Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 10.02.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 962 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Б. против решение №1331/02.03.2011 г. по гр.д.№ №8905/2010 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ-б състав. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение №967/28.10.2011 г. на състава на ВКС. Касационното обжалване е допуснато във връзка с произнасянето от въззивния съд по следния материалноправен въпрос, а именно: потвърждава ли търговецът действията на лице, действувало от негово име без представителна власт, ако веднага след тези действия не им се противопостави, предвид и разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Обжалването е допуснато в приложното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид противоречие на възприетото от въззивния съд със задължителна съдебна практика, отразена в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №46 постановено по т.д.№ 454/2008 г. на ТК, ІІ т.отд. и решение №69/11.06.2009 г. на ІІ т.о. на ВКС. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Тогава, когато лице е осъществила фактически или правни действия от името на търговец, без да има представителна власт за това, при липса на противопоставяне от страна на търговеца, респ. лицето, което го представлява, се счита, че действията са потвърдени. Противопоставянето следва да е веднага, след узнаването от страна на търговеца за извършените действия. В тази насока настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото разрешение на правния въпрос в цитираните от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №46 постановено по т.д.№ 454/2008 г. на ТК, ІІ т.отд. и решение №69/11.06.2009 г. на ІІ т.о. на ВКС. По касационната жалба на Т. Б. Б., съдът приема следното: Въззивният съд правилно е преценил фактите по делото, въз основа на които е установил, че спорните движими вещи са предадени от частния праводател на ищеца на служители на ответника [фирма], с протокола от 16.04.2002 година. Върху протокола е положен печат на дружеството ответник, като от свидетелските показания се е установило по делото, че предадените движими вещи са били използувани за строеж на сграда, строежа на която се е осъществявал от ответното дружество. В съвкупност, тези доказателства, както и подписания на 21.08.2002 година протокол между физическото лице Р. С. П. и праводателя на ищеца по делото, следва да се ценят като доказателства за приемането на движимите вещи от лицата, подписали протокола от 16.04.2002 година, без да притежават представителна власт да действуват от името на търговеца [фирма], но с последващите фактически действия по подписването на протокола от 21.08.2002 година, лицето, което представлява търговеца не само не се е противопоставило на тези действия, но напротив, следва да се приеме, че изрично ги е потвърдило към момента на подписването на протокола. Подписването на протокола от 21.08.2002 година има значение не само по отношение на потвърждаването на действията на лицата, приели движимите вещи без да притежават представителна власт, каквото изрично потвърждаване не е необходимо с оглед разпоредбата на чл.301 от ТЗ, но от датата на неговото подписване се установява моментът, от който физическото лице, представляващ търговеца е узнало за приемането на движимите вещи. Към този момент следва да е налице противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ, за да не се зачетат действията на лицата без представителна власт, каквото противопоставяне не се установява от събраните по делото доказателства. При горното, изводът на въззивния съд, че не са налице действия, обвързващи с отговорността на заемателя да върне вещта, е необоснован и неправилен. С прехвърлянето на правото на собственост от наследниците на заемателя на ищеца по делото и връчването на нотариалната покана на 27.10.2008 година, с която Т. Б. Б. е поканил Р. П., като представляващ [фирма] да му върне движимите вещи, за последния е възникнало задължението на заемателя да върне заетата вещ по договора за заем за послужване. Ответникът не е изпълнил това свое основно договорно задължение, поради което за заемодателят е възникнало правото да претендира тяхното връщане. Доколкото ищецът е придобил правото на собственост върху движимите вещи, то той е предпочел да предяви претенцията си за връщане на вещите с иск с правно основание чл.108 от ЗС. Установява се по делото, че ищецът е придобил правото на собственост, че същите са били предадени на ответника, но към настоящия момент не се намират в негово владение, поради което алтернативно предявения иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на тяхната равностойност е основателен, като се присъди тяхната равностойност. При присъждане на парична равностойност в настоящата хипотеза, тази равностойност се определя към момента на предявяване на иска. Към този момент, паричната равностойност, видно от заключението на вещото лице, прието като доказателство от първоинстанционния съд е в размер на 2 422,79 лева, която сума следва да се присъди, като за разликата до пълния предявен размер искът с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС /частично основателната претенция е с оглед разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗЗД/, следва да се присъдят съдебни разноски така, както са поискани от касатора с представения списък на разноските в касационната инстанция– в размер на 480 лева. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1331/02.03.2011 г. по гр.д.№ №8905/2010 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ-б състав само в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Б. Б. иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за сумата от 2 422,79 лева както и в частта, с която в полза на [фирма] са присъдено направените по делото разноски, като вместо него постановява: ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3 да заплати на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД на Т. Б. Б. от [населено място], [улица], вх.А сумата 2 422,79 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 480 лева, представляваща съдебни и деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и иска с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата от 2 422,79 лева, до пълния предявен размер. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.