Р Е Ш Е Н И Е № 50165 гр. София, 17.07.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1338/2021год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Д. - акционер в „Интернешънъл Лоджинг Ъф България„ АД против решение № 54/05.02.2021г. по т.д.№ 2570/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 904/29.06.2020 г. по т.д.№ 1810/2019 г. на Софийски градски съд, в обжалваната му част, са отхвърлени предявените от касатора против „Интернешънъл Лоджинг Ъф България„ АД искове, с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на дружеството от 27.08. 2019 г., по приемане доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството за 2010 г. , по одобряване на проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за 2010 г., за освобождаване членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2010 г. и за неразпределяне на печалба и непокриване на разходи за 2010 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 224 ТЗ, тъй като предварително предоставяните на акционерите писмени материали следва да съдържат необходимата информация относно обстоятелствата, отнасящи се до въпросите, включени в дневния ред и позволяваща вземането на информирани решения по същите. Оспорва се извода на съда, че изискването на чл. 224 ТЗ е изпълнено с предварително представяне на съставения и заверен годишен финансов отчет за 2010 г. и доклада на СД за дейността на дружеството през 2010 г., тъй като същите не отразяват същественото съдържание на сделката по покупко-продажба на акциите, притежавани от ответното дружество в „София Хотел Балкан„ АД , чрез която ответникът се е разпоредил в полза на трето лице / цена, купувач /, нито дали договорената цена е била заплатена, нито кое е наложило сключването на тази сделка, доколкото притежаваните от ответното дружество акции от капитала на „София Хотел Балкан„ АД са били основен източник на приходи. Тъй като разпореждането е с активи, чиято стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на всички активи на „ Интернешънъл Лоджинг Ъф България „ АД, съгласно последния заверен годишен финансов отчет, касаторът се позовава на императивното изискване за сключване на сделката - решение на ОС на АД – продавач, съгласно чл. 236 ал. 2 т. 2 ТЗ. Позовава се на липсата на информация за такова решение в отчета за дейността на СД. Неизпълнението на това изискване не опорочава сключената сделка, но съставлява основание за ангажиране отговорността на сключилото я от името на АД лице, в случай на претърпени от дружеството вреди - обстоятелство, имащо пряко отношение към вземането на информирано решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД, за дейността им през 2010 г., наред с изясняване мотивите за разпоредителна сделка с основна част от активите на дружеството, в полза на свързано с представляващия дружеството лице, тъй като купувач е дружество, в което 25 % от капитала са притежание на К. Н. Д. - мажоритарен акционер в ответното дружество, член на СД и изпълнителен директор на същото. Страната оспорва извода на съда, че е разполагала с достатъчна информация за вземане на информирано решение по въпросите от дневния ред. Оспорва се и правилността на фактическите изводи на съда, досежно приет с участието на ищцата и обявен ГФО за 2009 г. , както и извода на въззивния съд за недобросъвестно упражняване на права от ищцата, като фрагментарен и немотивиран. Ответната страна - „ Интернешънъл Лоджинг Ъф България „ АД - оспорва касационната жалба. Акцентира на обстоятелството, че в настоящия случай се претендира представяне на документация относно цената по конкретна сделка / единствено неизвестна за ищцата, тъй като купувачът е известен от съобщенията на Българската фондова борса /, каквато документация законът не предвижда да се дължи, след като дневният ред на ОС не включва точка, касаеща конкретната правна сделка. Сочи, че искът по чл. 74 ТЗ може да се основава само на нарушения на императивни правни норми, а чл. 236 ал. 2 ТЗ е диспозитивна такава , предвид чл. 236 ал. 3 ТЗ вр. с чл. 37 ал. 2 от Устава на дружеството, с която разпоредба на Устава вземането на решение за разпореждане и в тази хипотеза е предоставено в компетенциите на СД. Изрично се акцентира на правната същност на АД и неговите специфики на капиталово дружество, поради което възможността за участие на акционерите в дейността му е законодателно стеснена, а правомощията им изрично и изчерпателно очертани. Ако би се споделила тезата на ищцата, би се стигнало до порочна практика на неконтролируемо изискване и разкриване на информация във връзка с управлението на акционерно дружество, което потенциално би могло да го увреди. Според ответника, създаване на прецеденти относно това кога акционерът, позовавайки се на правото на сведения , защитава истински важни интереси, свързани с членството му, крие опасност от злоупотреба с чувствителна търговска информация и ако би се тръгнало в тази посока, следва да се постави ясна граница, кога една информация е относима към вземането на решения от рода на атакуваните, както и какво би следвало да е надлежното й съдържание, при това изискуемо в писмен вид. По начало се оспорва исканата от ищцата информация да касае останалите точки от дневния ред на ОС от 27.08.2019г., с изключение на тази за вземане решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД. Страната счита, че предявяването на иска демонстрира недосбросъвестност, като се съобрази, че с оглед родствените си връзки с К. Д. и бидейки бивш член на СД, със съответните от това опит и компетентност, при полагане на дължимата грижа ищцата би могла да узнае исканите сведения. Навежда се довод, че с оглед качеството й на миноритарен акционер, гласувал против, дори да би знаела съответната информация, мотивирайки я за същия по съдържание вот, не би могла да промени резултата – приемане на атакуваните решения с гласовете на мажоритарния акционер. В обобщение, според страната акционерите имат право да изискват конкретни писмени материали и/или такива пряко свързани с точките от дневния ред на ОС, като самото искане на акционера трябва да е достатъчно ясно и изчерпателно досежно индивидуализацията им, тъй като обратното би поставило дружеството в постоянно неизпълнение. С определение № 391/28.06.2022 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Предопределена ли е волята на акционера, при одобряване на годишния финансов отчет и освобождаване от отговорност на членовете на СД, от предварително запознаване със същественото съдържание и мотивите за сключването на сделка, съставляваща разпореждане с основен актив на дружеството, попадащо в хипотезата на чл. 236 ал. 2 т. 2 ТЗ ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК - с приетото в т.д.№ 45/2013 г. на І т.о. на ВКС, а с оглед спецификата на конкретната хипотеза и в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК . Върховен касационен съд, първо търговско отделение ,в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ал. 2 ГПК , за да се произнесе съобрази следното : С иск по чл. 74 ТЗ ищцата атакува решенията на ОСА на „ Интернешънъл Лоджинг Ъф България„ АД от 27.08.2019 г. – за приемане доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството за 2010 г., за одобряване на проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за същата година, за освобождаване на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2010 г. и за неразпределяне на печалби и непокриване на разходи за 2010 г. / решенията с идентичен предмет за последващите периоди не са в обхвата на касационната жалба /. Твърди, че след получена писмена покана за ОС е изискала информация / документи, частично получени – ГФО за 2010 г. и доклад за дейността на СД за 2010 г. /. Твърди , че й е станала известна сключена от ответното дружество сделка по покупко-продажба на притежаваните от него акции от капитала на „София Хотел Балкан„ АД, чиято стойност възлиза на 22 308 000 лева. Предвид узнатото – косвено, от акт за актуалното състояние на капитала на „София Хотел Балкан„ АД към 11.01.2011 г. в Централния депозитар - ищцата твърди, че е поискала допълнителна информация относно спазването на чл. 236 ал. 2 т. 2 ТЗ, доколкото се касае за разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на ответника, съгласно последния заверен ГФО, като в тази връзка е изискала и информация за стойността на активите през предходната 2009 г., съответно ГФО и доклад на одитора за 2009 г.. Тази информация счита от значение за вземане на информирано решение относно освобождаването на членовете на СД от отговорност за дейността им през 2010 г.. Информация за параметрите на сделката и за изпълнението й страната счита значима и с оглед въпроса защо последващо сделката не са разпределяни дивиденти, съобразно прихода от същата. Ищцата твърди, че в отговор на тези й искания ответното дружество е отказало информация, по съображения, че не е относима към дневния ред на ОС, декларативно заявявайки, че причината, условията и сроковете на продажбата са в съответствие с нормативните изисквания, отнасящи се до публичните дружества. Ищцата навежда и доводи за свързаност между страните по сделката, пояснена по-горе, както и че ГФО съдържа обобщена информация за приходи, разходи, активи и пасиви, от която не би могло да се установи същественото й съдържание и изпълнението й от купувача. В обобщение, ищцата счита, че е нарушено правото й на сведение по чл. 224 ТЗ, за вземане на информирани решения по всички въпроси от дневния ред на събранието. Ответникът е оспорил исковете, като счита, че информацията относно същественото съдържание и изпълнението на сделката с притежавани от дружеството акции от капитала на „София Хотел Балкан“ АД е неотносима към въпросите от дневния ред на ОСА от 27.08.2019 г. , а съобразно последните на ищцата са били предоставени изискуемите писмени материали - доклади за дейността на СД за съответните / вкл. спорната 2010 г. / години и заверени от одитор ГФО за съответните години. За да отмени първоинстанционното решение, с което са били уважени исковете за отмяна на решенията на ОСА от 27.08.2019 г. и съответно отхвърли същите, въззивният съд е споделил следните решаващи изводи : Съгласно цитирана и споделена от състава съдебна практика на ВКС, дружеството е в нарушение на чл.224 ТЗ когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени – следователно обективно не могат да бъдат предоставени или когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, при поискването им. Освен конкретните хипотези на чл. 224 ал. 2 ТЗ / неотносими към спора / дружеството следва да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224 ал. 1 ТЗ , писмени материали в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид / напр. годишен доклад за дейността - арг. от чл.187д и чл.250 ТЗ , ГФО - арг. от чл.248 ТЗ и чл.250 ТЗ , годишен одиторски доклад – арг. от чл.250 ТЗ , оценка от вещи лица на непарична вноска за увеличение на капитала – чл. 193 ал.2 ТЗ / , както и когато по включените в дневния ред на ОС точки изготвените конкретни предложения за решения предпоставят предварително запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид, освен ако с оглед обема и съдържанието й , предоставянето й на самото ОС не би затруднило упражняване правото на глас на акционера. Следователно, правото на сведения по чл. 224 ТЗ не е нарушено, когато по кореспондиращите на въпросите от дневния ред на събранието конкретни предложения за решения не е било задължително или необходимо - за формиране волята на акционера и за мотивирано упражняване правото му на глас - наличието на писмени материали. Така въззивният съд приема, че съгласно въпросите от дневния ред, за ответното дружество е съществувало задължение за изготвяне в писмен вид само на доклад на СД за дейността му през 2010 г. и проверен и заверен ГФО за същата година. Само тези документи, според съда, са били необходими на ищцата за информирано вземане на решение по всички точки от дневния ред, доколкото не са наведени от ищцата доводи, че не са съставени в съответствие със законовите изисквания, т.е. че не съдържат законово изискуема информация, предвидена от самия законодател като достатъчна / чл. 247 ТЗ /, вкл. относно наличие на предпоставките за изплащане на дивидент / чл.247а ТЗ /, също обусловени от данните в ГФО, съответно представен. Съдът изрично е мотивирал, че липсва законово задължение за акционерното дружество да дава информация на акционерите си относно конкретни сделки и да им предоставя документи, съставени във връзка с такива сделки, за разлика от правата на съдружника в ООД – чл. 123 ТЗ, още повече, когато конкретната сделка не е и обект на въпрос от дневния ред на ОС, респ. на вземане решение за сключването й от ОС. Въззивният съд е счел, че ищцата не упражнява добросъвестно правото си на иск по чл. 74 ТЗ, тъй като видно от протокола на ОСА е била запозната със сделката от публично достъпна информация, както и от счетоводното й отразяване в ГФО, заявявайки изрично несъгласие със сключването й – против интересите на дружеството - и гласувайки против предложените решения по тези съображения. Оттук съдът обосновава извод, че сочената информация не й е била необходима за вземане на информирано решение, а действията й са продиктувани от друг правен интерес – евентуално ангажиране отговорността на членовете на СД за нанесени на дружеството вреди от лошо управление. Интересът от реализирането на такава отговорност - впрочем в полза на самото АД, а не на отделния акционер, още повече при уреденото изрично за малцинствените акционери / притежаващи поне 10 % от капитала / право по чл.240а ТЗ да предявят такъв иск, като процесуален субституент на дружеството – съдът е счел чужд на правния интерес от отмяна на решенията на ОСА, поради нарушено право на сведения на акционера, по чл. 224 ал. 1 ТЗ. По правния въпрос : В решението, обосновало допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е прието, че освен конкретните хипотези на чл. 224, ал. 2 ТЗ / избор на членове на СД и НС /, дружеството следва да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224, ал. 1 ТЗ , писмени материали в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид / напр. годишният доклад за дейността на дружеството - арг. от чл. 187д и чл. 250 ТЗ, годишният финансов отчет - арг. от чл. 248 и чл. 250 ТЗ, годишният одиторски доклад - арг. чл. 250 ТЗ, оценката от вещи лица на непарична вноска за увеличение на капитала - изрично в чл. 193, ал. 2 ТЗ /, както и когато по включените в дневния ред на Общото събрание точки изготвените конкретни предложения за решения предпоставят предварително запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид. Правният въпрос изрично е допуснат за отговор нарушено ли е правото на сведения, съгласно чл. 224 ТЗ, когато същите касаят сделка, по отношение която за предявяващия иска по чл. 74 ТЗ акционер , предвид обекта на разпореждане, възниква съмнение било ли е необходимо решение на ОСА за сключването й, съгласно чл. 236 ал. 2 т.2 ТЗ, респ. на СД, предвид изрична разпоредба на Устава, в съответствие с чл. 236 ал.3 ТЗ, доколкото липсата на същото, макар да не засяга действителността на самата сделка / чл. 236 ал.4 ТЗ/, е основание за евентуално ангажиране отговорността на СД, в случай, че условията при които е сключена, са в ущърб на интересите на дружеството. Отговорът следва да съобрази и легитимацията на предявяващия иска акционер - миноритарен, но притежаващ самостоятелно право за ангажиране отговорността на СД, за причинени на дружеството вреди, съгласно чл. 240а ТЗ. С оглед спецификите на хипотезата, настоящият състав съобразява следното: С особените правила на чл. 236 ал. 2 ТЗ законодателят е гарантирал пряко участие на акционера във вземането на решение за сключването на определен кръг сделки, поемане на задължения или предоставяне на обезпечения / хипотезите на чл. 236 ал. 2 т. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ / изхождайки от възможността такива разпореждания да накърнят съществено интересите на дружеството и акционерите, поради което при преценката за сключването им е необходим по-засилен предварителен контрол – от страна на всички акционери. Информираното и с грижата на добрия търговец упражняване на право на глас, при вземане на решение по чл. 236 ал. 2 ТЗ, предполага достатъчна информация за предвижданото съдържание на сделката, нуждата от сключването, адекватността на интересите на дружеството и целесъобразността й. Когато, съгласно чл. 236 ал. 3 ТЗ, това право е предоставено на СД, дължимата от ОСА преценка се замества от тази по решение на СД. Уредената в чл. 236 ал. 3 ТЗ възможност не променя императивния характер на чл. 236 ал. 2 ТЗ, тъй като не отменя засилената защита в хипотезите според разпоредбата, а единствено дължащия преценката субект. Компетентността на СД в този случай, обаче, е компетентност по изключение, а не по правило и не приравнява решенията му на тези за сключването на сделки и действия извън кръга по чл. 236 ал. 2 ТЗ. Действително, не може да се признае право на акционера да изисква информация за която и да било сделка, разпореждане или действие, сключени или предприети по решение на СД. Доколкото, обаче, правото му в хипотезата на чл. 236 ал. 3 ТЗ е делегирано по изключение от страна на всички акционери, формиращи ОСА, то контролът върху решенията, с предмета по чл. 236 ал. 2 ТЗ, освен присъщия, досежно обобщените резултати от управлението на дружеството и финансовия му резултат / предмет на доклада за дейността на СД и годишния финансов отчет / предполага и контрол върху тяхното мотивиране. Решението на СД, съгласно предоставени му правомощия по чл. 236 ал. 3 ТЗ, за разпореждане или действие с предмета по чл. 236 ал. 2 ТЗ, не е съобразимо само формално - дали и доколко е било взето, а с оглед съдържанието си, което по необходимост следва да обосновава нуждата и целесъобразността от сключването на сделката с предвидимото й съдържание, т.е. да бъде мотивирано.Наличието на такова решение е от съществено значение за информирано упражняване правото на глас от акционера, за освобождаване от отговорност членовете на СД, с оглед предвиденото в чл. 236 ал. 4 ТЗ, според която сделка,сключена в нарушение на чл. 236 ал.1 – 3 ТЗ е действително, а лицето, което я е сключилво, отговаря пред дружеството за причинените вреди. По мнение на настоящия състав, само липсата на такова решение не би могла да обоснове отговорност, освен в случай на обосновима причинност между бездействието на СД и настъпили за АД вреди, когато са били предвидими, но неотчетени, поради неизпълнение задължението по чл.236 ал. 2 ТЗ. При липса на взето предварително мотивирано решение на основание тази разпоредба, такава причинност, последващо на сключването на сделката е установима единствено от параметрите й и мотивирането, макар последващо, на необходимостта, целесъобразността и адекватността й на интересите на дружеството. Това по същество е идентична, на дължимото по чл. 236 ал. 2 ТЗ решение на СД , информация от същия орган, материализирана в писмена форма, като необходими в писмен вид данни и анализ на информация, по смисъла на цитираното решение по чл. 290 ГПК, обосновало допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Да се приеме противното означава да се приеме,че с делегирането по чл. 236 ал. 3 ТЗ акционерите се лишават от засилената защита, която чл. 236 ал. 2 ТЗ им предоставя, респ. от вземане на информирано решение за ангажиране отговорността на СД, съгласно ал. 4 на същата разпоредба при настъпили за дружеството вреди, какъвто извод не следва от съдържанието на нормата. Такъв би следвал ако законодателят бе предвидил възможност за отпадане изискването за предварително и по необходимост мотивирано решение на СД в хипотезите по чл. 236 ал. 2 ТЗ, съгласно Устава на АД. Точно предвид това е несъстоятелен довода на ответника, че разпоредбата има диспозитивен, а не императивен характер. Чл. 224 ТЗ защитава контролните права на акционера, чието упражняване е гаранция за защита на правото му да участва в управлението на АД, чрез информирано упражняване право на глас при вземане на решения от ОС. Контролът му спрямо невзети или некомпетентно взети решения от СД, в хипотезите на чл. 236 ал. 2 ТЗ, се реализира чрез упражняване на информирано право на глас относно освобождаването от отговорност на членовете на СД, на основание чл. 236 ал.4 ТЗ, което предпоставя знание относно съдържанието на взетото решение от СД или при липсата му – знание относно мотивите на органа, макар необективирани предварително, за сключването на сделката, съответно обосновани с предвидимото й , а в случай на вече реализирана такава – обективното й съдържание. По съществото на касационната жалба : Видно е, че в случая въззивният съд е изхождал от формалното наличие на писмени материали от съответния вид, в съответствие с точките от дневния ред, не и от съдържанието на тези материали, посочвайки че последното не е изрично оспорено от ищцата, макар логично да следва от твърденията й. Съдът е изхождал от позоваването на ищцата на непредоставени й писмени материали по конкретната сделка, а не изобщо от липса на информация за обстоятелства, от значение за вземане на решения по дневния ред на ОСА и в частност – за освобождаване от отговорност членовете на СД. Не е взел предвид, че в случая ответникът не твърди, че въпросната сделка е извън обхвата по чл. 236 ал.2 ТЗ , нито че е взето решение по чл. 236 ал.3 вр. с ал.2 т.2 от СД. Ако би било взето, предоставянето му по обоснованото / с оглед отговора н правния въпрос / искане на ищцата ,би удовлетворило изискването за информация в писмен вид относно така сключената сделка. На практика съдът е презумирал достатъчна информираност на ищцата, предвид упражнения от нея отрицателен вот - за неосвобождаване членовете на СД - по тази точка. Нарушаването на правото на акционера на сведения предпоставя отмяна на решенията на ОСА, независимо от начина на гласуване на ищеца и възможния идентичен резултат и при последващо гласуване по същата точка от дневния ред. Макар да се е позовал на съдебната практика, обосновала допълнителния селективен критерий, въззивният съд я е приложил ирелевантно на значението на сочената за неполучена информация, за упражняването на право по чл.240а ТЗ от конкретния миноритарен акционер, все в интерес на дружеството. Несъстоятелен е довода, че въпросната информация би била значима, само като относима към точка от дневния ред, според която въпросната сделка е обект на вземаното от ОСА решение . Подобна пряка обвързаност между съдържанието на сведенията и съдържанието на предложената, за вземане решение на ОСА, точка от дневния ред законът не изисква. В конкретния случай, сделката не би мога да бъде обект и на решение на ОСА по чл. 236 ал. 2 ТЗ, предвид делегираното на СД правомощие за това . Достатъчно е и косвеното значение на сведенията, за вземането на информирано решение от акционера – в случая - за неосвобождаване членовете на СД от отговорност за вреди, с оглед последиците от сключването на сделката. За ищцата, като миноритарен акционер, възможния идентичен резултат от гласуването – за освобождаване от отговорност на членовете на СД - действително е без значение, но именно добитата информация за упражняване на информирано право на глас, ако би било удовлетворено правото й на сведения относно сделката, обуславя интереса от изискването й, с оглед мотивирано упражняване на право по чл. 240а ТЗ вр. с чл. 236 ал. 4 ТЗ, като процесуален субституент, действащ в интерес на дружеството. Друг път на защита на това право ищцата няма. Именно последното изключва недобросъвестност в действията й, както и обстоятелството, че въз основа на узнатата информация ищцата би могла да формира и позитивен вот относно отговорността на СД. По начало, обаче, обстоятелствата относно реалните й отношения с мажоритарния акционер и действително придобито от нея достатъчно знание за съдържанието на сделката, нито са в обхвата на подлежащите на доказване факти по предявения конститутивен иск, нито обективно са установени с доказателства по делото. Въпросните сведения са от значение за решенията по всички точки от дневния ред на ОС от 27.08.2019 г..Несъстоятелно е твърдението на ответника, че ищцата се домогва да установи единствено цената по сделката и обстоятелството дали е платена, но при вече реализирана сделка точно тези обстоятелства обуславят преценката за защитен при сключването й интерес на АД. Тези данни обективно следва да са намерили отражение в ГФО, който пък, съобразно чл. 247 ал. 1 ТЗ подлежи на разясняване с доклада за дейността на СД. Следователно, информацията относно съдържанието и последиците на сделката , освен че е обуславяща за преценката относно отговорността на членовете на СД , предпоставя и проверка относно съдържанието на ГФО и доклада за дейността на СД, като съобразени със същите. От правилността на съдържанието на ГФО обективно следва формирането на решение за това налице ли са предпоставки за разпределение на печалба и изплащане на дивиденти , съгласно чл.247а ал.1 ТЗ. С оглед изхода на спора ищцата следва да бъде възмездена за понесените разноски в трите инстанции, в размер съгласно представените списъци за разноски, както следва : 470,19 лева – за първа , 2500 лева за въззивна и 3 320 лева – за касационна инстанция или в общ размер от 6 290,19 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 54/05.02.2021г. по т.д.№ 2570/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Н. Д. против „Интернешънъл Лоджинг Ъф България„ АД искове, с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на дружеството от 27.08.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ, на основание чл. 74 ТЗ, решенията на Общото събрание на акционерите на дружеството от 27.08.2019 г.: за приемане доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството за 2010 г. , за одобряване на проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за 2010 г., за освобождаване членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2010 г. и за неразпределяне на печалба и непокриване на разходи за 2010 г.. ОСЪЖДА „„Интернешънъл Лоджинг Ъф България„ АД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК, да заплати на М. Н. Д. разноски за всички инстанции , в общ размер от 6 290,19 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: