Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 21 юни 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова, с участието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 346/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалби на подс. З. Д. С., чрез защитника му – адв. И. С. и на частните обвинители и граждански ищци В. А. И., Д., А. И., Х. А. И. и Д. В. Я. чрез техния повереник срещу решение №66 от 2.03.2022 г. по внохд № 554/21 г. на Апелативен съд- София. В жалбата на адв. С. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 от НПК. В нея се претендира неправилно приложение на материалния закон и се изразява несъгласие с изводите, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Настоява се, че подсъдимият е действал при условията на чл. 12, ал.1 от НК, което изключва наказателната му отговорност. Твърди се също така, че аналитичната дейност на въззивния съд по втория пункт на обвинението е едностранчива и тенденциозна, а установените факти не кореспондират с доказателствата по делото. В жалбата са направени искания за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за намаляване на определените наказания до размер от две години и шест месеца лишаване от свобода, позволяващи с приложението на чл. 23 от НК, общото наказание да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. Поддържа се оплакване за висок размер на присъдените обещетения за неимуществени вреди и се настоява за намаляването им. В жалбата на частните обвинители са релевирани касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК, като съществения довод касае оплакване за нарушение в аналитичната дейност на съда, изразила се в превратен доказателствен анализ. Отделно от това се поддържа несъгласие с установената фактическа обстановка в следните части : че св. И. и св. В. принудили св. К. Р. да им даде паролата за своя фейсбук, че не е установено кой е автор на изпратеното съобщение, че св. Р. първи нападнал групата на подсъдимия и че убитият А. е участвал активно в нападението. Възразява се и срещу правната квалификация на деянията по чл. 119 от НК, която не съответства на фактите. Определеното общо наказание е явно несправедливо и се настоява за увеличаването му. В съдебното заседание пред ВКС, адв. С. поддържа касационната жалба с релевираните в нея доводи и направени искания. Акцентира върху липсата на доказателства за авторството на извършено спрямо А. деяние. Твърди, че съдът не е отстранил съществуващите противоречия в гласните доказателствени средства, поради което оценката на доказателствата е непълна и необективна. Пледира, в случай, че ВКС не намери оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила за основателни, то с оглед установената от съда фактическа обстановка, да приеме наличието на друго касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, изразило се в това, че съдът неправилно е приложил материалния закон като е приел, че подс. С. е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като използвал нож за отблъскване на нападателите, като не е съобразил, че нападнатият може да се защитава с такива средства, каквито счете за необходими. Адв. Б. поддържа становище, че е налице класически случай на неизбежна отбрана и алтернативно моли за намаляване на размера на определените наказания и тяхното отлагане при условията на чл. 66 от НК. Подс. С. в последната си дума моли за оправдателна присъда. Представителят на ВКП пледира за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, поради наличие на касационните основания, заявени в жалбата на частните обвинители. Възразява срещу новата фактическа обстановка, включваща противоправно нападение от страна на св. Р. и срещу преквалифицирането на престъпленията по чл. 119 НК, което налага отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци В. А. И., Д. А. И., Х. А. И. и Д. В. Я. поддържат жалбата и исканията направени в нея. Повереникът им - адв. Б. счита, че вътрешното убеждение на съда е формирано в нарушение на закона, поради което установените фактически положения не кореспондират с доказателствата по делото. Съдът е квалифицирал неправилно деянията, като е приел, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана и при превишаване на пределите й. Прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда. ВКС, след като се запозна с доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното : Жалбата на подс. С. е основателна. Жалбата на частните обвинители В. А. И., Д. А. И., Х. А. И. и Д. В. Я. е неоснователна. С присъда от 18.12.2019 г. постановена по нохд № 17/2019 г., Окръжен съд- Монтана признал подс. З. Д. С. за виновен в това, че на 6.08.2014 г. в землището на [населено място], направил опит умишлено да умъртви Р. Л. Р., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на десет години лишаване от свобода. Със същата присъда признал подс. С. за виновен в това, че на същото място и дата умишлено умъртвил А. И. А., поради което и на основание чл. 115, във вр. чл. 54 от НК го осъдил на тринадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК, определил едно общо наказание на подс. С., а именно най- тежкото – в размер на тринадесет години лишаване от свобода, като определил първоначален строг режим на изтърпяване. Осъдил подс. С. да заплати на Р. сумата от 5 000 лв. обещетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието и 400 лв., както и направените разноски по делото Осъдил подс. С. да заплати обещетение за неимуществени вреди в размер на по 70 000 лв. на В. А. И., Д., А. И., Х. А. И., като отхвърлил иска до 150 000 лв. Осъдил подс. С. да заплати на Д. Я. сумата от 100 000 лв. обещетение за претърпените неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието, като отхвърлил иска до пълния размер от 150 000 лв. Възложил направените разноски по делото в тежест на подс. С. и се произнесъл по въпроса с веществените доказателства. Присъдата е била атакувана пред САС от подс. С. и частните обвинители. С решение № 233 от 14.10.2020 г., САС потвърдил първоинстанционния акт. Срещу въззивният съдебен акт във ВКС постъпили жалби от подс. С. и частните обвинители. С решение № 72 от 13.05.2020 г. ВКС, 2 –ро НО го отменил, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при САС. В жалбите на касаторите са развити сходни възражения, които са насочени срещу оценката на доказателствата и неправилното приложение на материалния закон, като опорните моменти в тях, с оглед структурата на жалбите и правните съображения, позволяват ВКС да ги разгледа едновременно. При осъществяване на правомощията си, извън претендираната проверка за необоснованост на акта, ВКС прецени, че наведените доводи в двете жалби, обосноваващи, пороци в аналитичната дейност на съдебния въззивен състав, свързана с превратна и едностранчива оценка на доказателствения материал са неоснователни и не могат да ангажират наличието на касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. І. По оплакванията за нарушения на процесуалните правила в дейността на съда при анализа и оценката на доказателствата В изпълнение указанията на ВКС да извърши самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие. Разпитал повторно свидетелите К. Р., приобщил показанията й от ДП /в т. 2, л. 162- л. 164/ по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, О. С., чиито обясненията в качеството му на обвиняем от ДП, приобщил по реда на чл. 281, ал. 2 от НПК / т. 2, л. 402-403/, и допуснал до разпит св. П. П. и св. Л. Л.. Назначил повторна СППЕ на подс. С., след което направил цялостен анализ на доказателствения материал и приел различни от първата инстанция фактически положения. При извеждане на правнозначимата фактология, съдът се е ръководил от изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК и е изследвал всестранно и пълно обстоятелствата, като е подложил на внимателна проверка всички доказателствените източници, от които е откроил показанията на свидетелите С. П., К. Р., О. С., В. В., С. И., П. Т., М. К., Р. Р., Г. и Т.. Обсъдил е протокол за оглед на местопрестъплението от 6.08.2014 г., допълнителен протокол за оглед от 7.08.2014 г, и другите писмените материали по делото, които е ценил комплексно. Оплакването на частните обвинители, че приетите нови фактически обстоятелства почиват на произволни твърдения и непроверени факти, не е основателно. Съдът не си е позволил едностранчива, тенденциозна или превратна интерпретация на доказателствения материал, а описаната фактология е изведена след обективен и безпристрастен прочит на доказателствените материали, поотделно и в тяхната съвкупност. В изпълнение на изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, въззивният съд детайлно е обсъдил съдържащите се противоречия в гласните доказателствени средства, направил е изключително подробен анализ, който го е доближил максимално до обективното възпроизвеждане на инкриминираната фактология. В съдебния акт, съдът е отделил спорните от безспорните факти, като е сторил това, съблюдавайки процесуалния закон и правилата на формалната логика, поради което отправената критика срещу аналитичната му дейност е лишена от основание. Приетите от въззивния съд нови факти, касаят събитията преди инцидента и действителната причина, поради която подсъдимият С., св. С. и св. П. отпътували от [населено място] за [населено място]. Изясняването на фактите около получаването на съобщение от св. П. от фейсбук профила на св. Р., в което го молела да отиде да я вземе от селото, указвайки мястото, деня и часа на срещата им, придават нова светлина върху мотивите и причините за развилите се събития с участието на подс. С. и пострадалите. Съдът е третирал с доверие показанията на св. П., св. Р., св. С. и обясненията на подс. С. в тези части поради тяхната еднопосочност и вътрешна непротиворечивост. Последните кореспондират с хронологията на последвалите събития и с категоричното твърдение на св. Р., че не тя е изпратила съобщение на св. П., тъй като тя не е присъствала на срещата, а на мястото, десет минути след подсъдимия пристигнали три моторни превозни средства, от които слезли около 12- 13 човека. От съществено значение за разрешаването на правния спор е изясняването на въпроса по какъв начин вербалният конфликт между св. П. и св. С. прераснал в сбиване и кой от присъстващите е поставил началото му. На него въззивният съд е дал убедителен отговор, като е сторил това след внимателен прочит на показанията на двете групи свидетели. Съдържащите се противоречия и несигурност в показанията на св. И., св. В., св. Р., св. К., св. Г. при възпроизвеждане на поредността в действията на присъствалите на мястото лица е интерпретирана от съдебния състав умело, като е прието отсъствието на достоверност. Изложени са подробни съображения на съда защо съобщеното от всеки един от посочените свидетели не представлява информация с надежден произход, въпреки, че произтича от първоизточник, присъствал на мястото на конфликта. Основният въпрос, върху който е поставен акцент в двете жалби е дали наличните по делото доказателства обосновават наличието на неизбежна отбрана, породена от противоправно нападение от страна на св. Р. и групата от [населено място]. По този въпрос, съдържанието на въззивния акт индикира на професионален подход при изследване на относимата доказателствената съвкупност и на нейния верен прочит, поради което доводите на частните обвинители срещу дейността на съда не се приемат като основателни. Релевантните по делото доказателствени източници установяват акт на внезапно нападение от страна на св. Р. срещу групата на подсъдимия, с който е дадено началото на физическото стълкновение, което не е прекратено дори и след идването на полицията на мястото на конфликта. Друг съществен въпрос, който е ангажирал вниманието на съда и на който е даден верен и изчерпателен отговор касае авторството на двете деяния. Позицията на съда за наличието на доказателствена обезпеченост е изведена след детайлен анализ на наличните доказателствени средства - показанията на свидетелите С. И. и тези от ДП / т. 2, л. 293-294, св. В. и тези св. Р.Р. пред ОС , от ДП / т. 3, л. 519 / и / т. 2, л. 290/ от ДП , св. М. К. пред ОС и от ДП / т.2, л. 147-148/, които са били съпоставени с писмените доказателствени средства, с приобщеното по делото веществено доказателство – 1 брой нож, и със заключенията на назначените СМЕ относно механизма на получаване на телесните увреждания на св. Р. и пострадалия А. и техния характер. Съдът е констатирал, че гласните доказателствени средства по между си съдържат противоречия и след техният обективен прочит е установил участието на подсъдимия в последователното нанасяне на удари с нож спрямо св. Р. и пострадалия А.. Неоснователно е твърдението на защитата на подсъдимия С., че съдът е пропуснал да обсъди и отстрани противоречията в показанията на свидетелите по този въпрос, като на него съдът е отделил специално място в съдебния акт. Не е установено друго лице, освен подс. С. да е разполагало с нож и да го използвал. Средството, с което са извършени двете деяния е открито и описано в протокола за оглед на местопрестъплението. Недостатъчното наличие на биологичен материал върху него е осуетило провеждането на ДНК експертизи, но въпреки това съдът правилно е приел, че именно това е ножът, с който подсъдимият е причини съставомерните увреждания. Лансираната версия за наличието на втори нож и принос на друг участник в конфликта в причиняване на съставомерните увреждания е намерила своето вярно разрешение в съдебния акт. В заключенията на СМЕ относно характера и вида на телесните повреди причинени на участвалите в конфликта лица -А., Р., С., И., С., П. и Г., констатираните травмите са разкъсно контузни рани, охлузвания, кръвонасядания, счупване на кости, контузии, и те са причинени от тъпоръбести предмети, по механизма на удари с ръце, крака, дърво, колци, вили, юмруци, ритници и др. предмети. В заключение атакувания съдебен акт отговаря на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК и в него са дадени отговори на възраженията на страните и са изложени съображения за относимостта, допустимостта и достоверността на доказателствения материал по делото. Решението не съдържа предположения или противоречия, които да правят неясна волята на съда, както по отношение на фактическите му констатации. Отправената критика в двете жалби срещу качеството на съдебния акт не изпълва със съдържание касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. След като не съзря пороци в аналитичната дейност на съдебния състав, ВКС прие, че установената от въззивния съд фактология, е обвързваща за касационната инстанция, и именно в нейните рамки ВКС следва да извърши проверка на останалите възражения на страните, от които на първо място се явяват тези за неправилното приложение на закона. 2. По отношение заявеното касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. В пределите на очертаните от съдебния акт фактически положения, въззивният съд е формирал правилното становище, че конкретното деяние е извършено от подс. С. при условията на неизбежна отбрана. Изводите му за превишаване на нейните предели, обаче са дистанцирани от доктрината и съдебната практика и това налага да бъдат коригирани от настоящия съдебен състав. Съображенията за това са следните : За да приеме, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по чл. 119, вр. чл. 115 от НК и по чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, САС е счел, че защитата не е съответна на характера и интензитета на нападението –защото подс. С. е използвал нож за да отблъсне нападателите, които не са носили ножове, а колове, дървени пръти, вили, бухалки и други средства, както, че той е нанесъл общо шест удара с нож на двамата пострадали, насочени към жизненоважни части от тялото им, което не е било необходимо за тяхното отблъскване, тъй като е можел да се защити и без да причинява смъртта на А. и увреждания на Р.. Становището на контролираната съдебна инстанция, не е съобразено със задължителните указания дадени в т. 6 и т. 7 от Постановление №2/29.11.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на ВС, съгласно които „съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и на защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата на нападението .., мястото и времето на нападението“. Не е съобразено с трайната съдебна практика по този род дела съгласно, която:“Нападнатият може да употреби всички налични средства, стига да са необходими за да отблъсне нападението, като за него не съществува задължение при отблъскване на нападението да избира да засяга с действията си само неуязвими части от тялото на нападателя“ /Р №96/7.06.1973 г. по к.д. № 26/73 г. 2 НО, Р114 от 20.03.1978 г. по к.д. № 70/78 г. 2 НО, Р № 51/11.04.2012 г. по н. д. № 3134/2011 г. на 3 НО, Р № 792/28.11.2007 г. по н.д. № 567/2007 г. на 3 НО и др./. Фактите по делото установяват следното : -Подсъдимият, св. П. / негов син/ и св. С. пристигнали от В. в [населено място], след устроена им клопка, по изпратено до св. П. от името на св. Р. съобщение от фейсбук, - след тяхното пристигане на място, след около 10 минути пристигнали три коли, от които слезли хора най –малко 12-13, - колите били паркирани така, че да попречат на подсъдимия и сподвижниците му да напуснат мястото с колата, - след това започнали да пристигат и още мъже, - те носели със себе си тояги, дървета, манари /брадвички, секири/ , бухалки, железни тръби и др. предмети, - след тяхното идване подсъдимият направил опит да запали двигателя на колата за да избягат, но акумулаторът отказал, -подс. С., св. П. и св. С. излезли от колата, но останали заобиколени в кръг от пристигналите лица, - възникнало вербално спречкване при изясняване на причините, поради които подсъдимият и двамата свидетели са там, при което св. Р. казал на св. С. :“Ти ли си този тарикат, да кажеш дали момчето идва с нас“ и след като св. С. казал, че викат П. за да го бият след което св. Р. го ударил с юмрук в лицето, -в този момент останалите 12 - 13 човека се спуснали да бият пристигналите от В., -св. Р. се насочил към подс. С., който се почувствал застрашен за живота си и отворил вратата на колата, от където взел намиращия се на вратата нож, с който замахнал към св. Р. като му причинил едно прободно- порезно нараняване по предностраничната повърхност на гръдния кош и една повърхностна порезна раничка на корема в ляво -хората от [населено място] продължили нападението и нанасяли побой на св. П.,св. С. и подсъдимия, който отвръщал замахвайки с ножа, -пострадалият А. А. се намирал близо до него и активно участвал в боя, като подсъдимият се насочил към него и с ножа, му нанесъл четири удара – в областта на гръдния кош в ляво и в дясно, на гърба и задно външно на дясното рамо, като му причинил прободно – порезни наранявания, въпреки това, -побоят продължил, като към групата от селото се присъединили св. П. Т. и св. Р. И., -подс. С. започнал да вика за помощ : „Извикайте полиция“. -след пристигането на полицията, част от хората от селото се нахвърлили над задържаните лица-подсъдимия и св. П. и С. и им нанесли още удари. Тези факти недвусмислено определят, че спрямо подсъдимият и двамата свидетелите е било осъществено непосредствено противоправно нападение от превъзхождаща ги четири пъти група от между 12, 13 човека от [населено място]. Последните не са били с голи ръце, а са били въоръжени с тояги, дървета, манари, бухалки, железни тръби и др. предмети. По своята интензивност и сила, с оглед числеността на нападащите и тяхното въоръжение, нападението е било достатъчно за да застраши живота на подсъдимия, на неговия син и на св. С., които не са разполагали с оръжие, освен с нож, поради което подсъдимият не е имал друг избор, освен да се защити, като използва всякакви средства за това. Това не е станало веднага след идването на групата от селото, като подсъдимият разбрал, че ще стане лошо и за това решил да избегне конфликта, като се опита да избяга с колата. Това не се е случило, не само, защото акумулаторът отказал, но и защото тримата са били заобиколени от множество хора и от паркираните странично коли. Началото на физическия конфликт е поставен, след като св. Р. нанесъл удар с юмрук в лицето на св. С., след което в него са се включили общо над 17 човека. Съотношението на силите е било един към четири или тримата от [населено място] срещу 12, 13 човека от [населено място], като едва, когато св. Р. се насочил към подсъдимия, С. отворил вратата на колата и взел от там ножа, който до този момент не е използвал. Целта му е била да отблъсне нападението над себе си и останалите двама. В динамиката на конкретните условия, следва да се има предвид, че участвалите са били изправени един срещу друг, в непосредствена близост, нанасяли са си удари по между си, като са използвали различни тъпоръбести предмети, юмруци, ритници, бухалки, дървени колове, манари. Групата от [населено място] не само числено превъзхождала групата на подс. С., но е имала солидно въоръжение, поради което използваното от подс. С. средство за защитата – нож, се явява необходимо, за ефективното отблъсване на нападението. В действителност ножът не е можел да промени интензивността на нападението, нито съотношението на силите на участващите в конфликта, но чрез него подсъдимият е можел да запази живота си. Именно доминиращите физически сили, численото преимущество на нападателите, които са били въоръжени със средства годни да причинят телесни увреди са давали законово право на подсъдимия да се защити, като действа активно с ножа, за да отблъсне нападението ефективно. От картината на инкриминираните събития не бива да се подценяват следните обстоятелства : към групата от [населено място], след началото на конфликта са се присъединявали и още хора. Подсъдимият е бил на чуждо място, далеч от дома си и не е можел да разчита на помощ. Освен това, след като св. Р. не дошла на срещата, той е разбрал, че са извикани с хитрост и че им е устроена клопка, което още повече е засилвало изпитвания страх за живота му и този на другите двама. За това, предприетите действия от страна на подсъдимия, с които е извадил нож, за да се защити и да отблъсне атаките, не могат да се квалифицират като такива, с които той е превишил пределите на неизбежната отбрана, тъй като е действал в рамките на закона, с цел запазване на живота си и с цел отблъсване на превъзхождащите го по численост и по въоръжение нападатели. Ето защо ВКС прецени, че при тази ситуация липсва превишаване пределите на неизбежната отбрана. Разпоредбата на чл. 12, ал.2 от НК, не поставя изискване средствата за защита да са съразмерни и еднакви с тези, използвани от нападателите, като законът позволява те да бъдат и по- опасни от използваните от нападателите. Освен това, в конкретната ситуация и съотношение на силите, използването на ножа е била единствена възможност за справяне с интензивното нападение, с физическото и с численото превъзходство на въоръжените с колове, брадвички, бухалки и др. опасни предмети лица. Причинените от подсъдимия увреждания на св. Р. и пострадалия А. са били в рамките на закона, тъй като, като отбраняващ се, той не е бил длъжен да насочва защитата само към неуязвими за живота и здравето на нападателите зони, защото това би довело до намаляване на ефективността на неизбежната отбрана /в този смисъл решение №114 от 20.03.1978 г. по к. д. № 70/78 г. 2-ро НО, Решение № 295 от 26.07.83 г. по к. д. № 308/83 г. на 2 НО и др. /. Обсъдените в цялост фактически данни водят до единствено възможния извод, че подс. С. е действал в рамките на съответствието между нападението и защитата, предвид характера и интензивността на нападението и при липсата на всякаква друга възможност за отблъсване на нападението, поради което институтът на неизбежната отбрана по чл. 12, ал.1 от НК е приложим, без да бъде ограничаван от останалите хипотези на чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от НК, предвиждащи смекчена наказателна отговорност или оправдаване, поради наличие на уплаха и смущение, които в случая не са налични, съгласно заключението на СППЕ. От тук следва извода, че деянията осъществени от подс. С. не са обществено опасни, тъй като чрез тях той е защитил в законовите рамки своя живот и живота на останалите двама души, от непосредствено и противоправно нападение. Липсата на съществен елемент от характеристиката на деянията, именно тяхната обществена опасност, сочи на липсата на престъпления по чл. 115 от НК и по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК във вр. чл. 12, ал. 1 от НК, подс. С. следва да бъде оправдан по тях, като въззивното решение, с което е изменена първоинстанционната присъда подлежи на отмяна, в частта, в която деянията са преквалифицирани като такива по чл. 119, вр. чл. 115 от НК , по чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 2 от НК както и в частта относно приложението на чл. 23 от НК, определения първоначален режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода и разноските по делото. Тук е мястото да се посочи, че преквалифицирайки деянията в по- леко наказуеми престъпления, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, въззивният съд неправилно е оправдал подсъдимия по основните състави на престъпленията по чл. 115 от НК, по които е внесен обвинителния акт. И тъй като касационната инстанция не може да оправдае за втори път оправдан подсъдим, тъй като е съгласна с оправдаването му като краен резултат по делото, то следва само да измени основанието, на което е оправдан, като приложи института на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК. Правна последица от оправдаването на подс. С. е и отмяната на решението в неговата гражданско- осъдителна част, поради липсата на деликт, който следва да бъде обезвъзмезден и до отхвърляне на уважените в полза на гражданските ищци Х. А. И., Д. А. И., В. А. И. граждански искове за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв.за всеки от тях и на В. Я. от 150 000 лв., всички те в едно със законната лихва считано от 18.08.2014 година. Предявеният и уважен гражданския иск от Р. Л. Р. в размер на 10 000 лв.,също следва да бъде отхвърлен, в едно със законната лихва, считано от 6.08.2014 г. Резултатът от изхода на делото – оправдаването на подс. С. препятствува възможността да бъдат обсъждани оплакванията в двете жалби за несправедливост на наложеното му наказание, с което е релевирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.1, от НПК, ВКС- трето наказателно отделение : Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 66 от 2.03.2022 г. постановено по внохд № 554/21 г. по описа на САС като го ОТМЕНЯ в частта, с която първоинстанционната присъда по нохд № 17/2019 г. на ОС- Монтана е изменена, като деянията са преквалифицирани в престъпления по чл. 119, вр. чл. 115 от НК и по чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18 , ал. 2 от НК; в частта относно приложението на чл. 23 от НК; определения първоначален режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода; разноските по делото и в гражданско осъдителната му част. ИЗМЕНЯ основанието, на което подс. С. е оправдан за престъпленията по чл. 115 от НК и по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК, като прилага института на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК ОТХВЪРЛЯ предявените граждански искове от Х. А. И., Д. А. И., В. А. И. и на Д. В. Я. в размер на по 150 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от престъплението по чл. 115 от НК, в едно със законната лихва, считано от 18.08.2014 година, както и гражданския иск предявен от Р. Л. Р. за причинените му неимуществени вреди, в резултат от престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК за сумата от 10 000 лв., в едно със законната лихва, считано от 6.08.2014 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Председател : Членове : 1. 2.