Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 10.02.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4320/2021 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от М. И. Д., чрез адв. С. Г. Х., АК-П., частна касационна жалба срещу определение № 192 от 07. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 294/2021 г. на АС – Бургас, с което е потвърдено определение № 260849 от 02. 06. 2021 г. по гр. д. № 2884/2020 г. на ОС – Бургас, с което е върната подадената от М. И. Д. против Прокуратурата на Република България искова молба и е постановено прекратяване на исковото производство на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК, поради невнасяне на дължимата от ищеца държавна такса.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от М. И. Д. против Прокуратурата на Република България частичен иск за присъждане на сумата 50000 лв., претендирана като част от пълния дължим размер на обезщетението за имуществени вреди от 425000 щ.д., причинени му заради изгубена (унищожена) безвъзвратно от паметта на мобилния телефон на ищеца лична авторска научна разработка - методика за оползотворяване на твърди отпадъци, плод на петгодишен труд, съхранявана само и единствено в паметта на мобилния телефон. Твърди се, че телефонът, заедно със СИМ карта и СД карта, е бил иззет като веществено доказателство на 26. 11. 2015 г., във връзка с образуваното срещу ищеца на 25. 11. 2015 г. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 НК, приключило с постановено по реда на чл. 78а НК решение, с което ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъплението предмет на обвинението, но му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Ищецът нееднократно отправял искания до полицията и наблюдаващия прокурор за връщане на телефона, тъй като в същия, освен информация касаеща разследването, има и друга лична и служебна информация, включително и научната разработка, но това му било отказвано с постановления на прокурор от РП – Б.. Твърди, че отказите на органите на предварителното производство да върне на ищеца информацията от телефона, която няма връзка с наказателното производство, са в нарушение на чл. 111, ал. 2 НК, както и че органите на предварителното производство не са изпълнили задължението си по чл. 110 и 111 НПК да вземат мерки за опазване, съхранение и неповреждане на иззетите като веществени доказателства вещи до приключване на наказателното производство. Информационното съдържание на телефона, включително научната разработка, не му било върнато и след приключване на наказателното производство. По този начин е нарушено правото му по чл. 17 от Х. на основните права на европейския съюз, която разпоредба предвижда, че интелектуалната собственост е защитена, както и че никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение, както и че нарушението е съществено. Към научната разработка бил проявен интерес от компанията H. T., която предложила на ищеца консултантски договор за промишлените изпитания и реализирането й. Горното видно от искова молба вх. № 271170/11. 11. 2020 г., уточняваща молба вх. № 260672/15. 01. 2021 г., уточняваща молба вх. № 261911/03. 02. 2021 г.
При тези данни въззивният съд е приел, че отговорността на държавата по ЗОДОВ, чрез нейните органи, може да бъде реализирана само при наличие на предвидените в специалния закон хипотези, а в случая посочените от ищеца факти, кореспондиращи на заявения петитум, не покриват никоя от хипотезите по ЗОДОВ. Твърдението на ищеца, че обезщетението се претендира на основание чл. 2в ЗОДОВ не съответства на изложените от него обстоятелства. Приел е за законосъобразни дадените по реда на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК указания за представяне на доказателства за внасяне на сумата 1900 лв., представляваща невнесена част от дължимата държавна такса от 2000 лв. (4% от 50000 лв.). Приел е, че предвид неизпълнението в срок на дадените указания за заплащане на дължимата държавна такса за водене на исковото производство, въззивният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В изложението по чл. 283, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следния въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, конкретизиран от настоящата инстанция съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, както следва:
Приложими ли са процесуалните правила, предвидени в чл. 2в, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, по искове за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушено право на интелектуална собственост, при твърдения на ищеца, че вредите са му причинени от правозащитните органи, заради допуснати нарушения на чл. 311 и 310 НПК при изземване и/или съхраняване на веществени доказателства, довело до тяхното унищожаване или повреждане, както и че това нарушава правата му по чл. 17 от Х. на основните права на Европейския съюз (предвиждащ, че интелектуалната собственост е защитена, както и че никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение) и по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС (предвиждащ, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания и никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право).
Въпросът е коментиран в практиката на ВКС - решение № 16 от 02. 03. 2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на ВКС, 4 г.о., определение № 60644 от 6. 10. 2021 г. по гр. д. № 3901/2018 г., 4 г.о., определение № 200 от 18. 05. 2021 г. по ч. гр. д. № 2501/2019 г., 3 г.о., определение № 496 от 29. 12. 2020 г. по ч. гр. д. № 4049/2020 г. на ВКС, 3 г.о. , определение № 129 от 8. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 4171/2019 г., 4 г.о. и др. Приема се, че при изземване и съхраняване на веществени доказателства в наказателно производство, извършено от правозащитен орган при съществено нарушение на правото на Европейския съюз, отговорността на държавата осъществява общия състав на непозволеното увреждане, като държавата отговаря чрез органа, от чиито противоправни актове се формира претенцията за вреди, и отговорността й следва да се ангажира при спазване на предвидените в чл. 2в, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ЗОДОВ процесуални правила, съгласно които за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – чл. 9а, вр. чл. 2в, ал. 3 ЗОДОВ.
Въпросът дали коментираното увреждащо деяние, ако бъде доказано, съставлява нарушение на правото на Европейския съюз е обсъждан в решение от 7. 10. 2010 г. на ЕСПЧ по делото на Г. А. срещу България по жалба № 5359/2004 г. и решение от 10. 01. 2008 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България по жалба № 53321/1999 г. Прието е, в хипотеза сходна на настоящата (увредени леки автомобили, иззети и задържани като веществено доказателство във висящо наказателно производство в нарушение на предвидените в НПК правила), чe е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, както и че вътрешното право дължи предоставяне на адекватна защита на нарушеното право на ЕС, при спазване на принципа на равностойност (изискващ материалните и процесуалните условия за ангажиране отговорността на държавата за нарушено право на ЕС да не бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове от вътрешното право) и ефективност (изискващ условията за ангажиране отговорността на държавата да не бъдат уредени така, че да направят невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение).
След като въпросите са обсъждани в практиката на ВКС, то разглеждането им не би допринесло до точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Доколкото обаче приетото от въззивния съд противоречи на изразените в практиката становища, е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Твърденията на ищеца сочат на спор с държавата за обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато от правозащитен орган, за предявяването на които се внася простата държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, съгласно правилото на чл. 9а ЗОДОВ, приложимо на основание чл. 2в, ал. 3 ЗОДОВ. Ищецът е внесъл дължимата държавна такса от 10 лв., поради което не са били налице основания за приложение на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 ГПК – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания за внасяне допълнително на сумата 1900 лв. държавна такса за разглеждане на иска в размер на 4% от претендираната сума.
Въззивното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
За надлежната процесуална легитимация на държавата, чрез съответния орган, са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по вземането, а дали вземането срещу държавата е възникнало е въпрос на материалноправна легитимация по иска и касае съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 192 от 07. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 294/2021 г. на АС – Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 192 от 07. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 294/2021 г. на АС – Бургас и потвърденото с него определение № 260849 от 02. 06. 2021 г. по гр. д. № 2884/2020 г. на ОС – Бургас И ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: