Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е   № 459   София, 29 октомври  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесети седми  октомври 2009 г. в състав :                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                                              ПАВЛИНА ПАНОВА                                                            при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Я. ГЕБОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 471/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. Я. Н. за възобновяване на НОХД № 13/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен и отмяна на постановената по него присъда, с която той е бил признат за виновен по обвинение по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е било наложено наказание две години „лишаване от свобода”. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което е основание за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Претендира се, че осъденият Н. е бил лишен от правото да обжалва първоинстанционната присъда, с което е нарушено правото му на защита. Прави се искане да се отмени въззивното решение и да се осигури възможност за използване на това право. Защитникът на осъдения пред ВКС поддържа искането. Въвежда като основания за възобновяването и останалите касационни основания. Счита, че изводите на съда относно квалификацията са неверни, тъй като не се установява осъд. Н. да е влязъл в сградата чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Счита, че следва да бъде признат за виновен за отнемането само на четири радиатора, а не за всичките дванадесет. Пледира за нарушено право на защита, тъй като Н. и А. са имали общ защитник, а са били с противоречиви интереси. Моли за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 250/24.03.2009 г. по НОХД № 13/2009 г. Сливенският районен съд е признал подсъдимия А. Я. Н. за виновен в това, че в периода 27.07.2008 г. – 31.07.2008 г. в гр. С. в съучастие с подсъдимите И. А. , А. С. , М. К. и М. А. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и при условията на повторност, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи на стойност 507 лв. от владението на „Студентски общежития и столове” ЕАД - Сливен без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т.3 и .7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия М е било образувано въззивно производство пред Сливенския окръжен съд по ВНОХД № 265/2009 г., приключило с решение № 84/25.06.2009 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения не намират опора в материалите по делото. На първо място се твърди, че подс. Н. е бил лишен от правото да обжалва първоинстанционната присъда, тъй като не е бил уведомен за нея. Видно от съдебния протокол от съдебно заседание, проведено на 24.03.2009 г., в това заседание е присъствал подс. Н. заедно със служебния си защитник – адв. Б. В това заседание съдът е постановил присъдата си публично, като изрично е заявил на страните сроковете и правото на жалби и протест. В предвидения в чл. 319 ал.1 от НПК срок нито подс. Н. , нито неговият защитник са подали жалба срещу присъдата. За упражняването на това им право не е било нужно никой от тях да получава самата присъда, тъй като срокът за нейното обжалване започва да тече от датата на обявяването й. Няма пречка при поискване подсъдимият да получи препис от невлязлата в сила присъда с оглед подготовка на жалбата си, но това не е предпоставка за упражняването на правото на жалба. Въпреки неупражняването на това право въззивният съд е взел всички мерки за охраняването на интересите на необжалвалите подсъдими, като ги е призовал за съдебното заседание , проведено на 22.06 2009 г. На него той е разяснил на подсъдимите, сред които е бил и осъденият Н. , правото им по чл. 320 ал.5 от НПК – да се присъединят към жалбата на съучастника си – подс. Кайнов. Нито подс. Н. , нито неговият защитник са направили такова изявление. Напротив, те изрично са заявили съгласието си с присъдата и нежеланието да я обжалват. При тези констатации не може да се направи извод, че подс. Н. е бил лишен от правото да обжалва присъдата и с това да е било накърнено неговото право на защита. Не е налице твърдяното в искането нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да е основание за възобновяване на производството по делото. ВКС не констатира наличието и на следващото твърдяно нарушение – двама от подсъдимите, които са с противоречиви интереси, да са били защитавани от един и същ защитник. Напротив, веднага след като е констатирал, че интересите на подс. Атанасов и на подс. Н. са противоречиви, а те са били защитавани от един общ защитник, съдът е постановил отлагане на делото и посочването на нов защитник за подс. Н. /л. 59 от делото/. Именно в присъствието на този нов защитник впоследствие е продължило и приключило съдебното следствие. Не е било допуснато нарушение на чл. 94 ал.1 т.5 от НПК, поради което и в това отношение не се налага възобновяване на производството по делото. Изцяло неоснователно е твърдението, че правилното прилагане на материалния закон налага подс. Н. да бъде признат за невиновен по обвинението за разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, както и за отнемането на повече от четири броя радиатори. Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е формирал изводите си относно фактите, включени в предмета на доказване, въз основа на разпит на всички свидетели, които са имали отношение към него. Изводите му относно броя на отнетите радиатори /12 броя/ и правната квалификация на деянието са изведени въз основа на точен и прецизен анализ на тези доказателства, включително и тези, съдържащи се обясненията на подсъдимите. Безспорно е, че и петимата подсъдими са изнасяли общо радиаторите и са ги складирали извън сградата, като впоследствие са ги извозвали до пунктовете за вторични суровини според възможностите на каруците, които са ползвали. Това не ги прави участници в две самостоятелни деяния – всеки за извозеното количество, тъй като към този момент вещите вече са били отнети – прекъснато е дотогавашното владение върху тях, упражнявано от собственика. Влизането в сградата през отворен прозорец няма отношение съм квалификацията по чл. 195 ал.1 т.3 от НПК, тъй като същата е повдигната с оглед обстоятелството, че за отнемането на радиаторите са били разбивани вратите на помещенията, в които са се намирали те. Не се откриват никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано относно предмета и правната му квалификация. Липсва нарушение на чл. 13 и чл.14 от НПК, което да налага настоящата инстанция да възобнови производството по делото. В останалата му част доводът на защитата касае твърдение за необоснованост на присъдата, което не е сред касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК и не може да бъде основание и за възобновяване. На основата на тези съображения ВКС не намери да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, което да налага упражняването на правомощието му да възобнови наказателното производство, като отмени постановените присъда и решение и върне делото за ново разглеждане. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, който не се подкрепя с каквито и да е аргументи. С оглед събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на наказанието на Н. , то е било определено в нужните предели, като при отмерването му на две години са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. В случая индивидуалната тежест на извършеното е била добре съпоставена с констатираните отегчаващи обстоятелства (в която категория са включени предходните осъждания на подсъдимия,невлияещи на квалификацията), както и смекчаващите такива, сред които е било отдадено нужното значение на младата възраст на осъдения. Именно с оглед относителния превес на смекчаващите обстоятелства е определена и точната мярка за наказателно въздействие чрез определяне на наказанието „лишаване от свобода” в размер на две години. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Същото се явява определено значително под средния размер на предвиденото в закона. По делото не се установяват други обстоятелства, а и такива не се изтъкват, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище съдът служебно да констатира наличие на основание за възобновяване на въззивното производство и отмяна на въззивното решение по отношение на осъдените М. М. А. и И. И. А. Същото се обосновава с настъпилата законодателна промяна на чл. 67 ал.3 от НК /ДВ, бр.27/2009 г./, съгласно която по време на изпитателния срок на осъдения се налага само една от пробационните мерки по чл. 42а ал.2 т.1-4 от НК. ВКС констатира наличие на основание за прилагане на по-благоприятен материален закон по отношение на тези две лица, но при липсата на основание за намеса във влязлата в сила присъда, не би могъл да коригира същата. Съгласно чл. 426 във вр. чл. 347 ал.2 от НПК касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Това си правомощие ВКС би могъл да упражни само в случаите, когато отменя или изменя присъдата или решението спрямо обжалвалия подсъдим / в случая спрямо искащия възобновяване осъден Н. /. Конкретната ситуация не е такава, поради което съдът не би могъл да уважи искането на представителя на ВКП. Ефектът, към който е насочено то, би могъл да се постигне с искане за възобновяване или на главния прокурор, или на осъдените лица. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Я. Н. за възобновяване на ВНОХД № 265/2009 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 84/25.06.2009 г., с което е била потвърдена присъда №250/24.03.2009 г. по НОХД № 13/2009 г. на Сливенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.