Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 6 юни 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 845/ 2012 година Производството е образувано по искане на осъдения Р. Е. за отмяна на влязлата в сила присъда №589 от 16.09.2010г., обявена по нохд №113/2010г. на Районен съд /РС/ - Перник и потвърдена с въззивно решение от 05.01.2012г. на Пернишки окръжен съд /ОС/, по внохд №409/2011г., по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В депозираното искане се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обективирани в неправилна интерпретация на приобщените по делото гласни доказателствени източници, довела до постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения за механизма на инкриминираното деяние, за неговото авторство и за наличния умисъл на извършителя за длъжностното качество на пострадалото лице. В съдебно заседание на 29.05.2012г. осъденият Р. Е. и упълномощеният му адвокат се явяват лично пред Върховния касационен съд и поддържат искането, по предложените в него съображения. Гражданският ищец В. Ц. и процесуалният му повереник, уведомени не участват в инициираната извънредна съдебна процедура. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за правилност на обявената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №589 от 16.09.2010г., по нохд №113/2010г., Пернишки РС е признал Р. В. Е. за виновен в това, че на 01.11.2009г. причинил на В. Й. Ц. - полицай в група „ООРП”, при 02 РУ на МВР - Перник, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр.чл.130, ал.2 от НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил, при условията на чл.66 от НК, за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД, Р. Е. е осъден да заплати в полза на пострадалия Ц. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от посегателството неимуществени вреди и гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 3000 /три хиляди/ лева, поради недоказаност. Присъдата е била предмет на проверка по внохд №333/2010г., финализирала с потвърдително решение №99/22.12.2010г. на Пернишки ОС. Въззивният съдебен акт е отменен с решение №340 от 14.11.2011г. на ВКС, II-ро н.о., по н.д. №1930/2011г., с изложена аргументация за липса на мотиви и делото е върнато за ново разглеждане от съответната инстанция. Атакуваната присъда е придобила юридически стабилитет след обявяване на въззивно решение №2 от 05.01.2012г. на ОС-Перник, по внохд №409/2011г., с което при съобразяване на дадените от ВКС указания, първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло. Искането на осъдения Е. за възобновяване на нохд №113/2010г. на Пернишки РС и на внохд №409/2011г. на ОС-Перник, и за отмяна на постановената по тях и влязла в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на очертаните доводи и възражения сочи на неоснователност. При реализирания извънреден контрол, настоящият състав не констатира акцентираното от защитата на Р. Е. дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, довело до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на престъплението и неговото авторство. След внимателен и професионален преглед на доказателствения материал, инкорпориран чрез обясненията на осъденото лице; свидетелските показания на В. Ц., Т. П., П. Ч., А. А., О. А., О. Н., А. Т., В. Д., В. Г., Н. Б., Л. Б., С. С., Ю. Я., В. С. и Ю. А.; чрез приложения писмен протокол за освидетелстване /оглед на лице/ от 01.11.2009г.; и при компетентна оценка на изготвената медицинска експертиза, съдебните инстанции са формирали своето вътрешно убеждение за релевантните за инкриминираното престъпно деяние факти. Конкретиката очертава възникнал на 01.11.2009г., пред ресторант „Европа”, в [населено място], конфликт между Р. Е. и Ю. А., разразил се във физическо сбиване на лицата от придружаващите ги компании, и предпоставил сигнализиране на органите на реда, с последващата им намеса. При упражняването на произтичащите от заеманата полицейска служба функции, насочени към охрана живота и телесната неприкосновеност на гражданите, и осигуряване на тяхното спокойствие, и в хода на предприетите оперативни мероприятия за прекратяване на насилието, осъденият нанесъл юмручен удар в лявата скула на работещия в група „ООРП”, при 02 РУ на МВР - В. Ц., вследствие на който на пострадалото длъжностно лице е причинено травматично увреждане /лек оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око и на лявата ябълчна област/. Интерпретацията на приобщената и коментирана доказателствена маса, мотивира несъстоятелност на предявените в искането оплаквания за грубо несъблюдаване на процесуалния закон от съдебните инстанции, изградили фактологията за инкриминираното посегателство и неговия извършител на твърденията на полицейските служители /Ц., П., Ч. и А./, и при игнориране на заявеното от Р. Е. и на показанията на свидетелите А. Т., В. Д., Н. Б. и В. Г., обосновало постановяване на осъдителна присъда, при недоказаност на обвинението. Безспорна е по делото липсата на корелация между тези групи гласни доказателствени средства по отношение съпричастността на осъдения към престъпния акт и проявните форми на инкриминираното му поведение. В обсега на правомощията си първостепенният и въззивен съд, с демонстриран юридически усет са преодоляли визираните противоречия, при съобразяване с източника на доказателства, в пределите на осъщественото прецизно обсъждане на възможността за възприемане на значимите обстоятелства, включени в предмета по чл.102 от НПК и на начина на тяхното словесно пресъздаване, и чрез обективна съпоставка на съдържимите се в обясненията и в свидетелските показания фактически данни, с останалата доказателствена съвкупност. Правилно е ценен разказът на участвалите в инцидента полицаи и компетентно изведено заключението за тяхната доказателствена сила. Разпитаните лица добросъвестно, еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови впечатления, като описват разгърналия се сблъсък, в момента на пристигането им на местопризшествието, и хронологически пресъздават видяното и чутото, при положените от тях усилия за преустановяване на агресията.Те са категорични за отправеното предупреждение към намиращите се пред заведението на инкриминираната дата, с думите „...С. полиция!”..., дисциплинирало съпричастните към конфликта лица, отдръпнали се встрани, и за последващите действия на полицаите спрямо продължилите физическата разправа Р. Е. и Ю. А., на които Е. отреагирал чрез нанасяне на удар с юмрук на В. Ц.. Напълно съответни на депозираното от полицаите са и свидетелските показания на О. А. и О. Н. /служители на фирма [фирма]/ - безпристрастни очевидци на инцидента, които логично и в детайли пресъздават случилото се на 01.11.2009г. В кореспондираща връзка с обсъдените гласни доказателствени средства са и волеизявленията на останалите непосредствени участници в побоя - Л. Б., Ю. А., Ю. Я. и С. С., които коректно споделят, че са били повлияни от употребеното количество алкохол и житейски правдиво очертават наличните спомени за отделни епизоди от развитието на сблъсъка между двете компании, в обсега на които е описаното без колебания от Б. нападение от подсъдимия срещу В. Ц., изразило се в нанасяне на удар в областта на лицето, при опита на полицая да ги „разтърве” с А.. Инкорпорираните чрез посочените доказателствени източници фактически данни са проверени при съотнасяне с писмения доказателствен материал - протокол за освидетелстване /оглед на лице/ от 01.11.2009г. и с научните мнения на вещото лице в изслушаната съдебно-медицинска експертиза, установяваща медикобиологичните параметри на телесните увреждания на пострадалия и възможния механизъм на причиняване. Обстойна е и предложената от контролираните инстанции аргументация относно процесуалната стойност на обясненията на осъдения Е. и свидетелските показания на А. Т., В. Д., Н. Б. и В. Г. . Компетентно РС-Перник и въззивният състав са отчели процесуалният статус на Р. Е. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателния процес, и правната природа на неговите твърдения - източник на доказателства и средство за защита. Отдадено е нужното значение и на факта, че разпитаните свидетели са активни участници във физическо стълкновение на 01.11.2009г.,което неминуемо рефлектира на обективността на депозираното от тях, поради заинтересованост от изхода на делото, и е обърнато специално внимание на съществуващите с Е. близки приятелски отношения и родство. Визираните обстоятелства разбира се, не мотивират безкритичното отхвърляне на заявеното от осъдения и посочените лица, а предпоставят изпълнение задълженията на решаващия орган за всеобхватен анализ и задълбочена оценка на приобщените доказателства, при съблюдаване на собственото им съдържание и в съответствие с наличната корелация с целия, инкорпориран по разглежданото наказателно дело доказателствен материал. Изискуемата се от закона логическа мисловна дейност, довела до формирането на свободно вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, е осъществена от съда, и словно отразена в атакувания акт.С поставен акцент на състоянието на разпитаните лица, намиращи се под въздействието на консумирания алкохол; при внимателен разбор на изказа, характеризиращ се със сериозни противоречия, липса на възприятия за основни фрагменти от разразилия се конфликт /безусловно отрицание да е видян инкриминирания удар/ или с необясними изявления за налични такива, при очевидно препятстващи ги фактори като описаните от тях оскъдна осветеност, местоположение в процеса на сбиването и невъзможност за спокойно наблюдение по време на създалата се динамика на ситуацията, квалифицирана като „меле”; и събразявайки безспорната несъответност с лимитираната от останалите гласни и писмени източници, и проверена чрез експертното заключение доказателствена маса, са изградени изводите на първостепенния съд и ОС-Перник за недостоверност на обясненията на осъдения и на свидетелските показания на Т., Д., Б. и Г., предпостивили отказ за кредитирането им. Очертаната и подробно коментирана доказателствена съвкупност опровергава лансираната от защитата теза за необезпеченост на обвинението по отношение на извършеното престъпно деяние, с индивидуализиращите го обективни и субективни признаци, и на неговото авторство - индиция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосновали неправилно приложение на материалния закон. Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. В. Е. за възобновяване на нохд №113/2010г. на РС - Перник и на внохд №409/2011г. на Пернишки ОС, и за отмяна на постановената по тях и влязла в сила присъда №589 от 16.09.2010 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.