Р Е Ш Е Н И Е   № 122   София, 30 април 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора   М.Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 88/2009 година Производството е образувано на основание искане на осъдената С. Л. В. за възобновяване на наказателно дело №122/2008г. по описа на Ловешкия окръжен съд , отменяване на постановеното определение № 22 от 27 май 2008г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се правят доводи за допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С определение № 22 от 27.05.2008. по нохд № 122 от 2008г. Ловешкият окръжен съд е ОДОБРИЛ постигнатото споразумение между представителя на Окръжна прокуратура Л. –прокурор Х. Х. и адв. Р на подсъдимата С. В. ,както следва: 1. Подсъдимата С. Л. В. се признава ЗА ВИНОВНА в това,че за времето от 05.06.2000г. до 29.01.2004г. в гр. Т.,обл. Ловеч,без съответно разрешение по чл.11,ал.1 от Закона за банките/обн. ДВ бр.52/97г. в сила до 01.01.2007г./,извършила по занятие банкови сделки по силата на чл.1,ал.4 във вр.с ал.1 от Закона за банките,за които се изисква такова разрешение,като предоставила кредити в български лева и чуждестранна валута на различни лица: Васил А. В. от с. Р.,Маргарит А. М. от гр. Т.,Милена Д. В. от гр. Л.,Румен А. И. от с. Г. срещу задължение на същите да й върнат получените в заем суми и договорената лихва върху тях,престъпление по чл.252,ал.1 пр.1 НК,поради което и във вр.с чл.55,ал.1 НК Й НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,което наказание на основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на споразумението в сила. На основание чл.252,ал.1 пр.1 НК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимата наказание КОНФИСКАЦИЯ на : ½ ид.част върху 24 кв.м. земя и сграда също от 24 кв.м. в с. Ч.,1/4 ид.част върху лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № О*,придобит през 2004. и ¼ ид.част върху лек автомобил „Мерцедес”А 140” с рег. №І ОВ 81-75 АК придобит през 2007г. Искането е процесуално допустимо. Направено в 6-месечния срок по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: За да се допусне възобновяване на наказателно дело, следва да са налице условията на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Законодателят изисква при постановяване на съдебния акт да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и девета от НПК. Въз основа на споразумение между представител на Окръжна прокуратура гр. Л. и подсъдимата лично и чрез защитника си адв. Р. Б. ,страните са постигнали споразумение,което при условията на чл.382,ал.7 НПК е одобрено от съда като непротиворечащо на закона и на морала. Съгласно споразумението,осъдената С. В. се е признала за виновна в това,че за горепосочения период е извършила по занятие банкови сделки в разрез с изискванията на чл.1,ал.4 вр.с ал.1 от Закона за банките,като е предоставяла кредити в български лева и чуждестранна валута на четири лица срещу материална облага изразяваща се в договорена с лицата лихва върху сумите. Преди да одобри споразумението,съдът е дал възможност на осъдената при условията на чл.382,ал.4 НПК да обясни,дали разбира обвинението,признава ли се за виновна,разбира ли последиците от споразумението,съгласна ли е с тях и дали доброволно е подписала споразумението. Видно от протокола от съдебното заседание проведено на 27.05.2008г. в С Л. ,С. В. е заявила: „Съгласна съм с така предложените промени в подписаното от мен споразумение. Разбирам обвинението. Признавам се за виновна. Разбирам последиците от споразумението. Съгласна съм с тези корекции от споразумението. Отказвам се от по-нататъшно разглеждане на делото по общия ред”. Волята на осъдената е зачетена от съда,който след изслушването й, и след преценка че споразумението с направените корекции не противоречи на закона и морала, с определение от същата дата го е одобрил. Определението по силата на чл.382,ал.9 НПК е окончателно и има сила на влязла в сила присъда от момента на неговото постановяване / чл.412,ал.2 т.1 вр.с чл.383,ал.1 НПК/. При посочените фактически обстоятелства се поддържат доводи,които оспорват съставомерността на деянието. Поддържа се,че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.1,ал.4 вр.с ал.1 т.1от Закона за банките,тъй като подсъдимата не е сключвала договори за кредити и не е предоставяла кредити на лицата по обвинението,а с тях е сключвала друга търговска сделка-записи на заповед/по смисъла на чл.1,ал.1 т.8 от Търговския закон/ и договор за заем /по смисъла на чл.240 от ЗЗД/. Подсъдимата не била ограничавана да сключва сделки по Търговския закон,тъй като е едноличен търговец”Ралица-С. Василева”,а сключените от нея сделки не представлявали банкова дейност по смисъла на Търговския закон. Освен това,нямало доказателства за системност на сделките,както и последните да са съставлявали основен или допълнителен източник за придобиване на доходи. Доводите са неоснователни. На досъдебното производство са разпитани лицата В. В. ,Маргарит А. ,Милена В. и Р. И. ,чиито показания са категорични относно релевантния по делото факт. Осъдената е предоставяла парични суми в левове и валута на финансово затруднени лица. За предоставяните суми,осъдената е уговаряла лихва. Установено е,че на В. В. е дала в заем сумата 4 000 лева срещу уговорена лихва от 10 % с подписан от него запис на заповед,която сума ведно с лихвите възлиза на 6 640 лева-за периода от 30.05.2001г до 31.12.2002г./л.152 от делото/. На 31.01.2002г. Василев подписал нова запис на заповед за сумата от 5 500 лева срещу 10 процента лихва,като е плащал близо две години лихвите по главницата/ л.153 от делото/. Св. М. М. е посочил,че на два пъти е вземал пари на заем от В. срещу 10 % месечна лихва. След това на 30.01.2002г. Маринов е сключил с осъдената В. договор за заем на парична сума срещу учредяване на залог на движима вещ./л.135 от делото/. Съгласно договора М. получил сумата 5 000 лева и е учредил залог върху машина за сладолед. Лихвата по този договор е била уговорена в размер на 5 % месечно. Св. Румен И. а заявил на досъдебното производство,че през 1997г. и 1998г. е взел от осъдената В. 5 000 лева срещу 10 % лихва,като е плащал лихвите върху главницата около 2 години. През 2001г. помолил осъдената за отсрочка и тя го накарала да подпише нова запис на заповед за сумата 8 000 лева срещу 10 % месечна лихва. Записът е подписан на 04.05.2001г./л.117 от делото/. Свидетелят е твърдял,че е върнал на С. В. сумата 40 000 лева. Св. Милена В. е заявила,че е взела сумата 5 000 щатски долара срещу 10 % лихва,за което е подписала запис на заповед през 1997г. В продължение на 3 години плащала главницата и лихвата,след което осъдената В. я накарала отново да подпише документ,с който се задължава към нея. Свидетелката е дала показания,че е взела от В. сумата 10 000 лева,а е върнала общо около 30 000 лева,за което е представила копие от разписката./л.120 от делото/. С изложените фактически обстоятелства,осъдената В. е била запозната на стадия на досъдебното производство. В обясненията си /л.183 от дос.производство/ е заявила,че е давала пари на заем на посочените в постановлението за привличане като обвиняема лица. Твърдяла е ,че е давала парите ,за да услужи на тези лица,като не е искала лихви. Това твърдение е опровергано от приложената на л.159 от делото саморъчно написана от нея разписка. Съгласно разписката с дата 30.05.2001г. осъдената В. е удостоверила,че В. А. В. и е дал лихва върху главницата от 4 000 лева-сумата 6 640 лева до 31.12.2002г. в края на януари той й върнал 1 000 лева ,от главницата са платени лихви до края на февруари,остава главница от 3 000 лева „да му се връща плюс лихвите от февруари март”. Назначената графическа експертиза е заключила,че ръкописния текст и подпис в разписката са положени от С. Л. В./ л.157 от дозн./. От събраните гласни и писмени доказателства по делото е видно,че В. е предоставяла парични средства в заем на различни лица срещу уговаряне на лихви срещу получените суми. Чрез уговаряната лихва,тя е реализирала материална облага,като същевременно си е гарантирала връщането на заетата сума,вземайки в случая със св. И като залог вещ в нейна полза. Налице са повече от три случаи на заемане на парични суми срещу насрещна материална облага,което обуславя извода за системно заемане на парични средства на широк кръг лица. Системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага/уговаряните и получавани лихви/ съответства на понятието банкови сделки по занятие,за които се изисква разрешение. Кредитирането е банкова дейност ,която се извършва при условията и по реда на Закона за банките/Дв.52 от 1997г./. Банката е юридическо лице получило лицензия/разрешително/ да извършва по занятие влогови,кредитни и други банкови сделки. Осигуряването на нормално функциониране на финансово-кредитната система,както и обезпечаване интересите на вложители и кредитополучатели,е гарантирано именно посредством поставяне на банковата дейност под разрешителен режим/чл.1,ал.1 и ал.4 /. Това означава,че неспазването на разрешителния режим при извършване на банковата дейност обуславя наказателна отговорност по чл.252 НК за лицата които я извършват. Възражението,че извършените от В. сделки не съставляват банкови сделки,а такива по Търговския закон/ТЗ/,които не попадат под определението банкова сделка,е несъстоятелно. Съгласно чл.1 от Търговския закон,търговец е всяко физическо или юридическо лице,което извършва по занятие някои от следните сделки: т.7 банкови и валутни сделки т.8-менителници,запис на заповед и чекове. В чл.286,ал.1 ТЗ е посочено,че търговска е сделката,сключена от търговец,която е свързана с упражняваното от него занятие. От показанията на разпитаните свидетели става ясно,че предоставяните парични средства срещу лихва и обезпечение не произтичат от съществуващи между страните търговски отношения. По силата на чл.2 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/,паричният кредит/или предоставянето на парични средства срещу лихва като системно повтаряща се дейност извършвана по занятие/ е сред видовете банкови сделки поставени под разрешителен режим. Независимо от формата на кредитиране-запис на заповед,договор за заем на парични средства,сделката по същество е предоставяне на парични средства срещу лихва и обезпечение,което съставлява банкова сделка,за която осъдената не е имала разрешение. Законодателят освен това не инкриминира единичната банкова сделка,а поредицата от извършване по занятие сделки от този вид,без да прави разлика дали сделките са от един и същ вид или разнородни. По делото съществуват данни и за други сделки с парично кредитиране,които не са инкриминирани,но те потвърждават извода за системно извършвана от осъдената забранена от закона дейност. Като е приел,че деянието на осъдената В. е съставомерно по повдигнатото и предявено обвинение по чл.252,ал.1 НК и спрямо същото е допустима процедурата по чл.381 и сл. НПК,съдът по същество не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Правилно е приел,че споразумението не противоречи на закона-материален и процесуален-деянието е доказано от обективна страна ,безспорно е установено авторството на В. ,а доказателствата са събрани при спазване на процесуалните правила-чл.13,чл.14,чл.105,ал.5 НПК. Материалният закон е приложен правилно и в санкционната му част,като съгласно споразумението наказанието е определено при условията на чл.381,ал.4 вр.с чл.55 НК в размер под предвидения в чл.252,ал.1 НК минимален от три години лишаване от свобода. Доводът за процесуално нарушение,поради непосочване вредите от инкриминираната дейност посредством икономическа и финансова експертизи е неотносим към състава на чл.252,ал.1 НК,който не изисква доказване на вреди причинени другиму от сделките,както и доказване на получени от дееца значителни доходи от тази дейност. В споразумението изрично е отбелязано,че имуществени вреди не са причинени. Съгласно чл.381,ал.3 НПК,когато с престъплението са причинени имуществени вреди,споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. По изложените съображения,като е одобрил по реда на чл.382,ал.7 НПК споразумението постигнато между представителя на Окръжна прокуратура- Л. –прокурор Хр. Х. ,адв. Р. Братанова- защитник и обвиняемата С. В. за извършеното от нея деяние по чл.252,ал.1 НК,съдът не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Л. В. за възобновяване на нохд № 122/2008г. по описа на Ловешкия окръжен съд,отменяване на определението от 27.05.2008г. и връщане на делото за ново разглеждане. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: