Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 710/2009   София 05.03.  2010 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А          Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на четиринадесети декември, две хиляди и девета година в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                          ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА                            при участието на секретаря Теодора Иванова                       изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 4345/2008 г.                                   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Б” АД, гр. Б., „Е” АД, гр. Б., „К” АД, срещу въззивно решение от 23.06.2008г. по гр. дело № 1061/2008г. на Бургаския окръжен съд. С определение № 364/14.05.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно допустимостта на изменението на иска от установителен в осъдителен,вкл. в хода на въззивното произвдство, а оттук и за допустимостта на първоинстанционното решение –т.9 от ТР №1/04.01.2001г., ОСГК. В касационните жалби се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по касация С. А. К., Д. Н. П., Д. И. М., Ц. И. В., В. Н. С. и К. И. К. оспорват жалбата с оглед крайния резултат, но считат че предявеният от тях иск е установителен за собственост. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е обезсилено изцяло решение от 28.09.2006г. по гр. д. №1257/28.09.2006г. на Бургаския районен съд и делото е върнато на същия съд за разглеждане на иск по чл.108 ЗС. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от С. А. К., Ц. И. В. , В. Н. С., Д. Н. П. против „Б” АД, „Е” АД, „К” АД иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот с площ 22 800 кв.м., представляващ бивш имот пл. № 2* по кадастралния план на Б. от 1946 – 47г. и попадащ в промишлена зона „С” по сега действащия план, одобрен през 1992г., от които имоти конкретно посочени квадратури попадат в имоти, записани като собственост на отделните ответници, вследствие на което сега действащият кадастрален план на ПЗ”С” съдържа съществена непълнота, изразяваща се в неотразяване на имота на ищците в граници и в размер от 22 800 кв.м. С решението е прието за установено по инцидентния установителен иск, предявен от „К” АД, че ищците С. А. К., Ц. И. В., В. Н. С., Д. Н. П. не са наследници на С. В. Д. , починал на 31.03.1954г. в гр. Б.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че въпреки объркващите разяснения, дадени от ищците в исковата молба и последващите уточнения и изричното посочване като основание на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ вр.§6 ЗУТ, то предявеният иск е установителен за собственост поради ясния и категоричен петитум в тази насока и няма искане за извършване поправка или допълване на кадастралната основа. Към 1992г., когато е одобрен кадастралният план, ищците не са били собственици на имота, тъй като към този момент правата им на собственост не са били реституирани. Интересът е от установяване правата на собственост на ищците към настоящия момент с оглед оспорването от страна на ответниците. Ответниците са в имота и ищците са имали правен интерес от иск по чл.108 ЗС. Ето защо неправилно не е прието изменението на петитума от установителен към осъдителен. Относно обезсилването на решението и в частта по инцидентния установителен иск, предявен от „К”АД за установяване, че ищците не са наследници на С. В. Д. , въззивният съд не е изложил мотиви. По поставения правен въпрос относно допустимостта на изменението на иска от установителен в осъдителен, вкл. в хода и на въззивното производство, а оттук и допустимостта на първоинстанционното решение, е налице разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС, в т.ч. ТР №1/04.01.2001г. - т.9 относно функциите на въззивната инстанция. Съобразно разясненията на посоченото решение по начало функциите на въззивната инстанция, производството пред която е продължение на първоинстанционното по разглеждане спора по същество, изключват предявяването на нови искове или изменение на предявения иск пред нея. Пред въззивния съд не са допустими тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. Промените в петитума на иска, които запазват първоначално предявения иск като предмет на делото, могат да бъдат допуснати и пред въззивната инстанция, която ще се произнесе с решението си по тях, без с това да се нарушава редът за разглеждане на спора в две инстанции по същество. Ето защо като е приел, че предявеният иск е установителен по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за изменението само на петитума на който е направено релевантно искане от ищците, то с оглед цитираната практика сам въззивният съд е следвало да даде правилната правна квалификация с оглед търсената защита на правото при решаване на спора по същество. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл.293,ал.3 ГПК за произнасяне по предявения от ищците установителен иск за правото на собственост с оглед твърдяното правно основание, на което те са се позовали и с оглед правния им интерес от нанасяне на имота в кадастралната основа. При извършване на преценката за правното основание на заявения иск и точната правна квалификация, съдът следва да има предвид,че в основанието на исковата молба и допълнителните уточнения ищците са посочили, че е налице реституция по ЗСПЗЗ на процесната нива, но не и попълване в кадастралната основа, поради отказа на ответниците да подпишат констативния акт. Твърденията сочат на неприключило производство по възстановяване на процесните реални части, които се намират в урбанизирана територия, поради несъгласие на ответните дружества да бъде попълнена кадастралната основа на действащия план по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ. Оттук и при тези твърдения, осъдителен иск по чл.108 ЗС ищците нямат правен интерес да предявят преди провеждане на производство по чл.53,ал.2 ЗКИР – уважаването на този иск е предпоставка да бъде довършена процедурата по възстановяване на земеделската земя. Допустимостта на преминаване от иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР към иск с правно основание чл.108 ЗС като форма на изменение на иска пък следва да бъде преценена по реда на чл.116 ГПК /отм./ и цитираното по-горе тълкувателно решение. При новото разглеждане въззивният съд следва да изложи мотиви и относно предявения инцидентен установителен иск. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от 23.06.2008г. по гр. дело № 1061/2008г. на Бургаския окръжен съд.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.