Р Е Ш Е Н И Е № 405 София, 05 февруари 2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1319/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Г. С. Т. за възобновяване на нохд № 75/12г. по описа на РС-Казанлък и внохд № 1308/12г. по описа на ОС-Стара Загора. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че приетите от съда за установени факти сочат на правилно и законосъобразно квалифициране на деянието, а наложеното наказание е справедливо отмерено. Адвокат К., повереник на частния обвинител намира искането за неоснователно и моли същото да не бъде уважавано. Защитата на осъдения поддържа направеното от подзащитния му искане за възобновяване и моли за уважаването му по изложените в него съображения.Представя писмени бележки. Осъденият Г. Т. поддържа искането си за възобновяване и моли за уважаването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 108 от 06.08.2012г., постановена по нохд №75/12г., Районен съд- Казанлък е признал подсъдимия Г. С. Т. за виновен в това, че на 20.05.2010г. в [населено място] е причинил на Д. Г. средна телесна повреда-отворено депресионно счупване на черепните кости в лявата теменна област, което нараняване прониква в черепната кухина, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъжда на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски, както и тези на частния обвинител. С въззивно решение № 261 от 13.12.2012г., постановено по внохд № 1308/12г., ОС- Стара Загора е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В искането за възобновяване се сочат всички касационни основания, като в допълнителните съображения се поддържат само тези по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, в подкрепа на които са развиват доводи. Де факто основните възражения са за допуснати процесуални нарушения, които са обусловили неправилно приложение на материалния закон. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са систематизирани в допълнителните съображения в три групи.Първата е свързана с нарушения на принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, изразява се в бездействие от страна на съда за установяване механизма на получаване на нараняването и повърхностно разследване.Основната аргументация в подкрепа на това твърдение е във връзка с разследването на същия случай по друго дело с обвинение срещу пострадалия Г., но за причиняване на тежка телесна повреда на подсъдимия по настоящото дело и пострадал по другото дело. Както се твърди в допълнителните съображения, доказателства по това дело за съществуването и развитието на друго производство/нохд № 950/11г. по описа на РС-Казанлък/, касаещо същият случай, но с разменени страни, няма. Независимо от това, следва да се посочи, че в материалите на досъдебното производство се съдържат данни за воденето на две паралелни производства, касаещи инцидента в бар -/населено място/ Видно от постановление на РП-К. от 17.09.10г./л.12 от досъдебното производство/ от преписка № 2246/10г. , по която с постановление от същата дата е било образувано досъдебно производство срещу Д. Г./пострадал по настоящото дело/ за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, са отделени материали, касаещи подсъдимия по настоящото дело Г. Т..Срещу последния с постановление от 07.01.2011г. е образувано самостоятелно досъдебно производство за причинена телесна повреда на Г.. Това е предопределило и провеждането на две съдебни производства, разбира се с различно качество на Т. и Г., но касаещи техните действия по време на един и същи инцидент, което принципно обуславя и идентичност на фактите, отразяващи случилото се. Независимо от това следва да се посочи, че за решаващите съдилища не съществува процесуална възможност да обединяват или разделят производства, нито да дават указания на прокуратурата за подобни действия. В принципен аспект изцяло в прерогативите на прокуратурата е упражняването на визираните в нормите на чл.216 и чл.217 от НПК възможности за разделяне или обединяване на дела.Тези текстове са в Глава седемнадесета от НПК-“Разследване”.В тази насока не следва да бъде подценявана и разпоредбата на чл.74, ал.3 от НПК. Ограничени са и правомощията на касационния съд в производството по Глава тридесет трета от НПК, когато същото е инициирано от осъдения във връзка с основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Касационният съд е длъжен да се произнесе в рамките на производството, по което е постановен влезлият в сила съдебен акт, преценявайки релевираните в искането доводи, които могат да бъдат свързани само с трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК.В тази връзка всички аргументи, касателно процесуални-следствените действия извършени по другото дело-нохд № 950/11г., включително твърденията, че същото е приключило второ във времето, поради което съдебният състав в мотивите си изрично е посочил, че определен факт/удар с бутилката/ не бил установен, но го приема за такъв по силата на чл.413, ал.1 от НПК, тъй като е приет за установен по настоящото дело, което вече е било приключило с влязла в сила присъда, не могат да бъда предмет на каквото и да било обсъждане в това производство. Още повече, че данни дали постановената присъда по нохд № 950/11г. е влязла в сила по това дело няма. От приложено по делото копие от писмо на прокурор при ВКП до ОП- Стара Загора е видно, че е бил изпратен сигнал от съдия при РС-Казанлък, с оглед разпоредбата на чл.422, ал.1, т.3 от НПК във връзка с евентуално искане за възобновяване, която процедура, правомощия и предпоставки е самостоятелна и съвсем различна от настоящата. Въззивната инстанция в рамките на събраната от първия съд доказателствена съвкупност е възприела изцяло и фактическата обстановка, с едно единствено изключение, като това е резултат от самостоятелна оценка на доказателствата. За разлика от първия съд, въззивният такъв е приел, че на подсъдимия е било откъснато ухото, но не е приел това да е резултат от действия на пострадалия. Твърденията, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил показанията на всички свидетели или невярно ги е оценил/посочени като втора и трета група на допълнителните съображения/, са неоснователни. Действително в мотивите на въззивното решение, гласните доказателствени източници не са обсъдени детайлно с необходимата задълбоченост, като това се отнася до цялостната оценъчна дейност на въззивния съд. Независимо от това макар и фагментарни мотивите на въззивното решение съдържат анализ на доказателствата, включително и с възприемане за правилен на доказателствения анализ, направен от районния съд, поради което не може да се приеме, че е налице пълна липса на мотиви, което би обусловили касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователни са възраженията за невярна оценка на свидетелските показания на К., К. и Т., тъй като тези доказателствени източници, съдът ги е кредитирал, поради кореспонденцията им с други гласни доказателства.Това не се променя от обстоятелството, че тези свидетели не възпроизвеждат факти, свързани с нанасяне на удар с бутилка от подсъдимия на пострадалия, каквито явно те не са възприели. Кореспонденция е по отношение на останалите правни релевантни факти. Неоснователно е възражението за неизяснен механизъм във връзка с това чие нараняване е получено първо и изобщо дали е имало удар, нанесен от подсъдимия. В рамките на доказателствената съвкупност, събрана и проверена по това дело е установено, че подсъдимият е нанесъл удар с бутилка в областта на главата на пострадалия, при това първи. Гласните доказателствени средства могат да бъдат разделени на три групи-показания на свидетели от компанията на подсъдимия, такива на пострадалия и независими свидетели- двата управители на заведението “З.”, както и клиент на същото. Всички свидетели, присъствали в заведението и разпитани по делото, са възприели тази част от инцидента, при която пострадалият и подсъдимият са на пода на заведението, като подсъдимият е върху пострадалия, също така след разтърваването им са възприели кръв и по двамата, персоналът на заведението се е опитал да ги изведен навън, но подсъдимият се е върнал и си е търсел на пода откъснатото ухо. За нанесен удар с бутилка от подсъдимия на пострадалия, с което е иницииран конфликта, преди сблъсъка на пода, показания дават освен самия пострадал, свидетелите от неговата компания, но същественото е, че по този въпрос свидетелстват и двамата управители на заведението- св.М. М.-“...говорих с клиенти и в този момент видях Г., който познавам като Б., да взима бутилка от бара и удря с нея по глава Д.-Д..След удара Д. падна.....”.За подобни действия говори и св.Д. О.-също управител на заведението. За действия на подсъдимия по замахване с бутилка и удар по Д. Г., показания дава и свидетелят В. О., клиент в заведението. Свидетелските показания, касателно механизма на получаване на травматичното увреждано от пострадалия, довело до констатираната медикобиологична характеристика са проверени чрез изготвените и приети заключения по основната и допълнителната съдебно-медицински експертизи. В устните си разяснения вещото лице изключва възможността травмата да е получена при падане от собствен ръст. За да се получи конкретното счупване е необходимо да има силен директен удар, като експертът прави уточнение, че след като е прегледал пострадалия, отпада варианта ударът да е причинен с твърди тъпи предмети, а остава само да е с бутилка. При тези доказателства не могат да се направят изводи за несъставомерност на деянието на осъдения, в каквато насока са част от изложенията в искане. Неоснователни са възраженията за това, че въззивният съд не е приел сред установената фактология, че ухото на подсъдимия е било отхапано от пострадалия. Доказателства в подкрепа на такова твърдение по това дело не са били събрани от решаващите съдилища. Безспорен е фактът, че едното ухо на подсъдимия е било откъснато, но доказателства за това как и кой го е направил не са събрани. Правно релевантните факти, които е следвало да бъдат установени по това дело са очертани от предмета на доказване, който от своя страна се определя от възведеното обвинение, а то е за причиняване от подсъдимия Т. на средна телесна повреда на пострадалия Г.. При тези параметри авторството на телесното нараняване, причинено на подсъдимия би имало значение, с оглед правната квалификация на деянието, ако същото беше първо във времето, на както беше посочено по- горе доказателствата установяват, че първоначалните действия по нападение са реализирани от подсъдимия. Също така по делото е установено, че подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект от медицинска гледна точка. С оглед изложено, не би могло да се приеме, че при събраната доказателствена съвкупност по това дело, установените фактически положения, респективно направените изводи по правото са неправилни. Предвид горното, този състав на касационния съд намира, че не са налице основания за уважаване искането на осъдения Г. Т. за възобновяване на наказателното производство на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. С. Т. за възобновяване на производството по нохд № 75/12г. по описа на РС-Казанлък и внохд № 1308/12г. по описа на ОС-Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: