О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 София, 06.07. 2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА EМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1435 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 125002 от 14.10.2019 г. на И. Х. А. чрез пълномощника му адвокат Р.С. против определение № 21489 от 19.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 8639 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение от открито съдебно заседание на 20.02.2019 г. по гр.д. № 31236/2017 г. на Софийски районен съд за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 19747/2015 г. на СРС, 49-ти състав. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, с цена на иска 8700 лв. и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: За да постанови атакуваното определение, Софийски градски съд е констатирал, че гр.д. № 31236/2017 г. е образувано по искова молба на И. Х. А. против М. В. С. и И. Ч. Д. за присъждане обезщетение за лишаване от ползването на собствената му ½ ид.ч. от апартамент № * в [населено място] за периода 4.12.2014 г. – 17.05.2017 г. общо в размер на 8700 лв., от които всеки ответник дължи по 4350 лв., основан на твърдението, че съсобствеността е установена с влязло в сила решение по допускане и извършване на съдебна делба между неговия праводател Х. И. А. и праводателя на ответниците Б. Р. М. /починала в хода на делбеното производство и заместена от отвениците/. Гр.д. № 19747/2015 г. е образувано по предявен от И. Ч. Д. срещу М. В. С. и И. Х. А. установителен иска са собственост на апартамент № * в [населено място], въз основа на давностно владение, осъществявано от 17.02.2012 г., към което присъединява владението на наследодателката си Б. Р. М., считано от 1992 г., когато придобила собствеността по време на брака си Х. И. А.. По искане на М. В. С. районният съд е приел, че искът по гр.д. № 19747/2015 г. е преюдициален и е спрял производството по гр.д. № № 31236/2017 г. При тези констатации въззивният съд е изложил съображения, че произнасянето по иск по чл.31, ал.2 ЗС имплицитно включва произнасянето по въпроса за наличието на съсобственост върху вещта, предпоставяща вземането за обезщетение и активната материалноправна легитимация на ищеца. Затова наличието на висящо производство по установителен иск за собственост на имота, за който се претендира обезщетението има преюдициално значение за правилното решаване на спора по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Макар спорът за наличие на съсобственост да е разрешен с влязло в сила решение за делба, доколкото е висящо и производство по иск за собственост, то до постановяване на нарочно, влязло в сила определение на съдът, пред който е висящо относно недопустимост на същото, съдът, пред който е висящ иска по чл.31, ал.2 ЗС, следва да приеме установителния иск за допустим. Допълнително въззивният съд е изложил съображения, че доколкото не е представено решението по допускане на делбата с отбелязване на датата на влизане в сила, не може да се извърши преценка дали основанието, въз основа на което се претендира собственост по установителния иск, е възникнало преди или след възникване на силата на пресъдено нещо по делбеното дело. С оглед тези мотиви на въззивния съд е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен от жалбоподателя въпрос, а именно: налице ли е преюдициалност в конкретната хипотеза на установителен иск за собственост, основан на наследяване и давностно владение при представени доказателства, че между същите страни е налице влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за съсобствеността по дело за делба.. По основанието за допускане на касационно обжалване: В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В мотивите към т.1 на ТР № 1/9.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК е допълнено, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела, като за наличието на обуславящо дело е без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело. При така разяснената същност на връзката на обусловеност следва, че когато преюдициален за висящия спор вече е разрешен със сила на пресъдено нещо, съдът, разглеждащ висящия обусловен спор е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение /чл.297 ГПК/. Нов спор относно правоотношението, за което се отнася силата на пресъдено нещо, ще се яви преюдициален, само ако новият иск е основан на факти, настъпили след формиране силата на пресъдено нещо по отношение на същото правоотношение. Следователно в подобна хипотеза при преценка предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът по обусловеното дело следва да извърши преценка дали новия иск, касаещ правоотношение, спорът за което е разрешен с влязло в сила решение, е основан на факти, осъществени преди или след влизане в сила на решението за същото правоотношение. В първият случай липсва преюдициалност, тъй като съдът следва да зачете вече формираната сила на пресъдено нещо, а във втория случай преюдициалност е налице, когато разрешаването на спора за същото правоотношение, основан на нови факти, ще формира сила на пресъдено нещо, която следва да се съобрази по обусловеното дело. По основателността на частната касационна жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение и потвърденото с него определение на районния съд, с които е прието, че в случая е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, се явяват неправилни и следва да бъдат отменени. Въззивният съд не е квалифицирал фактите, въз основа на които се претендира, че М. В. С. е придобил собствеността върху апартамента и не е преценил дали същите са осъществени преди или след формиране силата на пресъдено нещо за наличие на съсобственост по делбеното дело, като неправилно е счел от една страна, че това е преценка за допустимостта на иска по преюдициалния спор, а от друга страна – че не може да извърши подобна преценка, тъй като не е представено решението по допускане на делбата с отбелязване кога е влязло в сила. В случая страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на решенията в първата и втората фаза на съдебната делба, установяващи наличие на съсобственост и способа за прекратяването й. Евентуалното владение, осъществявано от съсобственик по отношение правата на друг съсобственик, е прекъснато с предявяване на иска за делба през 2005 г. /чл.84 ЗС вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД/. Установителният иск за собственост, предявен от М. В. С. по гр.д. № 19747/2015 г., видно от представената искова молба, е основан на факти, осъществени преди и в хода на производството за съдебна делба. Следователно този иск не е преюдициален за изхода на спора по иска по чл.31, ал.2 ЗС, по който съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на решенията по делбеното дело. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21489 от 19.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 8639 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение. ОТМЕНЯ определение № 21489 от 19.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 8639 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение и потвърденото с него определение от открито съдебно заседание на 20.02.2019 г. по гр.д. № 31236/2017 г. на Софийски районен съд за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 19747/2015 г. на СРС, 49-ти състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: