7 Р Е Ш Е Н И Е №401 София,24 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 930 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационни жалби на подсъдимия Р. М. В. и на частните обвинители и граждански ищци Г. Н. Г. и Х. А. К. против решение на Апелативен съд-гр.София, постановено по внохд 650/14 г. За подсъдимия са налице лично подписани от него касационна жалба и допълнение към нея (макар и назовано „жалба”), рег.№ 11120 от 19.10.2015 г. и касационна жалба от защитника му – адв.В.. От изложеното в жалбите и допълнението следва, че се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК, като са направени алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане; за преквалификация по чл.118 НК или чл.122 НК или намаляване на наложеното наказание. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Служебно назначеният му защитник – адв.В., поддържа жалбите и допълнението на подс.В.. С жалбата на частните обвинители и граждански ищци Г. и К., подадена чрез повереника им – адв.И., е заявено недоволство от размера на наложеното на подс.В. наказание лишаване от свобода, както и от размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, а преди това се поддържа, че мотивите на въззивното решение са изготвени в нарушение на чл.339, ал.2 НПК, тъй като изложените от тях доводи във въззивната им жалба не са получили отговор. Предлага се оспореното решение на САС да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателите Г. и К. и повереника им, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите от името на подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 54/07 г. Окръжният съд-гр.Кюстендил осъдил подс.В. на основание чл.116, ал.1, т.11 и чл.54 НК на 16 години лишаване от свобода, като го оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.6 НК, а на основание чл.45 ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Г. Г. – 25 000 лева и на Х. К., в качеството му наследник на гражданския ищец М. К. – 20 000 лева, дължими ведно със законната лихва, начиная от 30.06.2006 г. С решение от 16.12.2010 г. по внохд № 347/10 г., образувано по жалби на подсъдимия В. и частния обвинител и граждански ищец Г. Г., САС отменил присъдата на КОС и върнал делото за ново разглеждане на Окръжна прокуратура-гр.К.. С присъда по нохд № 50/11 г. КОС осъдил подсъдимия В. на основание чл.115 и чл.54 от НК на 11 години лишаване от свобода при първоначален строг режим изтърпяване в затвор, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.116, ал.1, т.11 НК. Със същата присъда е ангажирана отговорността на подсъдимия и по чл.45 ЗЗД, като е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди, съответно – на Г.Г. 50 000 лева и на Хр.К., като наследник на М. К. – 20 000 лева, всички дължими ведно със законната лихва от 30.06.2006 г. Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства. С решение № 131 от 14.04.2015 г. по внохд № 650/14 г., образувано по протест на прокурора и жалби на подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци Г. и К., САС потвърдил присъдата на КОС, постановена по нохд № 50/11 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на касационната проверка са стеснени, като вън от нея е оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.116, ал.1, т.11 от НК, тъй като в тази част въззивното решение не е оспорено от който и да било от жалбоподателите. По жалбата на подсъдимия В.: Както се посочи, подсъдимият претендира да са налице всички основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В подкрепа на това основание са наведени следните данни: в мотивите на въззивното решение е налице противоречие относно това, кой е взел пистолета на подсъдимия, както и относно броя на произведените изстрели; неоснователно не са кредитирани показанията на свидетелите Б., К., К., М. В., Ф. В., Д. и М.; неоснователно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите А. Г., В. Г. и Н. С., като не е отчел изводите по експертизата на инж. К.; неоснователно съдът е поставил под съмнение достоверността на медицинските свидетелства за побой над подсъдимия и неговите синове; игнорирани са обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанието – изтеклия период от извършване на инкриминираното деяние, отличните обществена и трудова характеристики, безупречното процесуално поведение и чистото съдебно минало, както и тези свързани със смъртта на сина М. и здравословните проблеми на другия син – Ф., и на съпругата. Очертаните възражения са неоснователни. В мотивите на въззивното решение не се констатират твърдяните от защитата на подсъдимия противоречия. Еднопосочно е прието, че преди инцидента, развил се извън заведението на подс.В., св.Ф.В. е взел пистолета от баща си, малко след като последният е заплашил с него св.Г., а по-късно, вече извън заведението, при възникналия скандал между сем.Г. и М.В., св.Ф.В. отново взел пистолета от баща си. По идентичен начин стоят нещата и с броя на произведените изстрели – общо три – първо един от св.