Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 242   София, 29 юли 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети май ……........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 246 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния тъжител А. Д. против решение № 276 от 23.02.09 год., постановено по ВНЧХД № 3090/08 год. по описа на Софийски градски съд, с което е отменена присъда от 31.03.08 год. по НЧХД № 12077/07 год. по описа на Софийски районен съд и е прекратено наказателното производство по делото. С нея се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Иска се въззивният акт да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на частния тъжител, поради което пледира за основателност на жалбата. Защитата на подсъдимия моли жалбата да се остави без уважение, като претендира и за присъждането на разноски по делото. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: Първоначално делото се е развило с обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 131, ал.1 НК като такова от административен характер, като с постановлението на прокурора е прието, че спрямо обвиняемия П. са налице законоустановените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, като на осн. чл. 375, вр. чл. 242, ал.1, пр.3 НПК е внесъл делото в СРС с мотивирано предложение. Съдът е разгледал делото по реда на глава ХХVІІІ НПК. С решението подсъдимият А е признат за невинен в това, на 11.11.06 год. между 01.30 ч. и 02.35 ч. в гр. С. на ул. „Шандор Петьофи” в л.а.м. „Опел Кадет” с рег. № С* по хулигански подбуди да е причинил лека телесна повреда, причинила временно разстройство на здравето не опасно за живота на А. Д. , поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК. По тъжба на А. Д. е образувано НЧХД № 12077/07 год. по описа на СРС с обвинение срещу А. П. по чл. 130 НК. С цитираната присъда последният е признат за виновен в това, че на 11.11.06 год. около 02.30 часа в гр. С., ул. „Шандор Петьофи” причинил на А. Д. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК - лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 НК, като на осн. чл. 78а е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500.00 лв. Осъден е да заплати на пострадалия 2000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.11.06 год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен гражданският иск в останалата му част до сумата от 9 000.00 лв. като неоснователен. Осъден е да заплати и имуществени вреди в размер на 288.40 лв. със законните последици, считано от същата дата. Съдът се е произнесъл и по разноските. По жалба на частния тъжител и подсъдимия присъдата е атакувана в наказателната и гражданската й част като незаконосъобразна и явно несправедлива. СГС на осн. чл. 334, т.4, пр.1, вр. чл. 24, ал.1, т.6 НПК е отменил присъдата и е прекратил наказателното производство. Решението е незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо процесуалните права на частния тъжител и подсъдимия въззивният съд да се произнесе по същество на делото. Присъдата е отменена и производството е прекратено единствено с мотива, че същата е постановена, след като срещу Първонов за същото престъпление има влязла в сила присъда /решение по НАХД № 17 290/06 год. на СРС/. Както бе посочено по-горе в производството по гл. ХVІІІ НПК П. е признат за невинен в това, по хулигански подбуди да е причинил лека телесна повреда, причинила временно разстройство на здравето не опасно за живота на А. Д. поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК. Видно от мотивите към решението, съдът недвусмислено е приел, че на Д. е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, но това е станало по лични мотиви – ревност, а не по хулигански подбуди, поради което деянието е несъставомерно по чл. 131, ал.1, вр. чл. 130, ал.1 НК. Изрично е отбелязал, че престъплението по чл. 130, ал.1 НК е от частен характер. Видно от мотивите на решението тази преценка е направена след анализ на събраните в наказателното производство доказателства по чл. 378, ал.2 НПК, тъй като в постановлението на прокурора личните мотиви отсъстват, т.е. установено е ново фактическо положение. Следвало е да приложи разпоредбата на чл. 378, ал.3 НПК, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, което не е направил. Вместо това е оправдал подсъдимия само за квалифициращо обстоятелство, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 304 НК. Производството по глава ХХVІІІ НПК не допуска участие на частен обвинител и предявяване на граждански иск. На пострадалия не е предвидено да се изпрати препис от постановлението, за производството не се призовава и не му се съобщава за решението. От друга с. прокурорът и съдът не разполагат с възможността по чл. 287, ал.5 НПК да поиска, респективно да се произнесе с присъда и за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, тъй като в това производство съдът няма правомощия да постанови осъдителна присъда за такова престъпление. Разпоредбите на чл. 287 НК са общи правила за съдебното производство. Предвидените в част V НПК особени правила касаят изключение от общите правила. В глава ХХVІІІ НПК няма препращаща норма към общите правила, за разлика от производствата по гл. ХХІV – бързо производство /чл. 361 НПК/, гл. ХХV – незабавно производство /чл. 367 НПК/, гл. ХХVІІ – съкратено съдебно следствие /чл. 374 НПК/ На пострадалият не е предоставена възможност да обжалва решението по чл. 378, ал.5 НПК, тъй като не е с. в това производство и не му е обявен съдебния акт. Възобновяване може да направи единствено апелативния прокурор. В тази насока е незаконосъобразен извода на СГС, че при разглеждане на делото по административен ред съдът може да постанови осъдителна присъда за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и, че последният има правната възможност да обжалва решението по чл. 378, ал.4 НПК. Даденият в мотивите пример за обвинение по чл. 199 НК с подсъдност на окръжните съдилища е крайно неуместен и разкрива непознаване на закона и съдебната практика, тъй като е типичния случай, при който окръжният съд задължително признава даден подсъдим за виновен по по-леко наказуемото престъпление по чл. 198 НК, оправдавайки го по обвинението по чл. 199 НК във връзка неустановяването по предвидения в НПК ред на квалифициращото обстоятелство, обосновало по тежката квалификация по последния текст от закона. В случаят не се касае нито до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, нито до прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Този извод се налага от аргумент за противното при тълкуването на чл. 287 НПК. Ако се постанови такава незаконосъобразна оправдателна присада само за квалифициращо обстоятелство, то държавното обвинение има възможност, да я протестира или ако е влязла в сила да направи искане за възобновяване на наказателното дело, каквато възможност в настоящия случай пострадалият няма. Престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 НК и това по чл. 130, ал.1 НК не са едно и също престъпление в горния смисъл и разликата между тях не е единствено квалифициращото обстоятелство „по хулигански подбуди”, а и в характера на делото. Наказателното преследване за престъплението по чл. 130, ал.1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия по силата на чл. 161, ал.1 НК. При развоя на наказателното производство единствената възможност на Д. да защити правата си е била да подаде до районния съд частна тъжба, по която законосъобразно е образувано наказателно производство от частен характер. Отменяйки на посоченото основание постановената по него присъда и прекратявайки наказателното производство по делото, въззивният съд е нарушил закона и е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 НПК. Той е бил длъжен да разгледа делото по същество по жалбите на подсъдимия и частния тъжител. При тези съображения жалбата на повереника на частния тъжител е основателна, поради което решението на СГС следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав от стадия „образуване на производство пред въззивната инстанция”. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И : ОТВЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 276 от 23.02.09 год., постановено по ВНЧХ № 3090/08 год. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия „образуване на производство пред въззивната инстанция”. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................