Р Е Ш Е Н И Е № 352 София, 30.11. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 970 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Д. К., чрез адвокат Т. Я., против решение № 88 от 15.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 28/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, с алтернативни искания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или за оправдаване на подсъдимия. Касаторът сочи основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърдението за нарушен материален закон не е подкрепено с правни доводи. Процесуалните нарушения са обосновани с промяна на доказателствената тежест в процеса и неправилна оценка на доказателствата за осъществена доставка, както и с довод за изключване като доказателствено средство на оспорено експертно заключение. В съдебно заседание подсъдимият не взема становище по делото. Преупълномощеният защитник адвокат Г. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно, а доводите на касатора – неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 88 от 15.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 28/ 2015 г. Варненският апелативен съд потвърдил присъда № 114 от 19.12.2014 г. по н.о.х.д. № 517/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият П. Д. К. е признат за виновен в това, че на 14.12.2009 год. в град В., избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – данък добавена стойност за данъчен период месец ноември 2009 година, като потвърдил неистина в подадена пред ТД НАП-Варна справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0300-1319536/14.12.2009 г., в която включил фактура с издател [фирма] с № 0002/16.11.2009 г. при неосъществена доставка и неправомерно приспаднал данъчен кредит в размер на 131 000.00 лева, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 7 от НК и чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, е отложено за изпитателен срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на държавата обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 131 000.00 лева, заедно със законната лихва от 14.12.2009 г. до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото и държавната такса върху уважения граждански иск. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е извършил обективен и всестранен доказателствен анализ на всички събрани и проверени по делото доказателства. Съдържащата се в доказателствените средства информация е обмислена точно и правилно, според действително вложения смисъл, като не е допуснато превратното ѝ възприемане. Това е позволило достоверното извеждане на фактите от значение за повдигнатото обвинение и законосъобразното решаване на делото по същество. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на обсъждане на доказателствата и начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Неоснователно касаторът е възприел, че по недопустим начин бил натоварен с тежестта да доказва как сключената на 16.11.2009 г. сделка с цигари, заради която неправомерно приспаднал 131000 лева данъчен кредит, била действителна. Доводът е неоснователен. Върху подсъдимия не тежи задължението да доказва своята невинност – както пред обвинителната власт, така и пред съдебните състави. Защото в проведеното наказателно производство нито едно доказателство не се е ползвало с предварително придадена му доказателствена сила, която да изисква насрещно, активно, процесуално поведение за неговото оборване. Изводът на съдилищата за фиктивността на осчетоводената сделка, е направен след задълбочен анализ на всички събрани и проверени по делото доказателства – за покупката на 22 932 стека с цигари били съставени фактура № 2/ 16.11.2009 г. и разходен касов ордер (№ 2232/ 27.05.2010 г.) за налично плащане. Писмените доказателства били грижливо изследвани и анализирани, особено след разкритите по делото две различни копия на фактурата, приложени съответно на л. 25, т. ІІ (синя папка) от д.п. и на л. 93 от н.о.х.д. – първата е съхранявана от Национална агенция за приходите към Министерство на финансите и е изискана от разследващите органи, а втората – от продавача [фирма], поискана и приета от окръжния съд. Според специалните знания на вещото лице двете копия не били идентични (Комплексна експертиза, л. 78-83 н.о.х.д.). Същевременно, в деня на сделката (според писмените документи) купувачът [фирма] оставил на отговорно пазене цигарите у продавача-доставчик [фирма]. Апелативният съд изложил убедителни и аргументирани съображения за приобщените по делото две различни копия на договора, както и две различни копия на протокола за приемане и предаване на стоките, които също не били копия на един и същи документи (цит. експертиза). Обсъдените писмени доказателства били надлежно съпоставени с резултатите от експертно проучване, според което отсъствала нужната счетоводна документация за подобен род сделки, липсвали договори за наем на склад, както и осчетоводяване на наема в счетоводните регистри на доставчика. Апелативният съд приел така събраните доказателства за достатъчни да формират категоричния извод за неосъществена по смисъла на чл. 6 от ЗДДС сделка за доставка и неправомерно приспаднат данъчен кредит от дружеството. Декларирайки неверни обстоятелства в справка-декларация по ДДС за месец ноември 2009 г. подсъдимият К., в качеството на изпълнителен директор на [фирма], потвърдил неистина и по този начин избегнал плащането на данъчни задължения (данък добавена стойност) в особено големи размери (131 000 лева). Правилно е приложен материалният закон на чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. І и т. 7 от НК. Последното възражение на жалбоподателя касае доказателствена преценка за необходимостта от кредитиране на експертни изводи, оспорени в хода на въззивното производство от тази страна, което е законово недопустимо да се осъществи от касационната инстанция. Приетите за установени факти и обстоятелства по делото са окончателни с постановяване на въззивния съдебен акт и те не подлежат на касационна проверка. Посочените от касатора основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са допуснати по делото. Обжалваният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 15.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 28/ 2015 г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.