Ф.В. и последващи два от подсъдимия. Безспорно е, че при съдебното разглеждане на делото са събрани множество гласни доказателства, като част от тях са събрани и по реда на чл.281 НПК. Мотивите на въззивното решение указват, че САС изцяло е възприел дейността на КОС по събиране, проверка и оценка на доказателствата, в това число и на гласните такива, като не е било необходимо да преповтаря изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока. Към инкорпорираните по този начин съображения на КОС по анализа и оценката на отделните доказателствени източници – свидетелите Б., К., К., М. и Ф. Васеви, Д., М., А. и В. Г., Н. С., САС е изложил и свои, допълнителни, съображения (л.140, 141 и 143). Най-напред трябва да се спомене, че показанията на свидетелите, на които е поставен акцент в жалбата на подсъдимия, не са кредитирани в определени части, а не изцяло и това добре е видно от мотивите на предходните инстанции. Доколкото спорно, най-вече, е било кой е автор на деянието и дали пострадалият е ползвал нож, съдът задълбочено е изследвал гласните доказателствени източници, при съобразяване и на съответните експертни заключения. Съображенията на решаващия съд, по оценката на доказателствата, не дават основание да се приеме, че което й да било от тях е ценено неадекватно на обективното му значение, още по-малко, че оценката е основана на избирателност и превратност. Решението на съда да даде вяра на част от показанията на едни от свидетелите, и откаже такава на част от показанията на други от свидетелите, е защитено убедително при подробни и ясни съображения, за които няма как да се твърди, че са изолирани от останалия, събран по делото доказателствен материал. Възражението, свързано с медицинските документи, представени от защитата на подсъдимия, за констатирани увреди по В. също е неоснователно. Добре е видно, че е възприето положително, че М., Ф. и Р. Васеви са били прегледани от Д-р С. П. на 27.06.2006 г., както и това, че за изясняване на времето и механизма на причиняване на описаните от него травматични увреждания, съдът е назначил, изслушал и приел съдебно медицинска експертиза. Обстоятелството, че същият съд е посочил кога медицинските документи са представени по делото, при казаното дотук, не дава основание да се приеме, че същите документи са приети за недостоверни. Проверката им по реда на чл.144 НПК е била задължителна и необходима и за проверка достоверността на един или друг източник на доказателства. Нещо повече приетото от съда, че увредите по св.Г. са „по-сериозни от тези на Васеви”, указва, че не е отречена достоверността на представените медицински документи. Всички обстоятелства, свързани с индивидуализацията на наказанието, изрично подчертани от жалбоподателя, са били ценени от съда и не са били игнорирани. При тези съображения, ВКС намери, че при разглеждане на делото не са допуснати твърдяните от подсъдимия нарушения на процесуалните правила. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Това основание се поддържа при възражение срещу изводите на съда относно авторството на деянието, като се твърди, че извършител на същото е сина на подсъдимия - Ф. В., а по-нататък се счита, че са налице признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.118 НК или на този по чл.122 НК. При констатацията за отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Фактическите положения относно авторството на деянието не дават основание за извод, различен от направения от САС, както и за наличието на предпоставките на чл.118 и 122 НК. Инцидентът е възникал поради неправомерното поведение на подс.В. спрямо св.Г., а по-късно, след изстрела, произведен от св.Ф.В., не е имало пречка за преустановяването му, нито пък причина за продължаването му. Още по-малко може да се приеме за основателно възражението за действие при непредпазлива форма на вина. В тази посока е достатъчно да се посочат фактите относно разстоянието от което е възпроизведен фаталния изстрел от страна на подсъдимия и характеристиката на ползваното от него оръжие, което не се презарежда автоматично, а ръчно. Обобщено, законът правилно е приложен, тъй като извършеното от жалбоподателя разкрива признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.115 НК. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК Наложеното наказание е преценено като явно несправедливо, тъй като не е съобразено с посочените по-горе обстоятелства. Вече се спомена, че последните не са игнорирани, а са ценени от съда по същество, който е определил наказание в размер малко над минимума от предвиденото в закона. Данните по делото не разкриват наличието на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради което правилно наказанието е индивидуализирано по реда на чл.54 НК. Обстоятелствата от кръга на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия са ценени адекватно на обективното им значение. Наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци Г. и К.: САС не е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Вярно е, че в мотивите на въззивното решение отговорите на възраженията на тези страни по делото, развити във въззивната им жалба, не са получили отговор, обособен пунктуално. Въззивното производство е било образувано по протест на прокурора, жалба на подсъдимия и жалба на частните обвинители и граждански ищци. Прокурорът е оспорил оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.116,ал.1,т.11 НПК, подсъдимият– изцяло постановената първоинстанционна присъда, в това число и размера на наложеното му наказание, а частните обвинители и граждански ищци, във въззивната жалба и допълнението към нея (л.л.36 и 44), са заявили недоволство от оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.116, ал.1, т.11 НК; от размера на наложеното наказание за престъпление по чл.115 НК и от размера на присъдените в полза на Г. и К. обезщетения за неимуществени вреди. САС отхвърлил като неоснователни доводите срещу оправдаването на подсъдимия по чл.116 НК, както и тези за явна несправедливост наказанието, наложено за престъпление по чл.115 НК, като съображенията, предопределили тези решения на САС, са изложени в обособени пунктове – по протеста и по жалбата на подсъдимия. Това обстоятелство не дава основание да се приеме, че идентичните възражения на жалбоподателите Г. и К., не са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК, още повече, че той няма как да бъде различен, от вече дадения им от САС, по повод възраженията на прокурора и подсъдимия. Що се отнася до възражението, свързано с размера на обезщетенията за неимуществени вреди, в мотивите на въззивното решение е налице отговор, който макар и лаконичен, е ясен относно решението на съда, а именно, че изискванията на чл.52 ЗЗД са удовлетворени. Нещо повече, изложеното по-долу относно жалбата на гражданския ищец К. изцяло е относимо и тук. На следващо място, пред ВКС се поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 11 години е явно несправедливо, в която посока са наведени данни във връзка с оценката на обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието. На плоскостта на казаното по-горе, възражението не може да получи отговор, различен от дадения вече, а именно, че наказанието на дееца не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. По възражението срещу размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди: Жалбата от името на гражданския ищец К. следва да се остави без разглеждане. Данните по делото указват, че частният обвинител и граждански ищец М. К. е починала на 12.05.2008 г. и оставила законен наследник – Х. К., брат (л.л.317 и 318), като КОС с определение от 28.05.2008 г., по нохд № 54/07 г., заличил М. К. в качеството й на частен обвинител и граждански ищец и конституирал като неин правоприемник Х. К., представляван от адвокат Л. (л.320). С присъдата по нохд № 54/07 г. на КОС, на основание чл.45 от ЗЗД в полза на К. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева ведно със законната лихва начиная от 30.06.2006 г. Тази присъда е била оспорена пред САС от подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец Г. (л.15). Гражданският ищец К., нито лично, нито чрез повереника си – адв.Л., не е подал жалба срещу посочената присъда на КОС. С втората по ред присъда - по нохд № 50/11 г. на КОС, в полза на К. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, по размер и лихва, идентично с определеното при първото разглеждане на делото. При установеното процесуално поведение на К., който не е оспорил първо постановената присъда на КОС в частта по приложението на чл.45 ЗЗД, същият може да претендира нарушение на чл.52 ЗЗД, само ако с последвалия съдебен акт са накърнени негови права и законни интереси. На плоскостта на посочените констатации, с присъдата по нохд № 50/11 г. по описа на КОС, очевидно правата и законните интереси на гражданския ищец К. не са накърнени. Що се отнася до жалбата от името на гражданския ищец Г., същата се прецени като неоснователна. Всички обстоятелства, на които е поставен акцент в касационната жалба, не са игнорирани от съда по същество, а внимателно анализирани и оценени адекватно на обективното им значение. Както е известно размерът на обезщетенията основани на чл.45 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Последното понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които решаващият съд следва да има предвид при определяне на размера на обезщетението. Съобразени са възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между него и гражданския ищец. Все в тази посока, обезщетението възмездява главно страданията и загубата на морална опора и подкрепа, като справедливото обезщетяване, по смисъла на чл.52 ЗЗД изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, претърпени от жалбоподателя, и такъв е постигнат от САС. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 14.04.2015 г., постановено по внохд № 650/14 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: