5 Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София, 23.02.2023 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ..…………...…. ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …….....…… и с участието на прокурор …………..……........КИРИЛ ИВАНОВ…………..................……… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 811/2022 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба на подсъдимия Г. А. П. чрез защитника му – адв.Д. срещу присъда от 29.06.2022 година по ВНОХД № 1884/2022 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, ІХ въззивен състав. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, като към ВКС са отправени в условията на алтернативност искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия П., за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или за намаляване размера на наложените му наказания, които да бъдат определени при условията на чл.55 от НК. В жалбата и допълнението към нея са изложени аргументи основно за допуснати съществени процесуални нарушения, които касаят доказателствената дейност на въззивната инстанция. Твърди се, че СГС е ценил превратно гласните доказателствени източници, като някои от тях е надценил, а други неоправдано е игнорирал. В резултат на това е стигнал до неверни изводи относно обективната съставомерност на деянието, поради което е приложил неправилно и материалния закон. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият П., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си – адв.Д. поддържа исканията, изложени в жалбата и допълнението към нея, като моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Представителят на ВКП намира присъдата на Софийски градски съд за законосъобразна и справедлива, поради което предлага да бъде оставена в сила, а жалбата на подсъдимия, като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 13.03.2022 г., постановена по НОХД № 11903/2020 г. Софийският районен съд (СРС) е признал подсъдимия Г. А. П. за невинен в това, на 01.04.2020 г., около 2,00 ч. в гр.София, по ул.„В. П.“, с посока на движение от ул.„Н.Г.“ към ул.„У.“ да е управлявал моторно превозно средство – л.а.“Фолксваген“, модел „**“, с рег. № ** **** ** след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство „Drugtest 5000“ с идентификационен номер „ARLK 0001“, проба 185, който е дал положителен резултат за наличие на опиат, амфетамин, метаамфетамин и метадон, включени в списъка на наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото здраве, съгласно Списък І към Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3, ал.2 от ЗКНВП, като на същия е връчен талон за медицинско изследване № 0009598 съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обн.ДВ бр.61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози: „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста“ – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение. По протест на прокурора от Софийска районна прокуратура срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1884/2022 г. по описа на СГС, като с присъда от 29.06.2022 г. въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.2 вр.чл.334 т.2 от НПК отменил изцяло присъдата на СРС и постановил нова, с която осъдил подсъдимия Г. А. П. по предявеното му обвинение за това, че на 01.04.2020 г., около 2,00 ч. в гр.София, по ул.“В. П.“, с посока на движение от ул.“Н.Г.“ към ул.„У.“ управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство „Drugtest 5000“ с идентификационен номер „ARLK 0001“, проба 185, който е дал положителен резултат за наличие на опиат, амфетамин, метаамфетамин и метадон, включени в списъка на наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото здраве, съгласно Списък І към Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3, ал.2 от ЗКНВП, като на същия е връчен талон за медицинско изследване № 0009598 съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обн.ДВ бр.61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози: „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста“ – престъпление по чл.343б ал.3 от НК, поради което му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което отложил за срок от 3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева. С присъдата си СГС наложил на подсъдимия П. и кумулативното наказание по чл.343г от НК за срок от 2 /две/ години/, от което на основание чл.59, ал.4 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г. Касационната жалба на подсъдимия П., депозирана чрез защитника му е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба от защитника на подсъдимия Г. П. – адв.Д. е основателна. Водещо оплакване в касационната жалба е това за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в осъществената от окръжния съд доказателствена дейност, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях. Настоящият касационен състав намира за основателна критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че в периода от 19.00ч. на 31.03.2020 г. до 07.00 ч. на 01.04.2020 г. свидетелите В. П. и Г. Г. били назначени като автопатрул 61 към 05 РУ – СДВР. При обхода си в района на ж.к. „Хаджи Димитър“, гр.София забелязали л.а. „Фолксваген“, модел „**“, с рег. № ** **** **, електрически, който бил отдаван под наем от „Райд Шеър България“ ЕАД чрез мобилно приложение „Спарк“. За периода от 17.30 ч. на 28.03.2020 година до 23.08 ч. на 06.04.2020 г. този автомобил бил във владение на подсъдимия Г. П.. Около 02.00 ч. на 01.04.2020 г., движейки се след посочения автомобил по ул. „В. П.“ с посока на движение от ул. „Н. Г.“ към ул. „У.“, свидетелите забелязали, че криволичел, поради което подали сигнал на водача да спре. Автомобилът се установил пред № 75 на ул. „В. П.“, където подсъдимият живеел със св.Зл. К. и детето им. Полицейските служители се приближили към спрелия автомобил за проверка и установили, че водачът Г. П. и седящият на задната седалка св.С. Д. спели. Свидетелите В. П. и Г. Г. почукали на стъклото и поискали документите на водача за проверка, който се намирал в неадекватно състояние. Това наложило извършването на проверка и за употреба на наркотични вещества, поради което полицейските служители поискали съдействие от ОПП-СДВР. На място пристигнали служители на ОПП-СДВР – свидетелите М. Л. и П. Д. които тествали подсъдимия с техническо средство – „Drugtest 5000“ с регистрационен номер ARLK 0001. Пробата на подсъдимия № 185 дала положителен резултат за наличие на опиат, амфетамин, метаамфетамин и метадон. Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение и издаден талон за медицинско изследване, като свидетелите П. и Г. го отвели до Военномедицинска академия, но там подсъдимият отказал да даде кръв и урина за изследване. След това бил задържан и отведен в 05 РУ-СДВР. За да приеме тази фактическа обстановка, въззивният съд се е позовал както на доказателствата и доказателствените средства събрани от първоинстанционния съд, така и на тези, приобщени в хода на проведеното от него допълнително въззивно съдебно следствие. В рамките на последното е проведен разпит на св.Г. Г. и е заличен допуснатия до разпит свидетел В. П.. Внимателната преценка на начина, по който въззивната инстанция е извършила единственото процесуално-следствено действие в проведеното от нея съдебно следствие, сочи на допуснато особено съществено процесуално нарушение, което е довело до изграждане на вътрешното му убеждение въз основа на източници, които нямат характер на доказателства или доказателствени средства, а като последица от това и до неправилна оценка на останалите доказателствени материали. Видно от протокола за проведеното на 29.06.2022 г. съдебно заседание на СГС, в което е разпитан св.Г., същият е заявил, че няма спомен за случая. Във връзка с това изявление на свидетеля, съдът му предявил докладна записка, изготвена от него и приложена по досъдебното производство на л.5, вместо да прочете и приобщи показанията му от досъдебното производство и първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл.281, ал.1, т.2 и ал.5 от НПК. След запознаване с предявената му докладна записка, свидетелят дал показания, които съществено се различават от показанията му на досъдебното производство и съдебното следствие пред първата инстанция. Така посредством гласни доказателствени средства докладната записка била инкорпорирана в доказателствената маса независимо, че няма характер на доказателствено средство, нито е доказателство за обстоятелства от обективната действителност. Така допуснатото процесуално нарушение в доказателствената дейност на въззивния съд се е отразило съществено върху оценката му на останалите доказателствени източници и е опорочило процеса на формиране на вътрешното му убеждение относно обективната съставомерност на инкриминираното деяние. До този резултат се е стигнало поради интерпретиране показанията и на св.В. П. през призмата на възпроизведените пред СГС факти от св.Г., след като е бил заличен като свидетел, независимо от първоначалното му допускане до разпит с определение на съда от 14.06.2022 г. в производство по чл.327 от НПК. Въз основа на този свой подход, въззивният съд е приел, че свидетелите, полицейски служители непрекъснато са наблюдавали процесния автомобил, движейки се непосредствено след него до момента на спирането му и започване на проверка на водача. В същото време от показанията им на досъдебното производство и пред СРС става ясно, че л.а.“Фолксваген **“, с рег. № ** **** ** се е движел по маршрут: ул.„Н. Г.“, завил е по ул. „В. П.“ в посока към ул. „У.“, а в момента, когато полицейският автопатрул отново го е видял, е бил спрян пред № 75 на ул. „В. П.“. Приближавайки го за проверка, свидетелите са намерили подсъдимия и св.Д. заспали – първият на мястото на водача, а вторият на задната седалка. Това развитие на фактологията сочи, че е имало период от време, през който полицейските служители не са имали пряка видимост към автомобила и той е бил достатъчно дълъг, за да позволи на подсъдимия и неговия спътник да заспят. В такъв смисъл са били и изводите на първоинстанционния съд, които СГС е опитал да опровергае с мотивите към постановената нова присъда. Този резултат обаче не е постигнат поради допускане на посоченото процесуално нарушение, както и поради непроявената достатъчна активност от проверявания съд за събиране на други доказателства, включително повторни разпити на останалите свидетели и възможността за поставянето им в очни ставки за изясняване на съществуващите между тях противоречия. Вместо това въззивният съд е отказал да кредитира показанията на свидетелите Костова и Д., декларативно обявявайки ги за предубедени поради близките им отношения с подсъдимия П., а неговите обяснения – поради това, че изразяват защитната му теза. Преценявайки този подход на СГС при анализа и оценката на доказателствата, настоящият касационен състав намира, че същият е допуснал нарушение в доказателствената си дейност, в резултат на което не е изяснил в необходимата степен обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК – управлявал ли е подсъдимия П. лекия автомобил, след като е употребил наркотични вещества (метадон), което обстоятелство никой не оспорва. В тази връзка ВКС констатира, че доколкото въззивната инстанция се е задоволила безкритично да възприеме гласните доказателствени източници, интерпретирайки ги през призмата на показанията на св.Г., дадени пред нея, тя не е проявила необходимата процесуална активност за изясняване обективната истина по делото. С това е допуснала нарушение на основните принципи в наказателния процес, регламентирани в чл.13 и чл.14 от НПК, изискващи обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за нейното установяване, а позовавайки се на източници, нямащи характер на доказателства, е опорочила формирането на вътрешното си убеждение. Отстраняването на така констатираното касационно основание налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. Предвид установеното основание за отмяна на присъдата на СГС, липсва необходимост от обсъждане на другите релевирани основания в касационната жалба – за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло присъдата от 29.06.2022 г., постановена по ВНОХД № 1884/2022 г. по описа на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.