Ключови фрази
прекратяване на трудовото правоотношение * прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение * колективен трудов договор * неотчетена и неначислена инфлация * трудово възнаграждение * допълнително възнаграждение


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78

гр. София, 08.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 153 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Ц. Т. със съдебен адрес в[населено място] - адвокати П., чрез процесуалния му представител адв. Б. П., против въззивното решение № 1794 от 9 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2612 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 2228 от 12 август 2009 г., постановено по гр.д. № 3647 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г.
Касационният контрол е допуснат с определение № 904 от 13 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 КТ дължи ли се начисляване на инфлация върху обезщетението при договореност в КТД за начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение.
По поставения въпрос касаторът сочи, че брутното трудово възнаграждение се образува от основното трудово възнаграждение заедно с класа и други допълнителни трудови възнаграждения, изрично предвидени в съответните актове; начисляването на инфлационни води до различен размер на брутното трудово възнаграждение; промяната в основното трудово възнаграждение води до промяна и в допълнителните възнаграждения (клас).
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от Б. Д. К., чрез юрисконсулт З. Г., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че договореното допълнително възнаграждение е с компенсационен характер, гарантиращо отчитането на инфлацията и то не влияе върху размера на основната работна заплата; брутното трудово възнаграждение за целите на чл. 331 КТ се изчислява по правилата на чл. 228 КТ във връзка с НСОРЗ и няма постоянен характер.
С решението си въззивният съд приел, че компенсациите, свързани с инфлацията, не са част от основното трудово възнаграждение и според начина за формирането му съгласно КТД – предвидено е компенсация да се начислява тримесечно и върху основната заплата по трудов договор за съответния месец, поради което няма основания да се претендира компенсацията да се начислява върху теоретично начислени суми с “натрупвания” на компенсационни плащания, които суми са различни от посочената в трудовия договор основна заплата.
По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена. По реда на чл. 290 и сл. ГПК ВКС е дал разрешение относно елементите, които се включват в брутното трудово възнаграждение при определяне и изчисляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 331 КТ в решение № 540 по гр.д. № 895 за 2009 г. на ІV ГО – в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 331 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Въпросът за необходимостта да се начислява инфлационна добавка върху основното възнаграждение, както и върху допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при договореност в КТД, е разрешен с постановяването на решение № 636 по гр.д. № 1766 за 2009 г. на ІІІ ГО. Касационният съд приема, че определените в чл. 16, ал. 2 КТД от 2004 г. и в чл. 15, ал. 2 КТД от 2006 г. (приложими и за настоящия случай) суми за компенсации, свързани с инфлацията, имат обезщетителен характер и представляват по естеството си еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а нямат характер на основно или брутно трудово възнаграждение по смисъла на НСОРЗ, тъй като предназначението им е да компенсират неблагоприятния ефект от инфлацията върху материалното състояние на работниците; тези суми не са с постоянен характер и не са елемент от основното трудово възнаграждение на работника или служителя; по посочените КТД конкретният размер на основното трудово възнаграждение на работника се формира на база началната заплата за съответната длъжност и оценката на работника и служителя съгласно приетата в дружеството система за оценяване по работни места и структурни звена (чл. 14, ал. 1 КТД от 2004 г. и чл. 13, ал. 1 КТД от 2006 г.); сумите не се дължат постоянно, а са в зависимост от наличието на инфлация, поради което нямат характер и на допълнително трудово възнаграждение, представляващо компонент от брутното трудово възнаграждение; съобразно правилото на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, възприето и в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 КТД от 2004 г. и на чл. 18, ал. 1 КТД от 2006 г., договорената в КТД компенсация съобразно процента на инфлация не участва при формиране на размера на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и осигурителен стаж.
Като е дал разрешение на спорния въпрос, съответно на изложеното задължително тълкуване, въззивният съд е приложил закона правилно.
По касационните оплаквания:
Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 245, ал. 1 вр. ал. 2 КТ, вр. чл. 59 КТ, по чл. 224 КТ и за заплащане на разликата в обезщетение по чл. 331 КТ, вр. чл. 228, ал. 2 КТ. В исковата си молба ищецът твърди, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на 1 януари 2008 г. на основание чл. 331, ал. 1 КТ; работодателят не изпълнил задълженията си по КТД при изчисляване на обезщетението по чл. 331 КТ да актуализира основното трудово възнаграждение с инфлационно начисление и всички други плащания, които се формират на негова основа – допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и други обезщетения за прекратяване на договора.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото брутното трудово възнаграждение се образува от основното трудово възнаграждение, ведно с допълнителното трудово възнаграждение (клас) и други допълнителни трудови възнаграждения, изрично предвидени в съответните актове; след като съдът приема, че се дължи основно трудово възнаграждение поради неотчетена и неначислена инфлация, то брутното трудово възнаграждение ще е различно; Наредбата за организация структура на работната заплата не намира приложение в процесния случай по отношение на класа.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че определените в колективния трудов договор суми за компенсации, свързани с инфлацията, при действие на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не са част от основното трудово възнаграждение, не се включват в брутното трудово възнаграждение по чл. 3 и в допълнителното възнаграждение (клас) по чл. 12 НСОРЗ. Предвидените в двата КТД суми за компенсиране на неблагоприятния ефект от инфлацията не са елемент от основното трудово възнаграждение на работника. Начинът на формиране на основното трудово възнаграждение и компенсирането на инфлацията тримесечно води до извода, че тези начисления зависят от наличието на инфлация и не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ, което следва да се включи в брутното трудово възнаграждение. Начинът на формиране на допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12, ал. 1 НСОРЗ пък сочи, че начисленията за компенсиране на инфлацията също не влияят върху това допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.
При това положение, решението на въззивния съд, с което са отхвърлени исковете на касатора за заплащане на неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за процесния период, разликата за изплатеното обезщетение по чл. 224 КТ и разликата за обезщетение по чл. 331 КТ, поради неотчетена и неначислена инфлация, е правилно и съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК, следва да бъде оставено в сила.
Ответникът претендира заплащане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК. Предвид изхода на спора, касационният съд приема, че на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1794 от 9 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2612 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
ОСЪЖДА Н. Ц. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване в[населено място], [улица], адв. кантора П. – чрез адв. Б. П., да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], [улица], представлявано от Б. Д. К., сумата от 100, 00 (сто) лева сторени разноски в касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: