Р Е Ш Е Н И Е № 451 София, 13 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 17 октомври, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1362 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият П. С. Т., депозирано чрез неговия защитник, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 60 от 11. 05. 2012 год., постановено по ВНОХД № 251 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Русе, с което е била потвърдена присъда № 36 от 15. 02. 2012 год. постановена по НОХД № 2367 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Русе. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-ва и 2-ра от НПК, поради което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно, за упражняване правомощията на ВКС визирани в разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. т. 1 от НПК. Осъденият П. С. Т. не се явява в съдебно заседание, като защитата му пледира за уважаване на искането. Гражданският ищец – [фирма] – Русе не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 36 от 15. 02. 2012 год. постановена по НОХД № 2367 / 2011 год., състав на Районен съд – гр. Русе, е признал осъденият П. С. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, като при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание - „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г от НК, осъденият Т. бил лишен от „право да управлява МПС” за срок от шест месеца. Със същата присъда, Т. бил осъден да заплати на гражданския ищец [фирма] – Русе сумата от 6140 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието имуществени вреди, като гражданския иск, бил отхвърлен за разликата до пълния си предявен размер от 8591, 25 лв., като недоказан. Недоволен от постановената присъда останал осъденият Т., който сезирал въззивния съд с жалба допълнена и с обстойно писмено изложение, в които били изложени конкретни оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. С атакуваното по реда на възобнояването въззивно решение № 60 от 11. 05. 2012 год., постановено по ВНОХД № 251 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Русе, първоинстанционната присъда била потвърдена. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, аргументиран с опорочаване на формираните от съдилищата изводи по фактите е основателен. Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, досъдебното производство е било образувано вследствие на депозирана от прокуриста на [фирма] – [населено място] жалба, към която е била приложена частна автотехническа експертиза изготвена от вещото лице Ж. Г.. Това вещо лице е дало заключение относно технически повреди настъпили след ПТП на л.а. „Фиат Стило” с рег. [рег.номер на МПС] /собственост на [фирма] – [населено място] и с водач осъдения П. Т./, степента на годност за ползуване на автомобила по предназначение, както и стойността му към датата 29. 09. 2010 година. С постановление от 13. 01 2011 год. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Ресе, било образувано досъдебно производство № 33 / 2011 год. по описа на РП – гр. Русе /ДП № 187 / 2011 год. по описа на ОД на МВР – [населено място]/ срещу осъдения П. С. Т. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на 26. 07. 2011 год., същият бил привлечен като обвиняем. В рамките на воденото досъдебно производство, била назначена АТЕ със задачи идентични с тези на представената частна АТЕ, като в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 3 от НПК, за експерт бил назначен Ж. Г., депозирал отговори на тези въпроси ангажиран от пострадалото ЮЛ – [фирма] – [населено място]. За да бъде задълбочен този порок, отново същото вещо лице е било назначено да даде отговори и на въпроси свързани механизма на настъпилото ПТП и скоростта на движение на процесния автомобил. След приключване на досъдебното производство, в РС – гр. Русе бил внесен за разглеждане обвинителен акт срещу осъденият Т. за престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като било образувано посоченото по-горе НОХД № 2367 / 2011 год. по описа на същия съд. При проведеното съдебно производство, пострадалото ЮЛ – [фирма] – [населено място], било конституирано в процеса в качеството на граждански ищец, като предявеният срещу осъдения граждански иск за имуществени вреди /нанесени на процесния автомобил повреди/ бил приет за съвместно разглеждане. Това обстоятелство, е мотивирало защитата да стори искане по смисъла на чл. 148, ал. 3 от НПК, което въпреки наличието на хипотезата по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НПК в конкретния случай, не е било уважено от районният съд. Последният, при формиране на изводите си дадени в отговор на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК се е базирал и на заключенията изготвени от експерта Г., като по този начин, с оглед възможната предубеденост на това вещо лице, е злепоставил изводите си относно правнорелевантните факти. Това допуснато от първоинстанционният съд нарушение на процесуалните правила не е било констатирано от въззивната инстанция, която е следвало да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2 от НПК с указание за назначаване и изслушване на нова АТЕ, възложена на друг, различен от Г. експерт. Така, на свой ред въззивният съд също е допуснал процесуално нарушение касаещо доказателствената дейност и формираните в резултат на нея изводи по фактите. Върховният касационен съд е имал повод нееднократно да посочи, че експертното изследване не е доказателство или доказателствено средство, а дейност, представляваща част от самия процес поради и което обстоятелство, безпристрастността на експерта трябва да бъде извън всякакво съмнение, гарантирана, което в конкретния случай не е било сторено от съдилищата по фактите. Допуснатото от съдилищата нарушение, изпълва съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, поради което въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда подлежат на отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, където е било допуснато нарушението, а и с оглед обезпечаване в пълен обем правото на защита на осъдения Т. да може да се защитава пред две инстанции, имащи възможност да установяват фактически положения. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влезлите в сила въззивно решение № 60 от 11. 05. 2012 год., постановено по ВНОХД № 251 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Русе и присъда № 36 от 15. 02. 2012 год. постановена по НОХД № 2367 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Русе и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Русе от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.