3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 738/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр.София, 23 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 738/2013 година Защитник на подсъдимия В. М. Й. е подал касационна жалба срещу въззивната (нова) осъдителна присъда спрямо него на Габровския окръжен съд, издадена след отмяната на оправдателната присъда в първата инстанция – Габровския районен съд. И двете присъди са по обвинението срещу Й., че на 16.VІІ.2011 год. е извършил кражба от леярния цех на [фирма]-Габрово на електрически машини и проводници за общо 3 014 лева – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 НК (заради ползването на техническо средство и взлома при кражбата). Оправданият в първата инстанция подсъдим е осъден във втората на 2 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 4 години. В касационната жалба поради времето на изготвянето ѝ – преди мотивите към осъдителната присъда, има само позоваване на основанията по чл.348 НПК, свързани с нарушенията на материалния и процесуалния закони, а искането е да бъде потвърдена оправдателната присъда. Отношението към новия (въззивен) съдебен акт е пространно развито допълнително по реда на чл.351, ал.3 НПК, когато е отправено и по-точно формулираното искане към ВКС – да отмени присъдата на ГОС и да оправдае подсъдимия (макар че, от друга страна, последното е поначало недопустимо при нарушения на процесуалния закон – арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК). В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана от подалата я страна, а прокурорът е за нейното отхвърляне като неоснователна. ВКС намери, че обжалваната присъда трябва да бъде оставена в сила. Тя не е засегната от приписаните ѝ недостатъци. Те най-напред са неточно свързани от жалбоподателя с първите две от касационните основания (по т.1 и 2 на ал.1 от чл.348 НПК) – възраженията срещу осъдителната присъда са изцяло от доказателствено, - а, следователно – поначало от процесуално естество. Чрез писменото допълване на касационната жалба, по-нататък, подателят ѝ всъщност за първи път лично – защото предишният път е посредством съдебния протокол, излага системно основните си доводи срещу осъждането на В.Й.: основният пък между тях е, че преди и по време на досъдебното производство върху обвиняемия е била упражнена принуда и дори в по-тесен смисъл – насилие, но освен това, че доказателствата са недостатъчни и противоречиви, че само необективното им тълкуване е в полза на обвинението и др.подобни. Получило се е обаче така, че в мотивите към осъдителната присъда ГОС е дал на практика отговори на всички възражения, които жалбоподателят е изложил сега в допълнението към касационната жалба. Впечатлението идва от това, че в общи линии, възраженията са изложени като че ли преди мотивите на съда, но и от обстойния и критичен анализ в тях на всички възникнали спорни въпроси: от кога и от кого са нараняванията на подсъдимия, той или негови близки са извършили кражбата и въобще дали защитната му теза не е пригодена към доказателствата. На свой ред ВКС няма никакви основания да не се присъедини изцяло към убедителните резултати от дейността на ГОС, поради което и с оглед чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна (нова) присъда № 38 от 13 март 2013 год. по внохд № 200/2012 год. на Габровския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