Р Е Ш Е Н И Е   N 43   София ,16. 08. 2010  година                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА   ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско   отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети  януари ,  две хиляди и десета  година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова                                     Василка Илиева   При участието на секретаря Виолета Петрова  като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 144  по описа за  2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл.291, т.2 ГПК. С определение № 104 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 144 от 2009 г. e допусната касационна проверка на решение от 14.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд, ІV “д” състав по касационна жалба на Х. В. И. и Й. Т. Х. по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по съществени материално правни въпроси, а именно придобиването на собственост по давност , юридическите факти, обуславящи прекъсване на давността и процесуално правни въпроси касаещи обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил правните си заключения. Освен това в жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени процесуални нарушения при възприемане и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон при преценка на правото на собственост, т.е. основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК. Ответниците С. М. М., М. М. , А. М. , П. В. К. и И. В. Ц. са представили възражение, в което изразяват становище, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид доводите и възраженията на страните приема за установено следното от правна и фактическа страна: С. М. М., М. Г. М. , А. Д. М. , П. В. К. и И. В. Ц., които са наследници на Р. С. А. , поч.1990 г. по съребрена линия/у-ние за наследници № от 3.02.1999 г./ са предявили ревандикационен иск срещу Х. В. И. , Й. Т. Х. и Т. Х. В. за вилна сграда , заедно с дворното място върху което е застроена , цялото с площ от 843 кв.м. , съставляващо УПИ *, 105 от кв.27 по плана на м. Мърчаево, гр. С.. Правото на собственост на Р. С. А. се установява с н.а. № 1* т.23, н.д. № 4* от 1975 г. С последващ н.а. № 50, т.13, н.д. № 2* от 1979 г. тя е прехвърлила ½ идеална част от празното дворно място на ответниците Х. В. И. и Й. Т. Х. срещу задължение за гледане и издръжка. Този нотариален акт е бил признат за нищожен с решение № 529 от 17.04.1985 г. по гр.д. № 34 от 1975 г. на ВС, І-во г.о и на основание чл.34, ал.2 3ЗД ½ идеална част от дворното място е отнето в полза на държавата . Върху терена са били предвидени две строителни петна, но е реализирана една вилна сграда. За едното строително петно държавата е отстъпила право на строеж след като сключеният договор между ответниците и Р. А. да гледане и издръжка е бил признат за нищожен. С решение № 3* от 20.04.2007 г. на ВКС, Първо гражданско отделение са споделени изводите на предходните съдебни инстанции , че този договор за учредяване на суперфиция е нищожен, тъй като към датата на сключването му сградата е била реализирана в груб строеж и покрита. При тези данни въззивният съд , съобразявайки се с разпоредбата на чл.92 ЗС е счел ,че собственик на сградата е Р. С. А. , респективно нейните наследници , тъй като в резултат на признаването нищожността на договора за издръжка и гледане с решение от 17.04.1985 г. по гр.д. № 34 от 1985 г. на ВКС към момента на построяването й единствен собственик на терена е била тя. Ответниците са подържали правопогасителното възражение, че са собственици на деривативно основание- отстъпено право на строеж от страна на държавата и евентуално възражение – придобивна давност. С решение от 22.11.2005 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Софийски градски съд е прието , че сключеният договор за строеж от 17.04.1986 г. между Х от едната страна и държавата от друга за едната от ситуираните две сгради върху парцела, която е със застроена площ от 45 кв.м е нищожен, тъй като към момента на учредяването на вещното право постройката е била завършена в груб строеж. Това решение е потвърдено от ВКС, Второ отделение с решение № 379 от 20.04.2007 г. по гр.д. № 225 от 2006 г. и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по направеното евентуално правопогасително възражение за придобиването на имота от страна на ответниците на оригинерно основание. Т. Х. В. е придобил 2/3 ид.ч. от спорния имот по договор за дарение от Х. В. И. , Й. Т. Х.. Иска за тази идеална част е отхвърлен защото е прието , че Т. В. не осъществява фактическа власт върху вещта. Конфискацията на ½ ид.ч. от парцела е извършена с решение № 529 от 17.05.1985 г. по гр.д. № 34 от 1985 г. на ВС , с което е признат за нищожен сключеният договор за издръжка и гледане между Р. В. И. и Й. Т. Х. след като сградата е изградена. Именно за това ищците са претендирали придобиване на сградата на оригинерно основание- чл.92 ЗС, тъй като същата е била реализирана през 1984 г. докато собственик изцяло на парцела е била тяхната праводателка Р. А. , т.е. направеното правопогасително възражение касае частен имот. С постановяването на предходното решение на ВКС са преклудирани възраженията на касаторите, че са собственици на вилната сграда на деривативно основание- договор за отстъпено ограничено вещно право, поради което всички наведени твърдения за неправилност на касираното решение, третиращи валидността на този договор не следва да се разглеждат. Предмет на касация е решението на СГС, с което е възприето , че в полза на касаторите не е възникнало правото на собственост , поради придобивна давност като добросъвестни владелци с начална дата 1988 г. за първите двама и 1990 г. за Т. В. , тъй като е налице прекъсване на давността през 1997 г. за повече от шест месеца. Изводите в тази насока въззивният съд е формирал при обсъждане на депозираните гласни доказателства. Настоящият състав намира , че въпроса за прекъсване на давността е останал неизяснен по делото ,тъй като липсват данни за какъв период от време след проникването в имота ответниците са установили фактическа власт върху него. Събраните свидетелски показания в тази насока са противоречиви и неясни: Свидетел Ж. П. А. , установява, че сградата е построена през 1986-87 г., а наследниците на Р. А. посетили имота през 1999 г. не са били допуснати. Посочва , че Х. В. изнася вещи от вилната сграда. Свидетелят С. К. Д. посочва от своя страна, че сградата е направена през 1987 г.и имота са ползва само от касаторите . Останал е неизяснен и друг съществен момент по делото, а именно за осъществяваната фактическа власт върху имота през периода през който касаторите са се намирали вън от страната и по какъв начин. Тези съществени въпроси , свързани с приложението на чл.79, ал.1 ЗС- непрекъснатост на владението и чл.81 ЗС не са установени което налага решението да се отмени и на страните да се допуснат по двама свидетели при довеждане за установяване на посочените обстоятелства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 14.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд, ІV “д” състав . ДАВА ХОД по същество в тази инстанция като насрочва делото за 22.11.2010 г., 9 часа с призоваване на страните, като в призовките им се посочат указанията за ангажиране на гласни доказателства. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: