Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 06 ноември 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 649 по описа за 2018г. Производството по реда на чл.346 т.4 от НПК е образувано по касационен протест на прокурор от АП-Варна срещу определение от 31.05.2018г. по ВНОХД № 131/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна. В протеста се оспорва постановяването на определението, като се твърди липса на конкретни съображения за наказателния характер на проведеното и приключило административнонаказателно производство, приключило с влязлото в сила НП № 15-1075-000550/10.08.2015г. на началник сектор Пътна полиция при ОД-МВР,Разград. Прави се позоваване на ТР № 3/15г. и за наличието на редица обстоятелства, които изискват преценка за това дали административното производство има наказателен характер. Твърди се, че не било поискано становището на страните, че при становище за идентичност, то съдът е следвало да прекрати наказателното производство на основание чл.4, §1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС по реда на чл.24, ал.1, т. т.6 от НПК. В заключение се иска отмяна на определението. В съдебно заседание прокурорът от ВКП не поддържа подадения протест, като сочи,че действията на съда от втората инстанция са съобразени със закона, като е налице правилно приложение на материалния закон. Изразява съгласие с изводите на съда от втората инстанция, че е налице идентичност между двете производства относно фактите, разгледани и установени по тях, като административнонаказателното е приключило първо по ред. Приема, че то е наказателно по своя характер и със спирането на наказателното производство съдът е спазил закона, в какъвто смисъл са и новите разпоредби в НПК. Частните обвинители Т. и М. Л., редовно призовани, не се явяват, за тях се явява упълномощен повереник, който пледира , че протеста е неоснователен, твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения също, поради което моли да се остави определението в сила. Частният обвинител П. П. се явява лично, представлява се от повереници. Последните подкрепят становището на прокурора от ВКП и молят да се отхвърли подадения протест от прокурора от Апелативна прокуратура – Варна. Частният обвинител П. Л., редовно призована чрез законния си представител, майка й В. Л., не се явява, повереникът, редовно призован, също не се явява. Подс.В. и В. не се явяват, редовно призовани, за тях защитата е поискала да се разгледа делото в тяхно отсъствие, като в молбата си и по същество сочи, че протестът е неоснователен и атакуваното определение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Протестът е подаден от надлежна страна, в законния срок, като разгледан по същество се явява неоснователен. По време на съдебното следствие са получени данни, а след това и заверени документи относно образуваното, воденето и приключването на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН и ЗДвП срещу един от подсъдимите- С. В. В. затова, че като собственик е допуснал или предоставил управлението на МПС на лице, което не притежава свидетелство за управление, за което нарушение по чл.102 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. Издаденото наказателно постановление № 15-1075-000550/10.08.2015г. е влязло в сила на 08.09.2015г. Фактите по административнонаказателното обвинение и това по съставения обвинителен акт и внесен в съда на 11.08.2015г., поне що се отнася до подс.В. са изцяло идентични и се припокриват. Изискуемата се тъждественост се допълва от наложената глоба, която по своя вид, последици и размер се явява и наказателна санкция. Последната не се явява допълваща наказанието по НК, тъй като в своите параметри напълно съвпада с предвидените подобни санкции в НК. Така воденото и приключило административнонаказателно производство, което по своята същност и характер представлява наказателно обвинение, е пречка за реализиране на наказателната отговорност, такава, каквато е поискала държавното обвинение. В резултат се стига до очевидно нарушение на принципа „ne bis in idem“, тоест този подсъдим се преследва за втори път по наказателен ред за деяние, за което вече веднъж е бил наказан. Съвсем отделен е въпросът за това, дали подс.В. участва по някакъв начин в осъществяването на самото изпълнително деяние. Този въпрос се третира в ППВС № 1/83г.,т.4,б.“г“ и подлежи на друг анализ. Така или иначе законодателят в такива случаи изрично е предвидил в новелата на чл.25, ал.1, т.5 от НПК наказателното производство да се спира. С атакуваният съдебен акт въззивната инстанция е изпълнила повелята на закона, която дава възможност за последващо изпълнение на процедурата по чл.70,б.“д“ от ЗАНН. С оглед изложеното касационният състав намери, че са налице условията за цялостно потвърждаване на атакуваното въззивно определение, при липса на основания за ревизията му. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила определение 31.05.2018г. по ВНОХД № 131/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна за спиране на наказателното производство. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: