Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2
София, 24.04.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 625 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.295 ГПК.
Е. Х. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени, частично обезсили, въззивно Решение Nо 79 от 09.03.2011 година, постановено по гр.д. Nо 969/2010 година на ОС-Добрич.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е частично недопустимо,поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон ,както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК няма подаден писмен отговор от ответника по касация –О..
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК при извод , че процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивната жалба и по приложение на чл. 209 ал.1 ГПК / отм. /на решение , постановено по незаявена въззивна жалба , е разрешен от въззивния съд в смисъл противоречащ на разясненията по т. 14 от ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС досежно условията за обжалваемост на първоинстанционното решение, както и на Определение Nо 8/2010 година по ч.гр.д Nо 621/2009 година на ВКС- I отд. ГК, и Определение Nо 664/15.05.2009 година по в.гр.д.Nо 275/2009 г. на ОС-Пазарджик, касаещи необходимостта при обжалване на разграничаване на обжалваната от необжалваната част на съдения акт на долната инстанция при разрешаване на въпроса за допустимостта на въззивното обжалване и служебното задължение на съда за проверка на допустимостта на иска в обжалваната част.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , окръжният съд при повторно разглеждане на делото в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК /отм./ след отмяна и връщане на делото от ВКС, е обезсилил Решение Nо 109 от 01.12.2008 година по гр.д. Nо 165/2007 година на РС- Тервел, както в частта по уважения срещу О. –гр.Т. и [община] иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ , с който е прието за установено, че наследниците на Х. Г. Ж. са собственици на 127.700 дка земеделска земя , находяща се в землището на [населено място], [община] която следва да бъде възстановена с план за земеразделяне,така и в частта , с която за разликата до заявения размер от 147.700 дка искът е отхвърлен.
За да се обезсили изцяло решението на първата инстанция по уважения иск чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ решаващият съд е приел в рамката на правораздавателния контрол , че подаването на заявление по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ и наличието на производство пред компетентния административен орган за възстановяване на земеделските земи, принадлежали на общ наследодател, дори и при спор за начина на възстановяването- в стари реални граници или с план за земеразделяне , съставлява отрицателна процесуална предпоставка за водене на съдебното исково производство по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ , поради което решението на първоинстннционния съд следва да се обезсили ,а съдебното исково производство следва да се прекрати.
Принципно изразената позиция на въззивния съд относно недопустимостта на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ при незавършена административна процедура по възстановяване на собствеността на едни и същи земеделски земи е правилна и законосъобразна, но в конкретния случай не е съобразена с конкретните данни по делото.
С обжалваното решение въззивният съд не е изпълнил вменените му от закона задължения – а именно на първо място да определи налице ли е обжалваем пред въззивния съд съдебен акт на първата инстанция и в коя част , след това за извърши проверка за допустимостта на иска в рамките на обжалваното решение на долната инстанция респ. да провери налице ли са релевираните основания за отмяна поради нарушения на закона или необоснованост. Макар и процесуално недопустимо, влязлото в сила решение не може да бъде преразгледано в рамките на висящата част от същия исков процес.
При данните по делото, правилно касаторът Е. М. счита , че предмет на въззивното производство по реда на чл. 218з ГПК / отм./ е само частта , с която първата инстанция се е произнесла с отхвърлителен диспозитив досежно разликата от 20 дка земеделска земя.
Позитивно произнесеният резултат , с които районният съд е признал на наследниците на Х. г.Ж. / п. 1974г./ правото да възстановят собствеността на 127.7 дка земеделска земя в землището на [населено място] по иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ срещу обСЗ [населено място] не е обжалван от страните по делото като краен правен резултата, в тази част следва да се приеме , че решението на първата инстанция е влязло в сила.
Този извод следва от данните по делото.Така с въззивната си жалба, Е. М. е обжалвала решението на първата инстанция само в частта, с която е отхвърлен иска и за разликата между признатия обем права по отношение на 127.00 дка земеделски земи до заявените за възтсновяване общо 147.7 дка земеделска земя – т.е. за разликата от 20 дка.
Въззивната жалба на О. З. [населено място] по същество е съдържала оплакване срещу мотивите досежно правната квалификация, поради което и с решението на въззивния съд при първоначалното разглеждане , производството по възивната жалба на О. З. [населено място] е прекратено. В мотивите на съдебния акт е посочено, че О. обжалва само мотивите на съдебното решение и това е недопустимо.
С касационната жалба вх. Nо 1292/121.04.2009 година , касаторът О. „З.” [населено място] изрично сочи, че обжалва решението на въззивния съд само по отношение на признатото по реда на чл. 11 ал.2 ГПК право да се възстанови собствеността на още 20 дка земеделска земя. Решението на въззивния съд, с характер на определение на втората инстанция , с което по същество не е разгледана въззивната жалба на О. З. [населено място] и производството е прекратено , не е обжалвано. По арг. на чл. 219 б.”б” ГПК / отм./ следва извод , че спорът за висящността на производството по отношение на признатите права по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ досежно 127.7 дка е приключил с влизане в сила, на определението, поради неговото необжалване .
С Решение Nо 830 от 24.11.2010 г. по гр.д.Nо1163/2009 г. ВКС- I отд. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане, но възстановяването висящността на спора може и засяга само и единствено въззивното решение в обжалваната му част – т.в. за спорните 20 дка , за който първата инстанция е постановила отхвърлителен диспозитив.
Основателно касатора Е. М. поддържа , че предмет на възивното производство при новото разглеждане на делото е само обжалваната от нея част на решението на първата инстанция ,тъй като в останалата част, с която и е признато правото, по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ да възстанови собствеността на 127.00 дка земеделска земя , е влязло в сила. Спорът относно правото и на реституция в посочения обем земеделска земя не е може да бъде преразгледан, поради което произнесеното , при повторното разглеждане на делото решение на въззивния съд , с което не е определен точно предмета на обжалване и е налице произнасяне и в частта , в което е налице влязло в сила решение , е недопустимо и като такова ,следва да бъде обезсилено в тази част.
Обжалваното решение на въззивния съд , в частта , в частта , с която производството искът по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ е обезсилено и прекратено при извод , че е налице неприключила административна процедура по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ, е правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя принципната позиция , че наличието на заявление пред оторизирания административен орган на поземлената реституция- О. З. , за възстановяване собствеността на земеделски земи , без значение дали е приключила с позитивно, негативно или все още не е приключила с окончателно решение , е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за същите земеделски имоти. Искът до съда по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ е процесуално допустим само ако не се касае до различни –незаявени пред административния орган земеделски земи.
При данните по делото следва да се приеме , че изводите на съда за недопустимост на иска, в рамката на висящността на спора , са обосновани, а постановеният правен резултат за обезсилване на въззивното решение в тази част , законосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА Решение Nо 79 от 09.03.2011 година, постановено по гр.д. Nо 969/2010 година на ОС-Добрич, в частта , с която е обезсилено Решение Nо 109 от 01.12.2008 година по гр.д. Nо 165/ 2007 година на РС-Тервел по уважения иск на Е. Х. М. от [населено място] срещу О. –гр.Т. иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, с който е прието за установено, че наследниците на Х. Г. Ж. са собственици на 127.700 дка земеделска земя , находяща се в землището на [населено място], [община] и прекратява производството в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 79 от 09.03.2011 година, постановено по гр.д. Nо 969/2010 година на ОС-Добрич, в частта , с която е обезсилено Решение Nо 109 от 01.12.2008 година по гр.д. Nо 165/ 2007 година на РС-Тервел по отхвърления иск на Е. Х. М. от [населено място] срещу О. –гр.Т. иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ за разликата между признатия обем права от 127.00 дка земеделски земи до заявените за възстановяване общо 147.7 дка земеделска земя.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: