни действия с поставен акцент на демонстрираната дързост, интензитет на упражнената принуда и настъпилия общественоопасен резултат, материализиран в стойностните параметри на предмета на престъплението/, със съответните им субективни измерения. Проявен е юридически усет при интерпретиране честотата на този вид престъпни посегателства в обсега на общата престъпност, отразена и анализирана в официалната статистика.
Мотивиращи наложената наказателна санкция са и фактите, свързани с личността на дееца, очертани в облика и спецификата на престъпното деяние-проекция на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на Ж. И. , извън релевантните за правната квалификация, в характеристичните справки за същия, и в приобщения писмен доказателствен материал за социалния му статус, възраст, материално положение, финансови възможности и процесуално поведение на подсъдимия по време на наказателното разследване, на които контролираните съдебни инстанции са отдали необходимото значение.
Убедително първостепенният и въззивен съд са обсъдили обремененото с криминални прояви съдебно минало на Ж. И. , сочещо на множество/18 на брой/ престъпления против личността и собствеността, обуславящо заключение за формирани трайни антисоциални навици, и преценили липсата на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо подсъдимия и предшествуващи настоящото осъждане присъди, последното от които налагащо адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкционни последици. В коментирания аспект, направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, предпоставящо съблюдаване на особената процедура по Глава двадесет и седма, чл.370-374 от НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и предопределящо прилагане на разпоредбата на чл.55НК, без оглед на визираните в същата материалноправни основания, не следва да се абсолютизира при лимитиране на изключително смекчените по силата на закона санкции, и да се отъждествява с безусловна и прекомерна снизходителност при тяхната индивидуализация.
Констатациите относно визираната правнозначима за наказателната отговорност фактология не обуславят намаляване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и аргументират необходимост от социална изолация на Ж. И. през определения период от ЧЕТИРИ ГОДИНИ за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК. Очертаната позиция сочи на несъстоятелност на релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложената наказателна санкция по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1НПК и обосновава неоснователност на искането за ревизия на въззивното решение.
По изложените съображения и упражнявайки законовите правомощия, касационният състав счита, че следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд–София, с който е изменена присъда №48/25.02.2009 година на Благоевградски окръжен съд, по НОХД №603/2008 година.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №276/13.07.09 година, постановено по ВНОХД №376/2009 година, по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.