Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. София, 15 април 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Аврора Караджова................и с участието на прокурора......................Искра ЧОБАНОВА...................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 2231 по описа за 2013 г.
Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Р. Д. Р., чрез защитника му адв. С. И., за възобновяване на нохд№ 56/13г. на районен съд гр. Тервел. В искането се твърди, че съдебното производство е проведено задочно, осъденият не бил наясно със стадиите и етапите на наказателния процес и не знаел, че е задължително явяването му в съдебно заседание. Според защитата няма данни той да се е укрил с цел осуетяване на наказателното преследване. Навежда се също довод, че провеждането на задочно съдебно производство лишило Р. от възможността да се възползва от някоя от диференцираните процедури, предвидени в глави ХХVІІ и ХХІХ от НПК. Настоява се за възобновяване връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения - адв. Я. както е подадено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Излага съображения, че осъденият е участвал в досъдебното производство, след което напуснал страната, което попречило на изпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Счита, че е налице укриване от съдебните органи.
Осъденият не се явява в заседанието на касационния съд по уважителни причини.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 21 от 22.05.2013г., постановена по нохд № 56/13г. по описа на Тервелски районен съд, Р. Д. Р. бил признат за виновен в това, че на 27.02.2013 г. в [населено място], обл. Д., около 21,30ч. по [улица], управлявал МПС - лек автомобил „БМВ” с рег. № ....... с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с 1,49 промила, установено по надлежен ред с техническо средство „А. дрегер 7510”, след като е осъден за същото деяние по чл. 343б ал.1 от НК с влязло в сила споразумение от 04.06.2010 г. по нохд №270/2010 г. по описа на районен съд Нови Пазар, поради което и на основание чл. 343б ал. 2, във вр. ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от открит тип и „глоба” в размер на 150 лева.
На основание чл.68 ал.1 от НК било приведено в изпълнение наложено на осъдения Р. наказание от три месеца „лишаване от свобода” по влязло в сила споразумение от 04.06.2010 г. по нохд № 270/2010 г. по описа на районен съд Нови Пазар.
На основание чл.343г от НК Р. бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. На основание чл.59 ал.4 от НК съдът приспаднал времето през което за същото деяние той бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 27.02.2013 г. до влизане в сила на присъдата.
Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
С постановление от 28.02.2013г. Р. Р. бил привлечен като обвиняем по ДП № 56/13г. по описа на РУП гр. Тервел, за престъпление по 343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. На същата дата било постигнато споразумение между Р. и неговия защитник от една страна и прокурор от районната прокуратура в гр. Тервел – от друга, с което обвиняемият се признал за виновен по обвинението, за което му било наложено наказание „пробация” с двете задължителни мерки за срок от осем месеца и „глоба” в размер на 100лв. Споразумението било подписано от обвиняемия, защитника и прокурора. По внесеното в Тервелския районен съд споразумение било образувано нохд № 29/13г. и насрочено съдебно заседание за 06.03.2013г. За датата на съдебното заседание Р. бил редовно призован лично, но не се явил без уважителна причина. Производството по делото било прекратено и същото върнато на прокурора, който внесъл обвинителен акт по обвинение за същото престъпление. Образуваното въз основа на внесения обвинителен акт нохд № 56/13 г. на Тервелския районен съд било разгледано в отсъствие на подсъдимия, предвид постъпилата справка с изх. № 14703/26.03.2013г. от ОД на МВР – Д., че Р. напуснал пределите на страната на 05.03.2013г. през ГКПП Р. Д. мост.
Така очертаното процесуално развитие на делото сочи на извод, че Р. е бил привлечен като обвиняем на досъдебното производство и е знаел в какво престъпление е обвинен. Напускането на границите на страната непосредствено след получаване на призовката за съдебното заседание за одобряване на постигнатото споразумение, сочи на извод за съзнателно укриване с цел избягване на наказателно преследване. Това е довело до невъзможност за изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК по нохд № 56/13г. Налице е пречка за уважаване на искането за възобновяване по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК.
Поради изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р.Д. Р. за възобновяване на нохд № 56/13г. на Тервелски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :