4 Р Е Ш Е Н И Е № 205 Гр. София, 29 април 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова ........................................................................ и в присъствието на прокурора Тома Комов ………................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 440 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Р. П. (чрез адв. М. Н.) против решение № 204 от 04.12.2012 г. по в.н.о.х.д. № 462/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд с искане за преквалификация на престъплението по чл. 331, ал. 1 от НК и намаляване на наказанието в пробация. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е аргументирано с твърдение за осъществяване на палежа по непредпазливост, а явната несправедливост на санкцията – с неприлагането на наказанието пробация. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Изразяват довод за неправилна квалификация на деянието по чл. 330, ал. 2 от НК, вместо по чл. 331, ал. 1 от НК, където няма специален минимум на наказанието и по правилата на приложения вече чл. 55, ал. 1 от НК лишаването от свобода следва да бъде заменено с пробация. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а наказанието за справедливо наложено. Палежът бил умишлено извършен, поради което деянието е правилно квалифицирано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 204 от 04.12.2012 г. по в.н.о.х.д. № 462/ 2012 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил присъда № 41 от 21.09.2012 г. по н.о.х.д. № 412/ 2012 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с която подсъдимият Б. Р. П. бил признат за виновен в това, че на 14.02.2012 г. в [населено място], област П., запалил свое и чуждо имущество – жилищна сграда с три входа, находяща се на [улица], на значителна стойност – 5500.00 лева, като пожарът представлявал опасност за живота на Б. Я. П., Г. З. П., С. М. П. и Б. Т. П., всички от [населено място], поради което и на основание чл. 330, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61 от ЗИНЗС. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото в размер на 247 лева. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на Глава 27 от НПК, като подсъдимият П. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Окръжният съд извършил правилна преценка за подкрепеност на самопризнанието от събраните в досъдебното производство доказателства и провел съкратено съдебно следствие. Доказателствените източници представили фактическа обстановка, според която подсъдимият предварително изразил в телефонен разговор със свидетеля П., полицейски инспектор в РУП [населено място], намерение да запали къщата си. Пред изпратения полицейски служител, свидетелят Б., и във видимо нетрезво състояние подсъдимият отказал да подпише протокол за предупреждение. Към 20.00 ч. свидетелите: Д., М. и Й. забелязали пушек откъм вътрешната част на къщата на подсъдимия и разбили входната врата, която горяла. Вътре заварили подсъд. П., който се опитвал да запали свое яке. След като загасили пожара, оставили подсъдимия сам. Няколко минути по-късно подсъд. П. съборил на земята горящата печка и излязъл навън. Огънят обхванал гредите на покрива, а намиращите се в едноетажната къща съсобственици бързо я напуснали. Субективната страна на всяко престъпление се извежда от предприетото от дееца противоправно поведение. Признатите факти по делото разкриват извършените от подсъдимия Б. П. целенасочени действия към палеж на къщата. Намерението е било предварително изразено, а впоследствие – обективирано в подпалването на входната врата. След потушаването на първоначалния палеж от съседи, подсъдимият не се отказал от набелязаната престъпна цел и съборил на пода горящата печка в стаята, от която огънят се разпрострял по дървените греди на покрива на едноетажната сграда. Описаното поведение на подсъдимия несъмнено разкрива пряк умисъл към престъплението по чл. 330, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като пожарът представлявал опасност за живота на намиращите се в сградата четири лица. Съдилищата правилно квалифицирали деянието, поради което не е налице посоченото касационната жалба нарушение на материалния закон. Твърдението за явна несправедливост на наказанието е обосновано с необходимостта от замяна на санкцията с по-лека, след прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление. И тъй като тази необходимост не е налична по делото, неоснователното искане следва да бъде отхвърлено. Не е налице наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Размерът на наказанието лишаване от свобода е съобразен с тежестта на извършеното престъпление и с личността на дееца, а многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства са наложили привилегирования институт по чл. 55 от НК с определяне на санкцията под предвидения в закона минимум от три години лишаване от свобода. Първоначалният режим за изпълнение на наказанието и типът на затворническото заведение погрешно били определени в присъдата (забелязано и от въззивната инстанция), но поради отсъствие на протест нарушението на закона не може да бъде отстранено. Неоснователността на касационна жалба налага потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 04.12.2012 г. по в.н.о.х.д. № 462/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.