1 Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр. София, 05.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 373 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца М. Л. М. от [населено място], област Стара З. чрез процесуалния му представител адв. Д. Й. и ответника ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. срещу решение № 926 от 30.11.2010г. по гр. дело № 416/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав. С определение № 95 от 16.02.2012г. по т. дело № 373/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивният съдебен акт е допуснат до касационно обжалване в частта, с която е оставено в сила решение № 26 от 05.01.2010г. по гр. дело № 4754/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-9 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М. от [населено място], област Стара З. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до предявения размер 30 000 лв. В останалата част, с която е оставен в сила първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част и в частта, с която въззивният съд е присъдил още 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 КЗ, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. К. – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Инвокира доводи, че въззивният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер ½, изразяващо се в пътуване в каруца без светлоотражатели и фенер отзад в тъмната част на денонощието, при което се затруднява видимостта напред на водача. Поддържа становище, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приложена неправилно, тъй като увреденият не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и никъде в нормативната уредба не е предвидена забрана или изискване към пътниците в превозните средства да съблюдават при пътуване в тях дали последните отговарят на изискванията за техническата им изправност по отношение на осветеност и др. К. моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в пълен размер. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище, че въззивният съд правилно, обосновано и в съответствие със събраните доказателства е приел за установено, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат. Излага съображения, че императивната разпоредба на чл. 71 ЗДвП не вменява задължения на определен кръг субекти, а изискването е общо, без да е определен кръг на задължените лица. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства и не са направени твърдения в смисъл, че ищецът при обикновено внимание да не е могъл да възприеме характеристиките на превозното средство или на конкретната пътна обстановка съобразно часа на денонощието, в което е настъпило процесното ПТП. Ответникът моли касационната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е установил, че на 22.06.2006г. около 0.45 ч. по ПП-I-5 километър 203 по посока изток-запад, пътя Стара З. – К., управлявайки застрахования при ответното застрахователно дружество лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СТ 8443, водачът К. Р. К. е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Л. М., подробно описана в обжалвания съдебен акт. Решаващият съдебен състав е констатирал, че при настъпване на процесното ПТП ищецът е пътувал в каруца без светлоотражатели и фенер отзад, и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е приел, че причина за ПТП е късното възприемане като опасност от водача на лекия автомобил на каруцата, движеща се пред автомобила, и движението на каруцата без светлоотражатели и фенер отзад, при което се затруднява видимостта напред на водача. По делото са установени вида и характера на претърпените от ищеца увреждания, продължителността, степента и интензитета на търпените болки и страдания, проведеното лечение, възрастта на ищеца и наличието на последици от травмите и прогнозите за в бъдеще, в резултат на което е определен общ размер на обезщетението за неимуществени вреди 40 000 лв. За да намали определеното обезщетение със сумата 20 000 лв., въззивната инстанция е приела, че са налице основанията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като причина за настъпване на процесното ПТП е и движението на каруцата, в която е пътувал ищецът, без светлоотражатели и фенер отзад в тъмната част на денонощието, при което се затруднява видимостта напред на водача. Поради това, че ищецът с поведението си сам се е поставил в опасност от настъпване на ПТП, степента на съпричиняване на вредоносния резултат е определена на ½, с каквато част е намален размерът на определеното обезщетение. С определение № 95 от 16.02.2012г. по т. дело № 373/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение в обжалваната от ищеца отхвърлителна част е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като същият е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7 и решение № 45/15.04.2009г. по т. дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение, последното постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не може да бъде споделено разбирането, че по отношение на лицето, което е пътувало в каруцата, чийто водач е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че увреденото лице е пътувало в каруцата, участвала в пътно- транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на каруцата за настъпването на пътно- транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на пътуващите в нея лица. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице и до отговорност за чужди действия в хипотеза, която е извън законово регламентираните. Императивната разпоредба на чл. 71 ЗДвП, уреждаща необходимостта от светлоотразители отпред и отзад на всяко пътно превозно средство с животинска тяга и светещо тяло отзад вляво при движение през нощта и при намалена видимост, не обосновава извод за допринасяне на вредите от пътуващите в каруца лица. Характерът и съдържанието на задължението за използане на светлините съобразно посочения законов текст предопределят кръга на субектите, за които то се отнася. Пътуващите в пътно превозно средство с животинска тяга лица, различни от водача, нямат задължение да следят дали водачът е спазил разпоредбата на чл. 71 ЗДвП. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивният съд неправилно е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради което като е намалил обезщетението за неимуществени вреди с ½ е приложил неправилно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Следователно въззивното решение в обжалваната от ищеца част е неправилно, поради което трябва да бъде отменено и вместо това искът да бъде уважен изцяло като ответникът следва да заплати на ищцата допълнително сумата 10 000 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2007г. /с оглед заявения петитум в исковата молба/ до окончателното плащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да плати на ищеца сумата общо в размер 1 320 лв. – разноски за всички съдебни производства, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 400 лв. – държавна такса по иска, по сметка на ВКС. Разноски на ответника не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 926 от 30.11.2010г. по гр. дело № 416/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е оставено в сила решение № 26 от 05.01.2010г. по гр. дело № 4754/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-9 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М. от [населено място], област Стара З. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до предявения размер 30 000 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица] да заплати на М. Л. М. от [населено място], област Стара З., [улица] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 22.06.2006г. ПТП, заедно със законната лихва, считано от 30.11.2007г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 320 лв. /хиляда триста и двадесет лева/ – разноски за всички съдебни производства, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС - държавна такса в размер 400 лв. /четиристотин лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.