Р Е Ш Е Н И Е №. 24 София, 25.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 767/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Н. срещу решение № 479 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 799/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1251/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъдените й 20 000 лв. до пълния му размер от 80 000 лв.С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва касационната жалба. Третото лице-помагач Ю. С. Я. не е изразил становище по жалбата. С определение № 667 от 04.09.2012 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд приел за безспорно установено, че смъртта на наследодателя на ищцата А. Н. Т. като пътник в микробус „Фолсваген Мултиван” с рег. [рег.номер на МПС] , е настъпила в причинно – следствена връзка с ПТП, виновно причинено на 29.06.2007 г. от водачите на микробуса и на водача на л.а.”ВАЗ 2103” с рег. [рег.номер на МПС] , последният валидно застрахован към датата на злополуката при ответника по риска „гражданска отговорност”. При определяне размера на обезщетението въззивният приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 5 000 лв. е занижена и сумата от 20 000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на интензитета и тежестта на вредите и моралната загуба на ищцата, като е изтъкнато, че е ирелевантен факта на различното им местоживеене предвид липсата на доказателства, че отношенията между баща и дъщеря са влошени или несъществуващи. Въз основа на изложеното отменил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд в частта за горницата над сумата 5 000 лв. до 20 000 лв. и присъдил на ищцата обезщетение в размер на 15 000 лв. Касационната жалба е частично основателна. Въведеното от жалбоподателката касационно основание за нарушение на материалния закон е основателно. При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за възмездяване причинените от процесното ПТП морални вреди, Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. Съгласно това разрешение, понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в сочената норма, не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Правилно решаващият състав е очертал обема на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, но неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, като е приел за съответно на преживените от жалбоподателката неимуществени вреди обезщетение в размер на 20 000 лв. Този извод не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал.3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Изложеното дава основание да се приеме, че при наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", застрахователната сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението на съда по приложението на чл.52 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II т. о., към която настоящият състав изцяло се присъединява. В противоречие с нея при определяне на паричния еквивалент на търпените от ищцата неимуществени вреди, въззивният съд не се е съобразил с установените в § 27, ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено, тъй като Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти - характер и степен на претърпените от ищцата неимуществени вреди от загубата на нейния баща в ранна възраст, съществуващата между тях близост, запазила се и след преместването й в друго населено место, като съвпадането му с местоработата на загиналия позволило да продължат честите му контакти с нея и децата й, като самата тя също често го посещавала. Загубата на родител е голяма и тежка психическа травма, като за причинените на ищцата болки и страдания настоящият състав намира, че с оглед точното приложение на чл.52 ЗЗД необходимият паричен еквивалент за тяхното възмездяване, определен към момента на настъпване на увреждането възлиза на сумата 40 000 лв. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част за разликата над 20 000, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. На касаторката - ищца по прекия иск по чл.226 КЗ следва да се присъдят допълнително още 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.06.2007 г. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1 600 лв., както и 1 020 лв. хонорар на адвокат П. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, определен по минимума по Наредба № 1 от 2004 г. на ВАС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 479 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 799/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1251/2008 г. на СГС в отхвърлителната му част за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., постановено по предявения от Д. А. Н. иск срещу ЗК [фирма] с правно основание чл.226 КЗ, както и в съответната част за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма] - [населено място] да заплати на Д. А. Н. още 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Н. Т., ведно със законната лихва считано от 29.06.2007 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма] - [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 600 лв., съобразно уважената част от иска в настоящото производство, както и 1 020 лв. - адв. хонорар на адвокат П. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, определен по размер, съгласно Наредба № 1 от 2004 г. на ВАС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: