Р Е Ш Е Н И Е № 417 град София, 24.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1383 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения М. Г. П. за възобновяване на внохд № 2736/2013 г. на Софийския градски съд. Сочи се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен неправилно. По същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда от 04.02.2013 г. по нохд № 3205/2010 г. Софийският районен съд признал подсъдимия М. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.А, вр. ал.1 б.Б от НК и го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. Осъдил подсъдимия да заплати на И. Н. Ш. обезщетение за неимуществени вреди в размер на четири хиляди лева. С решение № 776/ 22.07.2014 г. по внохд № 2736/ 13 г. Софийският градски съд изменил присъдата, като отменил приложението на чл.66 от НК и определил наказанието да се търпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от надлежна страна в законния шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата. Разгледано по същество е неоснователно. Доводите на осъдения, че по делото не е установено по несъмнен начин причиняването на средна телесна повреда на пострадалия, поради което деянието е несъставомерно, а изводът за вината почива на предположение не се споделят от касационната инстанция. Софийският градски съд е положил дължимите усилия за изясняване на спора относно характера на телесното увреждане, причинено на пострадалия при пътно-транспортния инцидент, като по искане на подсъдимия е назначил и изслушал тройна съдебно-медицинска експертиза. Анализирал е внимателно нейното заключение и след като го е съпоставил с показанията на пострадалия е аргументирал убедително решението си, че на Ш. е причинено ставно изместване на кости на дясната лъчево-киткова става, довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка- увреждане, което покрива критериите на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Изяснил е причините за различните диагнози, поставени от УМБАЛСМ „П.” и УСБАЛ „Проф. Б. Б.” и е съобразил становището на вещите лица, че е много малко вероятно изкълчването на ставата да се дължи не на ПТП, а на допълнително травмиране на ръката, опирайки се на диагнозата „застаряла луксация”, дадена от ортопедичната болница. Защитата на осъдения неоснователно възразява, че след като експертите боравят с вероятности относно увреждането /навяхване или изкълчване/ и не изключват възможността Ш. допълнително да е травмирал ръката си, то и изводът за характера на увреждането почива на недопустимо предположение. За причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК е достатъчно да се предизвикат трайни затруднения при осъществяване на функциите на определени органи. Такива затруднения в движението на дясната ръка на пострадалия безспорно са реализирани, тъй като в заключението на експертизата е посочено, че навяхванията и изкълчванията на гривнените стави се различават по тежестта на травмата, засягаща ставните връзки и кости, но и двата вида нараняване се лекува с имобилизация /обездвижване/ на крайника за срок от 30 до 60 дни. Затова съдът правилно е стигнал до извод, че увреждането е довело до трайно затруднение на движението на ръката и представлява средна телесна повреда по смисъла на закона. Фактическият извод не почива на предположение, както се твърди в искането. Правилно е приложен материалният закон, доколкото са налице съставомерните признаци на престъплението по чл.343 ал.3 б.А, вр. ал.1 б.Б от НК. Липсват снования за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановеното решение. Ето защо Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. П. за възобновяване на производството по внохд № 2736/ 2013 г и отмяна на решение № 776/ 22.07.2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: