Р Е Ш Е Н И Е № 494 С о ф и я , 12 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 д е к е м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 606/2015 година. Касационното производство е инициирано с жалба на защитниците на подс.П. Б. К. от П. адв.Б.М. и адв.Л.С. от САК срещу решение № 57 от 25.02.2015 г., постановено по ВНОХД № 845/2014 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1-3 от НПК с алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, за оневиняването му от касационната инстанция или изменянето му с намаляване на размера на наложеното му наказание на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, позволяващ и приложението на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му за подходящ изпитателен срок, на което също се настоява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частният обвинител К. Н. Т., чрез повереника си адв.Б.Т. от САК оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Подс.П. К., лично и чрез защитниците си адв.М., адв.С. и адв.Д.М. от САК поддържат жалбата по изложените в нея съображения и направените в нея искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 18.06.2014 г. по НОХД № 5063/2013 г. на Софийски градски съд подсъдимият П. Б. К. от П., живущ в С., е признат за виновен в това на 10.05.2013 г. в С., при управляване на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК-230” с рег.№ [рег.№ на МПС], след употреба на наркотично вещество – канабис, да е нарушил правила за движението по пътищата и по непредпазливост да е причинил смъртта на Н. Г. Ш. от С., като след деянието е избягал от местопроизшествието и на основание чл.343, ал.3, пр.2-ро и 6-то, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото – иззетия лек автомобил, като е постановено връщането му на подсъдимия след влизане на присъдата в сила, като в негова тежест са присъдени направените разноски по водене на делото. Недоволни от присъдата са останали защитниците на подсъдимия, по чиято жалба е проведено въззивно производство по ВНОХД № 845/2014 г. на Софийския апелативен съд и с решение № 57 от 25.02.2015 г. първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло, като са присъдени направените от частния обвинител разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция. В касационната жалба на защитниците на подс.К. се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение заради допусната процесуална незаконосъобразност при извеждане на правно значимите факти и по приложението на правото и заради явната несправедливост на наложеното на подзащитния им наказание лишаване от свобода с постановяване на ефективното му изтърпяване с алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане още от първоинстанционния съд, за оневиняване на подсъдимия по предявеното обвинение от касационната инстанция или за изменяне на решението с намаляване наказанието лишаване от свобода до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК, което също да бъде сторено от ВКС. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в установения от закона срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка по чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Докато пред въззивната инстанция „голямото искане на защитата” е било само за намаляване на размера на наложеното на подзащитния им наказание лишаване от свобода и отлагане изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК, то в касационната жалба доводите им касаят съществени процесуални нарушения, ограничили правото им на защита относно вложеното в основата на осъждането му нарушено правило за движението в разрез с предявеното му с обвинителния акт, при липса на доказателствена обвързаност на този извод на съдилищата по фактите, каквато обаче липсвала и относно квалифициращите деянието като по-тежко престъпление обстоятелства – то да е извършено след употреба на наркотични вещества и да е било осъществено бягство от местопроизшествието, което опорочило правилното приложение на материалния закон и отмерването на справедлива санкция за извършеното от подсъдимия, на която основа се поддържат описаните три алтернативни искания към настоящата инстанция. ВКС не намира обжалваното решение да страда от визираните в жалбата недостатъци. На подс.К. е било двукратно предявено обвинение за управляване на лекия автомобил с превишена за населеното място и микрорайона скорост, в резултат на което загубил контрол над него и причинил непредпазливо съставомерния вредоносен резултат. Експертите от тройната КМАТЕ категорично и убедително са защитили изводите си относно действителната скорост на управлявания от подсъдимия лек автомобил и механизма на протичане на ПТП, като основателно не е било уважено искането на защитата за повторна или допълнителна експертиза. И подсъдимият в обясненията си пред градския съд е потвърдил, че скоростта на колата преди произшествието е била около 70 км в час (каквато минимална експертите приемат под условие), което безспорно сочи на превишение на законово допустимата, а това означава и че тя е несъобразена, в случая с конфигурацията на пътното платно, налагащо движение дори с по-ниска скорост от допустимата за населено място. Оттук нататък разсъжденията на подс.К. как не бил свикнал с новите джанти и гуми на колата, как за реализиране на ПТП значение имало липсата на част от бордюрите на тротоара, защо не бил видял пешеходеца и не е могъл да се съобрази с неговото местоположение на тротоара, където автомобилът няма право да се движи – това са все обстоятелства, които той предварително и при внимателно наблюдаване на пътя е следвало да съобрази, а това той би могъл да стори при управляване на автомобила с разрешена, съответно съобразена с условията на пътя скорост. И друг път ВКС е имал основание да изясни, че движението с разрешена за съответния пътен участък скорост не винаги означава тя да е съобразена с реалните условия на пътя, но движение със скорост над разрешената в разрез с тези условия и реализирането на ПТП винаги сочи на несъобразеността им от водача на МПС при избиране на величината на скоростта на движение. В случая и двете инстанции по фактите с основание са се доверили на експертните изводи, опрели са се на свидетелските показания и на останалите доказателствени материали и са утвърдили правилно изведените обстоятелства от предмета на доказване по делото. Не е налице противоречие между диспозитив и мотиви на решението, както и осъждане на подсъдимия по непредявено му обвинение за допуснато нарушение на правилата за движение. Няма игнорирани или превратно оценени доказателствени източници, както и неоснователно отказани доказателствени искания на защитата на жалбоподателя, поради което не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане, още по-малко - на първата инстанция. При възприетата и от апелативния съд фактическа обстановка отговорите на зададените в жалбата въпроси не спомагат за подкрепа на тезата на защитата на подсъдимия. Безспорно е установено нарушението на правилата за движение в пряка причинна връзка с ПТП и със смъртта на пешеходеца Н.Ш., който правомерно се е движил в посоката на лекия автомобил в близост до паркираните и на тротоара леки автомобили, пет от които също са били увредени в резултат на реализираното от подс.К. пътно произшествие. Възразява се от защитата срещу възприетите като по-тежко квалифициращи деянието му обстоятелства, но като се интерпретират по неправилен начин както обясненията му за напускане на местопроизшествието, без да е установена „извинителна причина” за това (т.4, б.”и” от ППлВС), а така също изводите на СХТЕ и на СППЕ. Не е имало каквато и да е причина подс.К. да премества автомобила в „дъното на улицата”, а така също да бяга било „за цигари”, било „да си остави парите в къщи”, каквито разнопосочни обяснения е давал за времето от ПТП до уведомяване на полицейските органи за местонахождението му. Към този момент бягството от местопроизшествието вече е било реализирано, без значение доколко то би му помогнало да постигне преследваната „цел”. По-тежко квалифициращото деянието обстоятелство за управляване на МПС „след употреба на наркотични вещества или техни аналози” е въведено в наказателната норма с изменението на ал.2 (сега ал.3) на чл.343 от НК, ДВ бр.21/2000 г., но е коментирано в задължителните Постановления на Пленума на ВС № 1/1977 г. (обявено за загубило сила) и № 1/1983 г., важимо и понастоящем. В последното в т.4, б.”а” изрично е отречено отнасянето на „употребата на друго силно упойващо вещество” като „една от причините за изпадане на водача в пияно състояние”. Общоопасното значение на управляването на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като все по-често проявяващ се фактор за неправилно шофиране и предизвикване на ПТП с тежки вредоносни резултати, обаче е във фокуса на институциите на ЕС, а и на глобалния свят на трансгранично ниво. Могат само да се споменат няколко програми, въз основа на които се цели да се установят общи правила за пътна безопасност на територията на ЕС, като създаването на Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), финансираният от ЕС мащабен проект DRUID, Законодателната резолюция на ЕП за Европейска програма за сигурност по пътищата, Европейската харта за безопасност по пътищата от 2004 г., за най-добра оценка на въздействието на наркотични вещества и лекарства върху поведението на водачите на МПС при шофиране и риска от ПТП, за да се постигнат по-съвместими методологии за изчисляване аналитичните и рискови прагове за влиянието на алкохола и други психотропни вещества върху способността за шофиране. Доколкото обаче няма общностни правила в този смисъл, приложими са вътрешното ни наказателно право и указанията, дадени в ППлВС № 1/1983 г., касаещи управляването на МПС след употреба на алкохол. За разлика от тази употреба, където по тълковен път съдебната практика е утвърдила, въз основа на научни методи, възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на причинилия ПТП със съставомерен престъпен резултат водач, то при установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози все още такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката. Изследванията в международен мащаб са доказали, че при употребата на канабис (в зависимост и от съдържанието на Т.), освен някои положителни ефекти, има негативно влияние върху краткосрочната памет, пречи на концентрацията, точното чувство за време и фината координация на движенията. Това е залегнало и в анализа, направен от експертите по СППЕ по наказателното дело, които не са установили въз основа на резултатите от СХТЕ и обясненията на подс.К. на категорични данни за негативното му повлияване от установеното наркотично вещество в кръвта и урината му, но при взети проби повече от 5 часа и половина след ПТП. Експертите по СХТЕ са установили присъствие на специфичен метаболит на Т. в изследваните проби, като въз основа на съобщеното от подсъдимия този резултат е интерпретиран за прием на наркотичното вещество 12-36 часа преди вземане на пробата „съгласно литературни данни за еднократен (! – удивителната поставена от експертите, бел.ВКС) прием и характеристиките на използвания аналитичен метод”. Те обаче са го анализирали и с оглед съобщения от подсъдимия прием на стероиди, които паралелно с наркотичното вещество могат да доведат до негативни промени в поведението на дееца и прояви на агресия. Въз основа на тези изводи по СХТЕ експертите по СППЕ не са намерили „сигурни данни” подс.К. да е бил повлиян от наркотични вещества преди деянието, за „тежко изразена интоксикация, която да е довела до качествени нарушения в съзнанието”. При тази доказателствена основа апелативният съд е утвърдил правния извод на градския съд, че е достатъчно установяването на употреба на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на причинилия ПТП водач, за да е налице коментираният признак на престъплението. Това е в разрез с разума на закона и с разясненията в цитираното ППлВС, т.4, б.”а” за пияно състояние на водач на МПС, коментирано като „изпадане в състояние на непригодност за правилно и безопасно шофиране заради употребата на алкохол, а не просто на някакви вещества”, т.е. ударението е върху негативната промяна в поведението на водача, която е налична при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, което следва да е установено по реда на съответната Наредба (понастоящем Наредба № 30/2001 г.) или с всички други допустими по НПК доказателства и доказателствени средства, включително и само със свидетелски показания, от които да могат да се направят положителни изводи за външно видимото състояние или прояви на дееца като типични смущения в говора, в адекватността към околната среда и явленията, проява на неоправдана агресия на пътя и други. Когато при такива обстоятелства водачът допусне нарушения на правила за движение с ПТП със съставомерен вредоносен резултат, квалифициращият елемент ще е налице, без да се търси причинна връзка между това му състояние и намиращите се в пряка причинна връзка с ПТП нарушения на специфичните правила за движение по пътищата. В случая употребата на наркотичното вещество от подс.К. е надлежно установено по реда на посочената Наредба и това не се оспорва, като съдилищата са изчислили това да се е случило (според извода в СХТЕ) 12-36 часа преди вземане на пробите от кръв и урина или 6-30 часа преди деянието. Съдът е коментирал и обясненията на жалбоподателя, в които той е изложил три версии за такава употреба (часове преди ПТП, 2-3 дни или седмица преди това), включително със св.С. и св.И., което обяснимо последните са отрекли. От друга страна, прието за установено е неправомерното му поведение при шофирането, несъобразяването му дори със забележката на св.С. да не се отбива в „малките улици”, достигането на значително надвишаваща разрешената, при конкретните пътни условия (поредни завои, затрудняващи движението двустранно паркирани автомобили на пътното платно и върху тротоарите), несъобразена скорост на движение, игнориране на последиците от ПТП и на фатално увредения пешеходец, опитът му да продължи движението с тежко авариралия автомобил. Или, проявлението на такива признаци в поведението на водача на МПС, при установяване по съответния ред на следи от употреба на наркотични вещества или техни аналози, които се натрупват и задържат за по-продължително време в кръвта, дава основание да се възприеме наличие на коментирания обективен признак на престъплението по транспорта. Подкрепящ този извод аргумент може да се изведе и от възприетото с цитираното ППлВС наличие на пияно състояние при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, щом като то обективно е повлияло на правилната преценка на водача при изпълнение на задълженията му, следващи от съответните правила за движението, т.е. алкохолът като най-разпространеното упойващо вещество в определена концентрация винаги влияе на тази преценка, а и употребата на наркотични вещества или „гладът” за прием на такива, съчетано или не и с лекарства, може обективно да доведе до непригодност на водача за такава правилна оценка на пътните условия, което следва да се извежда от действията му във всеки конкретен случай. Това може да се изведе и от формулирането в закона на този квалифициращ признак – докато управляването на МПС е забранено в „пияно състояние”, то и особеното състояние, в което се намира водачът „след употреба на наркотични вещества или техни аналози” е също толкова общественоопасно и по-сериозно наказуемо, без да е необходимо изследване на причинно-следствената му връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до ПТП със съответния престъпен резултат. Отнасяйки тези разсъждения към конкретното деяние във връзка с правилното приложение на правото, настоящият касационен състав не намира основание за корекция на обжалваното решение по отношение на квалифициращото обстоятелство то да е осъществено от подс.К. след употреба на наркотичното вещество канабис, съчетано с посочените вещества, установено не само в кръвта, но и в пробата от урина. Правилно при установената фактическа рамка съдът е приел той да е осъществил всички признаци на престъплението по чл.343, ал.3, пр.2-ро и 6-то, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за преквалификация на деянието и частично оправдаване на подсъдимия. Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подс.К. кумулативно наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца и 4 години лишаване от право да управлява МПС. Като констатация следва да се посочи пропускът на съда да приложи разпоредбата на чл.59, ал.3 от НК за времето, през което той е бил лишен от правоуправление по административен ред, отстраним по реда на чл.306 от НПК. При индивидуализация на наказанието съдът е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Неоснователно е настояването на защитата му като изключително смекчаващо обстоятелство да се възприеме влошеното му здравословно състояние вследствие полученото постравматично стресово разстройство на психиката му. ВКС назначи и изслуша СППЕ със задача за оценка на психическото му състояние относно възможността да понесе наказателна отговорност въобще, която отрече налично психическо страдание. Веднага след ПТП той е оценил тежестта на извършеното, заявявайки пред приятелите си „изгорях”, но това не го е възпряло да избяга от местопроизшествието. Провеждащото му се лечение следва да му помогне да преосмисли досегашното и съобрази бъдещото си поведение в обществото, а за това е необходимо да изтърпи наказанието си в условията на затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като се приспадне срокът на предварителното му задържане за няколко денонощия. Няма основание за смекчаване на санкцията му и жалбата и в тази насока се явява неоснователна. Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. Направените разноски по поставената допълнителна задача на СППЕ в размер на 600 лв, изплатени от бюджетните средства на ВКС, следва да се присъдят в тежест на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 25.02.2015 г., постановено по ВНОХД № 845/2014 г. от Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА П. Б. К. да заплати по сметката на ВКС 600-шестстотин лева разноски по делото за СППЕ. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :