5 Р Е Ш Е Н И Е N 177 гр. София, 11.08.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 1630/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл.ГПК. Х. А. , С. А. , И. А. и Р. А. чрез пълномощника им адв. И. Ц. са обжалвали въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 551 от 28.11.2013г. по в.гр.д.№ 876/2013г., с което е отхвърлен иска за делба. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос кога се прекъсва давността в хипотезата на чл.116 ал.1 б.”б” ЗЗД - с предявяване на иск от собственика или с влизане в сила на решението по този иск . Ответникът ДП „Б.” не е изразил становище по основателността на касационната жалба. Ответниците В. Х. Т. и М. Д. Т. считат, че касационната жалба е неоснователна и молят обжалваното решение да се потвърди. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Предмет на делбата е поземлен имот с идентификатор 55155.503.339, и построената в имота сграда на четири етажа с идентификатор 55155.503.339.1. по кадастралната карта на [населено място]. Твърденията на ищците в исковата молба са, че с влязло в сила съдебно решение на Пазарджишкия районен съд, са признати за собственици на 145 кв.м. от дворното място, цялото от 262 кв.м., придобили са построената в него четириетажна функционална сграда на основание чл.92 ЗС и желаят прекратяване на съсобствеността. Първоинстанционното решение на Пазарджишкия районен съд № 515 от 28.06.2013г. по гр.д.№ 5832/2010 г. е обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска за земята изцяло, както и в частта за обектите, за които е било учредено право на строеж на ответниците В. Х. Т. и М. Д. Т., а по отношение на обектите на ДП”Б.” първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че Х. А. , С. А. , И. А. и Р. А. са собственици на 145/262 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 55155.503.339 по кадастралната карта на [населено място] като правата им са признати с влязло в сила съдебно решение на Пазарджишкия районен съд по гр.д.№ 255/2002г. В имота е построена четириетажна многофункционална жилищна сграда , от която всеки от ответниците е владял самостоятелни обекти от момента на взаимното учредяване на правото на строеж до предявяване на иска за делба, в резултат на което ДП „Б.” е придобил по давност зала за спортен тотализатор с площ от 36 кв.м. в партера и два офиса на първия етаж. Ответниците В. Х. Т. и М. Д. Т. са владяли и са придобили по давност целия сутерен със застроена площ 270 кв.м., обособена търговска зала с площ 182 кв.м. в партера на сградата, обособена зала с площ 161 кв.м.на първия етаж , както и целите втори и мансарден етаж. Владението е осъществявано на правото на строеж от 06.11.2006г. и на построените обекти , включително и по време на водения ревандикационен иск до постановяване на съдебното решение по гр.д.№ 493/2006г. на Пазарджишкия окръжен съд, когато е придобита собствеността, както и повече от десет години от влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ / 18.11.1997 г. / до предявяване на иска за делба през 2010г. По отношение на земята /дворното място/, върху което е построена сградата, съдът е изложил съображения, че разделната собственост на обектите обуславя статут на обща част на мястото на основание чл.38 ЗС и то не подлежи на делба, независимо от влязлото в сила съдебно решение , че ищците са съсобственици на 145/262 ид.ч. от имот пл.№ 339. С тези мотиви Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба. Решението на въззивния съд е обжалвано изцяло и с оглед висящността на спора пред този съд, предмет на разглеждане от касационната инстанция е решението в частта за делбата на дворното място по отношение на всички съделители включително и по отношение на ДП „Б.” и на обектите, за които се твърди съсобственост с В. Х. Т. и М. Д. Т.. Подаването на касационна жалба срещу решението на въззивния съд за дворното място, създава висящност в тази част на спора и по отношение ДП „Б.”, защото съсобствениците са задължителни другари в делбата. За отделните обекти в сградата това правило не важи след като е допустимо на основание чл. 75 ал.1 ЗН да се поиска делба само на част от сънаследствените имоти, а на основание чл.34 ал.2 ЗС разпоредбата се отнася и за обикновената съсобственост. Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е свързан с решаващите изводи на въззивния съд за изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Настоящият състав възприема практиката в решение № 401 от 12.01.2012г. по гр.д.№ 895/2010г. на ВКС, І г.о., че придобивната давност се смята прекъсната с предявяване на иск за собственост срещу владелеца, ако искът бъде уважен по изложените в това решение съображения, които изцяло съответстват на съдържанието на разпоредбата на чл.116 ал.1 б.”б” ЗЗД. Това разрешение се отнася за дворното място, защото само то е било предмет на ревандикационния иск по гр.д.№ 255/2002г. на Пазарджишкия районен съд и с предявяване на иска давността е прекъсната , след като искът е уважен. При разглеждането на този спор мястото е било застроено и са били издадени констативни нотариални актове на ДП„Б.” и В. Х. Т. и М. Д. Т. № 68/1997г. и 139/1998г. за отделните обекти в сградата, за които те взаимно са си учредили право на строеж съобразно титулите за собственост, с които са разполагали към този момент. Разпоредбата на чл.63 ЗС допуска да се притежава сграда , която е самостоятелен обект, или на отделен обект от нея, отделно от земята. От това изключение от общото правило на чл.92 ЗС следва, че не във всички случаи сградата се подчинява на режима на собственост на мястото. При условие, че е осъществявано владение върху обектите в сградата, която е построена от съсобственици на земята, които са притежавали само идеални части от нея, предявяването на иск за собственост само на дворното място, което вече е било застроено, не може да прекъсне давността и за сградата на основание чл. 116 ал.1 б.”б” ЗЗД. По тези съображения са неоснователни доводите на касаторите, че с предявяване на иска за предаване владението на дворното място, е прекъсната давността и за сградата, както и че владението на обектите в сградата е било смутено, защото иск за сградата не е предявен. Неоснователни са и доводите на касаторите, свързани с приложението на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. С ТР 10/2012г. на ВКС, ОСГК се прие, че посочената разпоредба има ретроактивно действие - заличава с обратна сила изтеклата вече давност като от влизането й в сила / 22.11.1997 г. / започва да тече нова давност , която е идентична по вид /обща или кратка/, с тази която е текла до прекъсването й. Това тълкуване е съобразено от въззивния съд по отношение на сградата, от която ответниците са владяли самостоятелни обекти и той е направил законосъобразен извод, че ответниците са придобили по давност обектите, които са владяли в срока по чл.79 ал.1 ЗС от 22.11.1997г. до предявяване на иска за делба на 30.12.2010г. При това разграничение на предпоставките за прекъсването на давността за мястото и сградата, не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната част, в която е отхвърлен иска за делба на обектите в сградата, за които е учредено право на строеж на В. Х. Т. и М. Д. Т.. По отношение на дворното място въззивният съд неправилно е приложил императивната разпоредба на чл.38 ЗС като е приел, че то е обща част и не подлежи на делба и е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е зачел последиците на влязлото в сила решение, с което В. Х. Т. и М. Д. Т. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху 145 кв.м. реална част от имот 339 , за който е бил отреден парцел V-Спортен тотализатор . Тази реална част не може да бъде обособена в отделен имот поради застрояването й, а съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост не се губи , освен ако не бъде придобито от друг или ако собственикът се откаже от него. За да бъде зачетено влязлото в сила решение , правото на собственост върху реалната част следва да се конвертира като идеална част от целия имот. Тълкуването в ППВС 2/1982г. за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен със сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици /образувана е етажна собственост/ не се отнася до хипотезата, при която собственик на мястото няма права от сградата. По общото правило на чл.34 ЗС той може да поиска делба, при която да получи осребряване на дела си, щом като идеалната част от дворното място, която притежава не е принадлежност на негов обект в сградата. В настоящия процес ответникът ДП „Б.”, който не е бил страна по ревандикационния иск изрично е посочил в отговора на исковата молба, че не оспорва правата на ищците за мястото и счита, че то следва да бъде допуснато до делба при посочени от него квоти. Следователно искът за делба за дворното място е основателен и въззивното решение следва да се отмени, но делото не може да се реши по същество от настоящата инстанция поради необходимостта от събиране на нови доказателства – изслушване на техническа експертиза, която да определи правата за идеалната част от имота извън правата на ищците, принадлежаща на съделителите ДП „Б.” и В. Х. Т. и М. Д. Т. по реда на чл.40 ЗС като съотношение на стойността на притежаваните от тях обекти към общата стойност на сградата. Вещото лице следва също така да изясни каква реална част от признатите за собствени на ищците 145 кв.м. попада понастоящем в поземлен имот с идентификатор 55155.503.339, който е предмет на делбата. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд № 551 от 28.11.2013г. по в.гр.д.№ 876/2013г. в частта , с която е потвърдено решението № 515/28.06.2013 г. по гр.д. № 5832/2010г. на Пазарджишкият районен съд за отхвърляне на иска за делба на сградата с идентификатор 55155.503.339.1. по кадастралния план на [населено място]. ОТМЕНЯ решението на Пазарджишкия окръжен съд № 551 от 28.11.2013г. по в.гр.д.№ 876/2013г. в останалата част, с която не е допусната делба на дворното място, поземлен имот 55155.503.339 по кадастралния план на [населено място] и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд в отменената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: