Ключови фрази


1

7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50593

гр. София, 03.11.2022г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.д. № 573/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравна осигурителна каса, чрез процесуален представител, против Решение № 222 от 06.12.2021г. по в.т.д. № 501/21г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна и потвърждаване на постановено по т.д. № 1043/ 2019г. Решение № 260182/29.04.2021г. на Окръжен съд Пловдив, като краен резултат НЗОК е осъдена да заплати на „МБАЛ-МК-Св.Иван Рилски“ ЕООД сумата 30 302лв.- неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.април 2018г. болнична медицинска помощ по договор № 162313/ 23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и 2 300 лв. – за вложени медицински изделия за същия период, ведно със законната лихва върху горните суми, начиная от 30.11.2019г. до окончателното плащане; сумата 29 675 лв. - неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.ноември 2018г. болнична медицинска помощ по договор № 162313/23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и 766.67 лв. – за вложени медицински изделия за същия период, ведно със законната лихва върху горните суми, начиная от 30.11.2019г. до окончателното плащане; - сумата от 2 900 лв. - неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.декември 2018г. болнична медицинска помощ по договор № 162313/23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; - сумата от 4 654лв. – мораторна лихва за периода от 26.05.2018г. до 29.11.2019г. върху главница от 30 302лв.; сумата 330 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 29.11.2019г. върху главница от 2 300лв. ; сумата 2 093лв. – мораторна лихва за периода от 21.03.2019г. до 29.11.2019г. върху главница от 29 675лв.; - сума от 54 лв. – мораторна лихва за периода от 21.03.2019г. до 29.11.2019г. върху главница от 766.67лв.; сумата 204 лв. – мораторна лихва за периода от 21.03.2019г. до 29.11.2019г. върху главница от 2 900 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се претендира отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2, т.3 и ал. 2 ГПК.
Формулирани са следните въпроси:
Дали и до каква степен тези правила се дерогират от императивната правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване? Допълнителната предпоставка е обоснована с Решение № 2 от 22.02.2007г. на Конституционния съд по к.д. № 12/2006г. и Решение № 3 от 08.03.2016г. на Конституционния съд по к.д. № 6/2015г.
В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК въпросите са:
1.Има ли основание НЗОК да налага лимити при заплащането на извършената от изпълнителя дейност по договор за БМП и подлежи ли на заплащане дейността, определена като „надлимитна“?;
2.Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?;
3.Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?
4.Противоречи ли уговарянето на лимит на дейности и плащания от НЗОК с установената в чл.59, ал.2 от ЗЗО във връзка с чл.55, ал.3 от ЗЗО забрана в Националния рамков договор и договорите с изпълнители на медицинска помощ да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурени лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК?
Очевидната неправилност се поддържа срещу въззивното решение в частта, с която е уважен акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва.
Ответникът по касационната жалба – „Многопрофилна болница за активно лечение – Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва нейната основателност, както и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд след споделяне дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете по чл. 79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.59 ЗЗО, е взел предвид следното от фактическа страна:
Ищецът –„Многопрофилна болница за активно лечение – Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД е сключил с НЗОК договор № 162313/ 23.05.2018г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и последващи три допълнителни споразумения към основния договор, с които са определени лимити на месечната стойност на извършваните за съответния месец услуги по клинични пътеки.
За безспорно е прието, че НЗОК не е заплатила стойностите на извършени и отчетени дейности за периода, очертан в исковата молба – месеците април, ноември и декември, 2018г., както и на вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия по изпълнени КП, по посочените в исковата молба фактури и дебитни известия и в посочените размери. Установена е липса на спор и по въпроса, че неразплатените суми представляват стойността на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, които надвишават утвърдената стойност на разходите за съответния отчетен период по Приложение № 2.
По спорния въпрос за дължимостта на надлимитните суми, след съобразяване с обвързващите страните клаузи на договора и с нормативната уредба, регулираща съответната обществена сфера, въззивният съд е изходил от специалния предмет на сключения между страните договор, свързан със здравното осигуряване, като дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности и услуги в сферата на обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, уредени със специални закони – Закон за здравното осигуряване, националните рамкови договори /НРД/, Закон за здравето, подзаконови нормативни актове. Позовал се е на чл.52 от Конституцията на РБ, уреждащ правото на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, като основно право на гражданите. След съпоставка на клаузите от договора, ограничаващи правото на изпълнителя да получи насрещната престация за извършена и отчетена дейност и медицински изделия, надвишаваща рамките на стойностите, определени в Приложение № 2, с разпоредбите на чл.59 ал.1, чл.35, ал.1, чл.55,ал.1, чл.45, чл.47, чл.51, чл.23, чл.25 ЗЗО, решаващият съд е стигнал до извода, че с установените лимити в чл.38 от процесния договор не може да се ограничава регламентираният с чл.4 от ЗЗО свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, както и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно чл.35 ЗЗО. Изложени са съображения, че цитираните законови разпоредби и преди всичко тези на чл.4 и чл.35 ЗЗО не предвиждат възможност за отказ за заплащане на оказаната надлимитна медицинска дейност от страна на НЗОК и вложените в тях медицински изделия на изпълнителите по индивидуалните договори, сключени при условията на НРД за МД. Напротив, духът на закона е в насока – предоставяне на НЗОК на всички възможности, така да планира, организира и пренасочва предоставения й финансов ресурс в рамките на бюджета на НЗОК, че да изпълни надлежно законово вменените задължения по гарантиране на свободен достъп на здравноосигурените лица до своевременна и качествена медицинска помощ в избрано от тях на територията на страната лечебно заведение, както и да заплати на последното предоставената медицинска помощ за гарантиране медицински дейности по чл.45 ЗЗО.
За основателна е намерена жалбата на ищеца срещу частта на първоинстанционното решение, с която са отхвърлени акцесорните искове по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху всяка една от сумите. Въззивният състав не е споделил извода на първостепенния съд, че срокът за плащане, предвиден в чл.46 от договора, е относим единствено към стойностите на медицинска дейност, уговорени в Приложение № 2 към договора, за които предварително е осигурен бюджет за т.нар. надлимитни дейности. Прието е, че извършената надлимитна дейност и вложени медицински изделия, представлява медицинска дейност, която не е извън рамките на сключения между страните договор, поради което възнаграждение се дължи съобразно клаузите на договора и в предвидените в същия срокове за плащане, включително и законна лихва за забава за просроченото време. По тези съображение решаващият съд е приел, че ответникът е в забава от датата на падежа на всяко едно от задълженията, посочен в чл.46 от договора, а не от датата на завеждането на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради произнасяне от въззивния съд в противоречие на решения на Конституционния съд на РБългария, тъй като касаторът не е формулирал процесуалноправния или материалноправния въпрос, по който твърди, че е налице такова противоречие. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. Първият поставен в изложението въпрос е общ и неясен, обусловен от принципни разбирания за естеството на договора за болнична помощ, като такъв в полза на трето лице, както и за произтичащите от правоотношението права и задължения за всички страни по него, включително и последици при тяхното неизпълнение. Съображения, респ. възражения в този смисъл не са въвеждани в делото, и по същите въззивният съд не е формирал правни изводи, относими към предмета на спора.
Първият и четвъртият /от втората група/ материалноправни въпроси, които смислово са относими към правния проблем дали съществува задължение за НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности и действителни ли са уговорките в индивидуалните договори между НЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ, с които плащането от НЗОК се ограничава до определени стойности, са релевантни, но по отношение на тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По правните проблеми, е даден отговор с Решение № 169 от 16.02.2021г. по т.д. № 1916/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. Прието е, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, но няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Посочено е, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО. В същото време те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл.4, ал.1 и чл.35, т.1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл.45, ал.1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет от болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договора между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 ЗЗО при пререшаване на месечния лимит. За изчерпателност на изложението, следва да се има предвид, че в цитираното решение на ВКС е прието, че уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово – отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответните за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец по Приложение № 2, са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО. Въззивният съд е разрешил поставените въпроси в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение по отношение на втори и трети въпроси, по съображения, че нямат характеристиката на правни, съгласно задължителните постановки на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да са от значение за изхода на спора, като изхождат от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод.
Не се установява и поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК по отношение частта на въззивното решение, с която исковете по чл.86 ЗЗД са приети за основателни. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка. За изчерпателност на изложението, намира за необходимо да отбележи, че по въпроса от кой момент НЗОК изпада в забава по отношение на процесните задължения е формирана служебно известна на настоящия състав съдебна практика, обективирана в Решение № 141 от 21.09.2021г. по т.д. № 2586/2019г. на ВКС, ТК, I т.о. Спазвайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда селективен критерий, ако той не е посочен от жалбоподателя.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 2 000 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 222 от 16.12.2021г. по в.т.д. № 501/21г. на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА Национална здравна осигурителна каса на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „МБАЛ-МК-Св.Иван Рилски“ ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.