Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 12.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1887 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Л. Ж. за възобновяване на ВНОХД № 1067/2014 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 79/31.05.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 2/15.01.2014 г. по НОХД № 285/2012 г. на районен съд – Гълъбово. С тази присъда подсъдимият И. Л. Ж. е бил признат за виновен в това, че на 02.06.2011 г., в гр.Г., в качеството си на длъжностно лице – надзирател в затворническо общежитие гр.Гълъбово към затвора гр.Стара Загора, като се възползвал от служебното си положение отнел чужди движими вещи - 20, 11 литра бензин А. на стойност 49,29 лв., собственост на същото общежитие, от владението на Г. М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие отнетите вещи са заместени със заплащане на тяхната равностойност, поради което и на основание чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години. В искането са релевирани доводи, съотносими към основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на съдебния акт, преквалификация на деянието като маловажен случай на кражба по чл. 195, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 194, ал. 3 от НК и прилагане на чл. 218б, ал. 1 от НК. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от постановяване на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за наличие на основание за преквалификация на деянието като маловажен случай на кражба, при наличната по делото фактология, не се споделят от ВКС. Такива са били излагани и пред двете инстанции по същество, като те са били проверени и отхвърлени с мотивирани съображения, които ВКС споделя. Съдебната преценка по този въпрос е била извършена въз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното Вж. същото в Решение № 19/30.01.2008 г. по д. № 616/2007 г., ІІ н. о. на ВКС.. Спецификата на извършване на деянието (източване на бензин от служебен автомобил, до който подсъдимия е имал достъп, извършено в присъствието на лишен от свобода и прехвърлянето му в автомобила на друг лишен от свобода), съотнесена към длъжността и отговорностите му като надзирател в затворническо общежитие, разкрива висока, а не ниска степен на обществена опасност, като характеризира и самия деец в твърде негативен план. Поради това, независимо от твърде ниската стойност на отнетото гориво, няма място да се счита, че конкретното деяние се обхваща от нормата на чл. 93, т. 9 от НК и поражда необходимост от преквалификация по чл. 195, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 3 от НК, а оттук и до обсъждане на хипотези за отпадане на наказателната му отговорност, вкл. по чл. 218б, ал. 1 от НК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Л. Ж. за възобновяване на ВНОХД № 1067/2014 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 79/31.05.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 2/15.01.2014 г. по НОХД № 285/2012 г. на районен съд – Гълъбово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.