О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 543 София,18.12.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 4337 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на адвокат Ив.Ю. като процесуален представител на Е. Д. М. от София срещу определението на Софийския апелативен съд от 03.VІІ.2019г. по ч.гр.д. № 324/2019г. Частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението от 03.VІІ.2019г. САС е оставил без уважение частната жалба на Е. М. срещу определението на СГС от 03.ХІІ.2018г. по гр.д. № 1285/2018г., с което производството по делото е прекратено. Въззивният съд е взел предвид, че делото е образувано по исковата молба на М. срещу Е. Р. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв., тъй като заявила в медиите, че мястото на „К.” е зад решетките и че е рецидивист, нарушавайки презумпцията за невиновност, подлагайки ищеца на жесток психически тормоз. Взето е предвид въз основа на искова молба вх. № 56185/23.ІV.2018г. по гр.д. № 1279/2018г. на СГС, че тя е предявена от М. срещу Р. за обиди, клевети, организиране на медийна кампания срещу него, за това, чме го е наричала „К.”. Прието е при това положение, че двете дела са между същите страни и изложените обстоятелства за нанесени неимуществени вреди за обида, клевета в медиите, наричане на ищеца „К.” и претендирано обезщетение са идентични. С оглед на това е направен извод за наличие на предпоставките пно чл.126 ГПК за прекратяване на производството по по-късно заведеното дело. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „за да е налице основанието по чл.126 ГПК необходимо ли е да е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата”. Това произнасяне правело атакуваното определение и очевидно неправилно. ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по така поставения въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1522/2010г. ІV ГО, според която чл.126 ал.1 ГПК е приложим при пълен субективен и обективен идентитет между две висящи дела, субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни, а обективен – при пълно съвпадане на предмета на делата. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Частната касационна жалба е основателна. На първо място следва да се посочи, че въззивният съд се е произнесъл, без по делото да е било приложено копие на първоначалната искова молба на М., въз основа на която е образувано гр.д. № 1279/2018г., вземайки предвид само копието от допълнителната му молба вх. № 56185/23.ІV.2018г. Това наложи касационният съд да изиска от СГС изпращането на копия от първоначалната искова молба и от молбите за уточнение на предявения иск, което е сторено с писмо вх. № 10325/02.ХІІ.2019г. Искова молба срещу Е. Р. Е. М. е предявил пред СГС на 30.І.2018г. под вх. № 12962, въз основа на която на 31.І.2018г. е образувано гр.д. № 1279/2018г. В исковата молба се сочи, че Р. като частно лице, а не като прокурор, чрез негативна медийна кампания на 19.І.2018г. във в-к „Телеграф” в статия „Мястото на К. е зад решетките” тежко обижда и клевети ищеца пред целия свят, като заявява, че заплашвал адвокати, журналисти и магистрати, и така той бил подложен на жесток психически тормоз, вследствие на което изпаднал в депресия, паник атаки, хипертония. Прави искане поради това за присъждане на 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди. С депозираната от него по това дело на 23.ІV.2018г. под вх. № 56185 молба са представени „2 бр. граждански иск /жалба/ срещу Е. Р. за нейното шизофренно изцепване в нарушение на чл.48 Харта на ЕС чл.14/2/МПГПП и чл.6/2/ ЕКЗПЧ като частно лице не като прокурор тая самозабравила се вредителка ме обижда, клевети, не може да ми вика крокодил”. На 30.І.2018г. Ем.М. е предявил пред СГС и искова молба срещу Р. под вх. № 12985, въз основа на която е образувано настоящото дело № 1285/2018г. В исковата молба се сочи, че ответницата като частно лице, а не като прокурор, чрез негативна медийна кампания на 19.І.2018г. във в-к „Телеграф” в статия „Мястото на К. е зад решетките” обижда и клевети ищеца пред целия свят, като заявява, че е рецидивист, това е тежка клевета, с което се нарушава презумпцията за невиновност, и така е подложен на жесток психически тормоз, вследствие на което изпаднал в депресия, паник атака, хипертония. Прави искане поради това за присъждане на 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Съпоставяйки двете искови молби касационният съд намира, че по образуваните по тях дела е налице субективен идентитет, тъй като са между едни и същи страни, но не е налице и обективен идентитет. Това е така, тъй като по двете дела се претендират вреди от твърдяни различни увреждащи действия на ответницата, изразяващи се в различни нейни изявления в посочения вестник, всяко от които според касатора-ищец само по себе си има обиден или клеветнически по отношение на него, респективно противоправен, характер, т.е. индивидуализиращите белези на спорните права по тях са различни. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо атакуваното определение, както и потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт, следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на предявения иск. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определението на Софийския апелативен съд, ГО, седми в.гр.съставд, № 2244/03.VІІ.2019г. по ч.гр.д. № 324/2019г. и потвърденото с него определение на СГС № 27808/03.ХІІ.2018г. по гр.д. № 1285/2018г. И ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: