Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * групиране на наказания

РЕШЕНИЕ

   РЕШЕНИЕ

       № 489

                София, 04 декември 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА

 

 

при участието на секретаря Кристина Павлова

и в присъствието на прокурора Антони Лаков

изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова

дело № 572/2009 година

 

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Осъденият Х. И. А. е направил искане за възобновяване на ч.н.д. № 917/ 2009г. на Варненския районен съд, отмяна на постановеното по него определение, с което са групирани наказания по девет наказателни дела, определено общо наказание, увеличено на основание чл.24 НК с 1/2. Твърди, че неправилно при групирането не са взети предвид всички осъждания и не е определено едно общо за изтърпяване наказание, както и че неправилно е приложен чл.24 НК.

В съдебното заседание осъденият и назначения му служебен защитник поддържат искането , като излагат съображения единствено относно неправилното приложение на чл.24 НК.

Прокурорът при Втфховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Варненският районен съд с определение № 593 от 19.03.2009г.постановено по ч.н.д. № 917/2009г. на основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 НК е групирал определените на осъденото лице Х. А. наказания по н.о.х.д. №№ 187/ 2001г. на PC-Разград, 50/2003г. на РС-Попово, 139/2005г. на PC- Тутракан, 4806/2005г. на PC-Варна, 34/2006г. на РС-Несебър, 909/ 2005г. на PC-Шумен, 122/2006г. на Военен съд- Варна, 2802/2006г. на РС-Варна и 3383/2008гщ. На Районен съд- Варна и наложил изтърпяване на най-тежкото от тях, а именно пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг" режим. На основание чл.24 НК съдът увеличил така определеното общо наказание с две години и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл.25, ал.2 НК приспаднал изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.

Варненският окръжен съд с решение № 177 от 16.06.2009г. по в.ч.н.д. № 487/ 2009г. е потвърдил определението от 19.03.2009г. по ч.н.д. № 917/ 2009г. на Варненския районен съд.

Възражението, че е допуснато нарушение при групирането на наложените на осъдения наказания, тъй като били налице предпоставки за определяне на общо наказание по всички деветнадесет осъждания, е неоснователно.

Видно от материалите по делото Х. А. е осъждан деветнадесет пъти и няколкократно при постановяване на нова присъда са били извършвани групирания на наложените му наказания, когато са налице предпоставки за това. Последното групиране, извършено по ч.н.д. № 917/2009г. по описа на Районен съд гр. В., е във връзка с постановената присъда по н.о.х.д. № 3383/2008г. влязла в сила на 14.02.2009г. за извършено престъпление в периода 01.05.2004г.- 06.05.2004г. по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.26, ал.1 НК.

При решаване на въпроса налице ли са предпоставки за налагане на общо наказание съдът е събрал доказателства за всички осъждания на А. , след което правилно с оглед времето на извършване на престъпленията и влизане в сила на съдебния акт е приел, че са налице предпоставките на чл.25,ал.1 във вр. чл.23 ,ал.1 НК за определяне на едно общо за изтърпяване наказание, в размер на най-тежкото, което в конкретния случай се явява това по н.о.х.д. № 847/2002г. на Районен съд- София . Искането на осъдения за налагане на общо наказания по всички деветнадесет осъждания, идентично с направеното и пред въззивния съд, не може да бъде удовлетворено, тъй като осъжданията по посочените по- горе наказателни дела образуват възможни две съвкупности и само в едната, която е и предмет на разглеждане по делото , може да се направи промяна поради новото осъждане. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на въззивния съд, както и разбирането, че с определението, постановено по ч.н.д. № 197/2009 г. на РС – Варна не са допуснати нарушения на закона.

 

Неоснователно е оплакването за несправедливост на наказанието, поради приложението на чл.24 нк. наложените наказания по всички дела са от един и същи вид- лишаване от свобода, което позволява увеличаване на определеното общо най-тежко такова. Правилно съдът е преценил, че то не е достатъчно за постигане положително въздействие върху осъдения. Последният очевидно не е взел поука от предишните осъждания и изтърпяване на наказания лишаване от свобода , извършител е на множество престъпления на територията на почти цяла България, което налага извода, че е личност с по-висока степен на обществена опасност и тежестта на наказателната санкция следва да бъде завишена.

 

Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице основания за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт и искането на осъдения следва да се остави без уважение.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. И. А. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение от 19.03.2009г. постановено по ч.н.д. № 197/2009г. на Варненския районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: